Здравейте, негодници и маскари? Как сте днес, идиоти и профани? Не, не искам да ви обидя, просто така ми идва отвътре да ви наричам с мили епитети и да отпушвам вътрешното си напрежение. Но съм сигурна, че все пак ще ми се обидите, защото коя съм аз, че да си позволявам да говоря по този груб и невъзпитан начин?
Доскоро имаше няколко души депутати, които имаха право и обичаха да ругаят край себе си. От известно време насам, обаче, има само един, който може да обижда колегите си и да трупа рейтинг от това. Кметът на столицата Бойко Борисов нарече общинските съветници „негодници и маскари”, защото отказали да повишат в пъти цената на разрешителните за строеж в София.
Вчера скандалът се разгоря люто, след като сините съветници бойкотираха сесията на СОС, докато кметът не им се извини публично. След совалки и преговори /само забележете за какво преговарят тези авторитетни господа, вместо да свършат малко работа за столичани/, кметът в името на сесията се извинил, казал на съветниците, че не са маскари. Ама след малко пак си тръгнал. Но пък обидените чиновници не му простили и днес ще разглеждат поведението му на заседание на етичната комисия.
Но! Можем ли да се сърдим на кмета? Разбира се, че не! Какво толкова е направил Бойко Борисов? Че нима няма право като първи по рейтинг човек в държавата да нарича хората около себе си негодници и маскари? Та, като се замисли човек, какво толкова правят тези чичовци и лели в Столичния общински съвет? Ами, нищо не правят. Само прикриват далавери, правят далавери, бойкотират Бойко. И няма нищо по-естествено от това той да ги нарече с истинските им имена. Както няма нищо по-естествено от това да се обижда на екоминистъра Джевдет Чакъров и да обявява публично, че няма да се съобразява с него, защото „не живее под турско робство”.
Цяло щастие за всички врагове на Борисов е, че не ги е наругал, не ги е нарекъл олигофрени и идиоти. С какво право всички му пречат да работи?
След като кметът на столицата ежеминутно работи за нас, опитва се да реши всичките ни проблеми – от отпушването на трафика, през почистване на мръсотията и намиране на място за боклука, няма как да му се обиждаме. Дори може би е добре ние сами да поемем част от работата му – на доброволни начала да станем регулировчици, собственоръчно да носим на гръб чувалите с боклука зад блоковете си, да даваме пари от джоба си за озеленяване, строежи на детски градини и какво ли още не. И да ходим пеша на работа, разбира се.
Така, че да имат да вземат обидените общински съветници. Имат право да се цупят едва, когато получат половината от рейтинга на кмета. А ако пробват и те да поругаят малко, като нищо народната любов започне да залива и тях.
И накрая, искам да ви припомня един стар социалистически виц. Разхождат група пионерчета около родната къща на другаря Ленин. За късмет, докато дечицата вървят покрай оградата, се оказва, че другарят Ленин се бръсне на чешмата в двора. Учителките радостно приканват децата „Хайде, деца, помахайте на другаря Ленин!”. Децата махат възторжено, а другарят Ленин, с бръснач в ръка, се обръща към тях и им маха в отговор. „Ех, какъв добър човек е другарят Ленин”, въздишат с умиление учителките, „Помаха на дечицата. А можеше да ги заколи...”.
