Остани ли все още в бъдещето на Европа нещо предвидимо и сигурно? Акцентирайки върху Италия, е интересно кое е по-вероятно - Италия да се свлече в пропастта, повличайки след себе си и нас, останалите европейски страни, или все пак повече шанс има прогнозата Италия да надмогне проблемите си и да възстанови икономиката си, с което ще даде спокойствие и на Европа. Тези и други въпроси за бъдещето на Европа коментираха в предаването "Кой говори" по Дарик Петър Карабоев, журналист от "Капитал Daily", Борислав Цеков от Института за модерна политика и кореспондентът на bTV в Рим Антоанета Николова.
Все още е рано да се каже дали ще има оптимистичен или песимистичен сценарий за Италия. Имайки предвид развитието на политическата ситуация от последните 2-3 дни, по-скоро се очертава една агония и лутане, каза Борислав Цеков от Института за модерна политика. "Фактът, че Берлускони не даде сигнал за едно преходно правителство, което бързо и на базата на едно парламентарно доверие да осъществи исканите от ЕС мерки, а се говори вече за предсрочни избори през февруари, показа, че това ще е един мътен период за Италия", допълни той.
Според журналиста Петър Карабоев много от вътрешнополитическите решения на държавите в еврозоната и ЕС не зависят толкова от вътрешни решения, а по-скоро от партньорите в еврозоната, от Брюксел и от финансовите пазари.
Вече стана ясно, че Берлускони се очаква да подаде оставка между събота и понеделник, като предложи своята подкрепа на бившия еврокомисар Марио Монти, когото мнозина очакват да оглави едно техническо правителство, уточни Антоанета Николова и допълни, че експертите в Италия, въпреки състоянието на финансовите пазари, виждат разлика с Гърция. "Първо, италианските банки не са задлъжнели навън, самите италианци също не са задлъжнели, а е задлъжняла държавата, малките и средни предприятия работят, продуктивни са и са конкурентноспособни и най-важното е това, че италианското население е готово и започна само да си купува дълга, защото имаше такава инициатива", допълни Николова.
Тя обясни за интересен факт, а именно, че 67% от италианците са започнали инициатива, подкрепена и от популярни вестници, да купуват 10-годишни облигации, които в момента са в продажба и реално те си откупуват акциите. Друга интересна тенденция, която отбеляза за Италия е, че до такава степен е въведена системата политиците да завоюват телевизионно време, че вече политиката в страната се прави изцяло медийно и в телевизията, като това важи не само за партиите на Берлускони, но и за неговите опоненти. "Няма как да пробие едно ново неизвестно име, ако няма достъп до телевизионното пространство", каза още Антоанета Николова.
Според Борислав Цеков моделът, който наложи Берлускони в Италия, носи основните белези на всеки популистки експеримент и лидерски модел на управление, който е добре познат в историята от времето на Хуан Перон в Аржентина до Берлускони. "Всички подобни следващи модели започват и завършват по един и същи начин - с фойерверки, с обществено опиянение и накрая завършват с кризи и до голяма степен тежки икономически катастрофи", каза Цеков.
Европа и европейските институции безспорно представляват един баланс от национални интереси, обясни Петър Карабоев и допълни, че в Европа има много различни и противоречиви национални интереси. Според него френско-германският мотор в ЕС ще продължава много внимателно да опипва почвата в посока да се засили интеграцията, като под интеграция се има предвид уеднаквяване на данъчни ставки, фискална политика. "ЕС прилича на един огромен, трансатлантически лайнер. Като набере скорост - върви добре, въпросът е, че отпред може да има айсберг", каза Карабоев по повод думите на Меркел, че положението в Европа е много неприятно и се нуждае от структурни реформи.
Очевидно е, че в условията на тази световна икономическа криза ЕС не може да функционира по начина, по който е работил досега, ако иска да се държи на повърхността и да запази ценностите, идеята и принципите, на които е построен, коментира Борислав Цеков. Според него трябва да има институционална реформа и е ясно, че тя ще стане под политическото и интелектуално влияние на Германия и Франция и допълни, че ако се стигне до крайните гласове, които обособяват еврозоната като една свръхинтегрирана общност в рамките на големия ЕС, това ще бъде дългосрочно решаване на принципа на солидарност на ЕС и равнопоставеност на държавите, от една страна, но това ще означава и упадък на европейската идея, като идея, която може да превърне един разнолик континент в глобален икономически и политически фактор.
Целия разговор може да чуете в прикачения звуков файл
