Днес се навършват 15 години от началото на прилагането на разпоредбите на Шенгенското споразумение, с което бе премахнат граничният контрол между няколко западноевропейски държави. Благодарение на това споразумение днес гражданите на страните от Шенгенското пространство не преминават през строги проверки на визи, лични карти и задгранични паспорти, когато искат да прескочат от Германия до Франция например.
Шенгенското споразумение представлява два договора, чиято цел е да се създаде зона за свободно пътуване на хора и стоки, първоначално в Западна, а по-късно и в Централна и Източна Европа. Установява се и специален режим на сътрудничество между полицейските и съдебните органи на подписалите страни.
Първият договор е подписан на 14 юни 1985 г. на кораба "Принцеса Мария-Астрид", на река Мозел в малкото люксембургско градче Шенген. Страни по него са държавите от Бенелюкс (Белгия, Холандия и Люксембург), Франция и Западна Германия. По силата на споразумението се премахва контролно-пропускателният режим по границите между страните, подписали договора и се създава външна граница на така образувалото се Шенгенско пространство.
На 19 юни 1990 г. е подписана Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение, която влиза в сила пет години по-късно - на днешния ден през 1995 г.
Шенгенското споразумение не е прецедент в Европа. След Първата световна война, когато държавите започват да обръщат по-сериозно внимание на граничния пропускателен режим и трансграничните пътувания стават по-трудни, някои страни решават да облекчат правилата за пътуване.
През 1922 г. правителствата на Великобритания и новоосвободената Ирландия сключват неформално споразумение, по силата на което общата им граница остава отворена. През 1944 г. правителствата в изгнание на Белгия, Холандия и Люксембург подписват споразумение за премахване на границите помежду им, което влиза в сила през 1948 г. Четири години по-късно, през 1952 г., се създава Северният паспортен съюз, в който влизат Швеция, Норвегия, Дания, Финландия и Исландия. През 1958 г. се премахват вътрешните граници в съюза.
След основаването на Шенгенското пространство от петте западноевропейски страни, в него ефективно се включват Италия, Австрия (от 1997 г.), Гърция (от 2000 г.), Дания, Швеция, Финландия, Норвегия и Исландия (от 2001 г.), в края на 2007 г. се присъединява голяма група държави - Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Словения, Латвия, Литва, Естония и Малта, а близо година по-късно - и Швейцария.
Първоначално Шенгенското пространство се създава като общност, отделна от Европейския съюз, донякъде понеже между страните членки на ЕС не съществува консенсус за премахване на вътрешните граници, а държавите, които са готови на тази стъпка, не желаят да чакат всички членки да подкрепят инициативата. С Договора от Амстердам от 1997 г. обаче Шенгенското право се интегрира в правната рамка на ЕС. Това до голяма степен е и причината Норвегия и Исландия да се присъединят, тъй като в противен случай, като страни извън Европейския съюз, на практика не биха могли да се ползват от свободния режим на пътуване, уреден в Северния паспортен съюз.
Сега Шенгенското пространство включва 25 държави, само три от които не са членки на ЕС - Норвегия, Исландия и Швейцария. Същевременно Великобритания и Ирландия, които са част от Евросъюза, прилагат само частично Шенгенското право. Обединеното кралство спазва разпоредбите, отнасящи се до сътрудничеството между службите за сигурност, но поддържа граничните проверки за граждани на други държави.
България и Румъния подписаха Шенгенското споразумение на 1 януари 2007 г., когато официално станаха членове на ЕС, а Кипър - близо три години по-рано, на 1 май 2004 г. Трите страни обаче все още не са изпълнили процедурите, необходими за пълното му прилагане. Когато това се случи, българските граждани ще могат да се възползват от облекчения режим на пътуване в Шенгенската зона. Според подадената от София декларация до Съвета на ЕС България трябва да има готовност да прилага напълно разпоредбите на Шенгенското право през 2011 г.
Какво означава влизането на България в Шенген за българите?
Българите ще могат да пътуват из страните от Шенгенското пространство, ако имат валиден паспорт или лична карта и ако не представляват реална и достатъчно сериозна заплаха за сигурността. Те няма да бъдат проверявани при преминаване на вътрешните граници, освен на основание на обществения ред в съответната държава, или от съображения за национална сигурност.
Важно е да се отбележи, че отменянето на граничните проверки не засяга проверките по летищата и пристанищата. Държавите от Шенгенското пространство могат да изискват от пътуващите да носят документи за самоличност, докато пребивават на тяхна територия, така че при всички положения българите, които искат да се възползват от облекчения режим на пътуване, трябва да носят личните си карти или паспорти. При никакви обстоятелства граничните власти няма да искат от тях информация за целта на пътуването, налични средства за самоиздръжка и прочие, каквато е процедурата спрямо българските граждани при пътуване в Съединените щати например.
Българите ще могат да прекарват до три месеца в рамките на половин година в страна членка на блока без допълнителни формалности, стига да имат валиден документ за самоличност. Приемната държава обаче може да изиска те да съобщят за присъствието си на нейна територия. За по-дълъг престой компетентните органи на съответната държава могат да изискат от тях да се регистрират.
По-подробна информация за условията за пътуване и престой на граждани на ЕС и трети страни предлага порталът на Европейския съюз на адрес: ec.europa.eu/justice_home/faq/freetravel/faq_freetravel_en.htm. (БТА)
