Буш ще прескочи Венецуела, но Уго Чавес ще е непрекъснато в ума му
Буш ще прескочи Венецуела, но Уго Чавес ще е непрекъснато в ума му / netinfo
Вестник "Интернешънъл хералд трибюн

Венецуела и нейния демагогстващ президент Уго Чавес няма да бъдат почетени с визита от президента на САЩ Джордж Буш. Но докато обикаля из Латинска Америка следващата седмица, Буш едва ли ще забрави колко привлекателни могат да бъдат идеите на Чавес. А това във всички случаи е здравословно.

Ако обичате тричасовите речи, постепенното орязване на демокрацията и култ към личността от световна класа, то Уго Чавес е точно вашият човек. Но ако целта е милиони хора да бъдат извадени от смазващата бедност, сериозен успех може да се постигне единствено ако САЩ - най-могъщата икономика в Западното полукълбо - се заемат сериозно с тази задача. И ако САЩ могат да бъдат пришпорени към по-просветена политика спрямо Латинска Америка единствено с демагогията на Чавес - така да бъде.

Загрижеността, предизвикана от популярността на Фидел Кастро, вдъхнови демократичната политика за развитие на Съюза за напредък през мандатите на президентите Кенеди и Джонсън. Тогава всъщност бе един от най-щастливите периоди в отношенията между американските държави.

През последните години Вашингтон съзнателно ограничи обхвата на политиката си в Латинска Америка. САЩ селективно се занимаваха с проблеми, от които се интересуват влиятелни групи избиратели в САЩ, например трафикът на наркотици, имиграцията, военното сътрудничество и либерализирането на търговията и инвестиционния климат. Едновременно с това много от въпросите, които живо интересуват страните в Латинска Америка, бяха пренебрегвани - икономическото развитие на региона, ограничаването на бедността, образованието и здравеопазването.

Буш би трябвало да използва пътуването си, което включва Бразилия, Уругвай, Гватемала, Колумбия и Мексико, за да постави началото на нов вариант на Съюза за напредък - вариант, насочен към засилване на демокрацията в целия район. Той трябва да посвети времето си в усилия да докаже, че развитието на търговията и инвестициите в крайна сметка са от полза за милионите бедни в градските и селските райони, а не само за традиционните малобройни национални елити.

Освен това президентът на САЩ трябва да се заеме и с проблемните страни в политиката в сферата на човешките права в държави като Колумбия и Гватемала. Двойният стандарт спрямо човешките права компрометира имиджа на САЩ, когато критикуват Чавес за тактиката му на сплашване и преследване на неговите опоненти.

Белият дом рекламира предстоящата обиколка на президента като нова офанзива за стимулиране на социалната справедливост в Западното полукълбо. Като аргумент се посочва нов пакет от инициативи на правителството в тази сфера. Но по-внимателният анализ на тези инициативи показва, че много от тях съдържат само стари програми в нови опаковки, в това число разходите за борба със СПИН, опрощаване на дългове, програмата "Предизвикателства на хилядолетието" и търговски споразумения.

Списъкът наистина включва и някои нови и потенциално полезни идеи, например допълнителна помощ за финансиране на достъпни ипотечни заеми, заеми за малки предприятия и обучение н сферата на здравеопазването. Тези програми обаче трябва да бъдат значително разширени. А и Буш трябва да бъде похвален, че успя да издейства двойно по-висока помощ за Латинска Америка - 1,6 милиарда долара годишно. Но голяма част от тези средства отива за финансиране на програми за сигурност в Колумбия. За да се превърне идеята за социална справедливост в нещо повече от музикален анонс, са необходими много повече средства.

Когато Буш преди седем години се кандидатира за пръв път за президент, обяви, че като губернатор на Тексас разбира и съчувства на Латинска Америка по един специален начин. Но сега, когато авторитетът на Вашингтон в Латинска Америка е в най-ниската си точка в най-новата история, едва ли би могло да се избере по-подходящ момент да бъдат накарани разбирането и съчувствието, за които говори Буш, да заработят. /БТА/