Ислямска държава отвлича около седем хиляди язидски жени и момичета. Някои от тях са едва 12-годишни, когато виждат как семействата им са избити, а самите те - превърнати в сексуални робини, пише Deutsche Welle.
Филмът "Сабая" разказва за спасяването на хиляди язидки от печално известния бежански лагер Ал Хол в Сирия. В него са заточени 73 хиляди души от 58 страни - основно предполагаеми привърженици или близки на бойци от "Ислямска държава".
В палатковия лагер са настанени и много язидки - млади момичета и жени, които са били отвлечени от ИД и превърнати в сексуални робини - известни още като "сабая".
Един режисьор тръгва по стъпките на "сабая"
Отвличанията са извършени през 2014 година - след превземането от джихадистите на провинция Синджар в Ирак. Последвалите масови убийства на язиди в района поставят и началото на геноцида над това религиозно малцинство.
Малък екип от организацията Yazidi Home Center прави всичко възможно да стигне до тези млади момичета и жени и да ги избави от пленничеството им. Към тях се е присъединил и режисьорът Хогир Хирори, за да документира акцията по тяхното спасяване - едно доста опасно начинание, както показва и драматичната сцена, когато групата попада под обстрел. "Не очаквах да оцелея", казва в тази връзка режисьорът на лентата при представянето на филма в Берлин.
С прожекцията на "Сабая" беше открит филмовият фестивал в Берлин, посветен на човешките права. Тази година той е в хибриден вариант - само част от филмите ще бъдат представени на живо, другите прожекции ще бъдат онлайн. "Сабая" е включен в програмите на около 30 международни фестивала. Той беше представен и на българската публика – по време на фестивала за документално кино "София ДокуМЕНТАЛ". В САЩ лентата беше отличена с наградата World Documentary Directing Award 2021.
"Сабая" е третата част от трилогията за последиците от войната в региона – заедно с филмите "Момичето, което спаси живота ми" (2014) и "Чистачът на мини" (2017).
Тези жени стават жертви на отвличания, побои и изнасилвания
Интервютата, които кинодокументалистът е провел със спасените момичета, са едни от най-разтърсващите сцени във филма. Някои от тях са били едва 12-годишни, когато са били отвлечени. Те са станали свидетели на ужасяващи неща, включително избиването на семействата им. Една от жертвите разказва, че е била препродавана на 15 различни мъже, била е насилвана от тях така жестоко, че е с избити зъби и с дупка в главата. Друго от спасените деца е било още бебе на 1 година, когато са го отвлекли.
Травмите от преживяното са оставили дълбок отпечатък върху спасените жени и момичета. Много от тях са загубили семействата си и трябва да се оправят сами в живота. Други се опасяват да не бъдат стигматизирани, защото са били "сабая".
Жени язиди с ужасяващи разкази за робството в „Ислямска държава“
Особено тежко е положението на онези жени, които са заченали и родили деца от бойци на ИД. Те не могат да се върнат в своята общност, тъй като Върховният язидски духовен съвет не приема деца, родени след изнасилване.
Според иракските закони, тези деца са родени като мюсюлмани и трябва да се възпитават като мюсюлмани, казва Хирори. Затова единственият шанс за тези деца и техните майки язидки е да потърсят спасение в чужбина.
Около 7 хиляди жени и момичета са отвлечени от "Ислямска държава"
Някои от бившите сексуални робини са изразили готовност да се върнат в лагера Ал Хол, за да помогнат на доброволците от Yazidi Home Center да идентифицират други "сабая". Без тяхна помощ хората от екипа трудно могат да се справят, тъй като в лагера жените ходят с никаб, покриващ цялото тяло. Забулено остана също и цялото лице - с изключение само на една тясна цепка за очите.
Дотук по този начин са били спасени 206 жени. А от общо около 7 хиляди язидски момичета и жени, които са били отвлечени и превърнати в робини след 2014 година, между 2000 и 2800 засега са в неизвестност.
За да заснеме лентата, Хирори рискува живота си. "Исках да заснема този филм, за да не казва после някой, че не е знаел или не е чувал нищо за това", заяви авторът при представянето на филма в Берлин. Той се надява, че държавни институции ще проявят интерес към съдбата на тези жени и ще помогнат за тяхното спасяване. Защото заради множеството други кризи те са изцяло забравени от международната общност.
Филмът "Сабая" разказва за спасяването на хиляди язидки от печално известния бежански лагер Ал Хол в Сирия. В него са заточени 73 хиляди души от 58 страни - основно предполагаеми привърженици или близки на бойци от "Ислямска държава".
В палатковия лагер са настанени и много язидки - млади момичета и жени, които са били отвлечени от ИД и превърнати в сексуални робини - известни още като "сабая".
Един режисьор тръгва по стъпките на "сабая"
Отвличанията са извършени през 2014 година - след превземането от джихадистите на провинция Синджар в Ирак. Последвалите масови убийства на язиди в района поставят и началото на геноцида над това религиозно малцинство.
Малък екип от организацията Yazidi Home Center прави всичко възможно да стигне до тези млади момичета и жени и да ги избави от пленничеството им. Към тях се е присъединил и режисьорът Хогир Хирори, за да документира акцията по тяхното спасяване - едно доста опасно начинание, както показва и драматичната сцена, когато групата попада под обстрел. "Не очаквах да оцелея", казва в тази връзка режисьорът на лентата при представянето на филма в Берлин.
С прожекцията на "Сабая" беше открит филмовият фестивал в Берлин, посветен на човешките права. Тази година той е в хибриден вариант - само част от филмите ще бъдат представени на живо, другите прожекции ще бъдат онлайн. "Сабая" е включен в програмите на около 30 международни фестивала. Той беше представен и на българската публика – по време на фестивала за документално кино "София ДокуМЕНТАЛ". В САЩ лентата беше отличена с наградата World Documentary Directing Award 2021.
"Сабая" е третата част от трилогията за последиците от войната в региона – заедно с филмите "Момичето, което спаси живота ми" (2014) и "Чистачът на мини" (2017).
Тези жени стават жертви на отвличания, побои и изнасилвания
Интервютата, които кинодокументалистът е провел със спасените момичета, са едни от най-разтърсващите сцени във филма. Някои от тях са били едва 12-годишни, когато са били отвлечени. Те са станали свидетели на ужасяващи неща, включително избиването на семействата им. Една от жертвите разказва, че е била препродавана на 15 различни мъже, била е насилвана от тях така жестоко, че е с избити зъби и с дупка в главата. Друго от спасените деца е било още бебе на 1 година, когато са го отвлекли.
Травмите от преживяното са оставили дълбок отпечатък върху спасените жени и момичета. Много от тях са загубили семействата си и трябва да се оправят сами в живота. Други се опасяват да не бъдат стигматизирани, защото са били "сабая".
Жени язиди с ужасяващи разкази за робството в „Ислямска държава“
Особено тежко е положението на онези жени, които са заченали и родили деца от бойци на ИД. Те не могат да се върнат в своята общност, тъй като Върховният язидски духовен съвет не приема деца, родени след изнасилване.
Според иракските закони, тези деца са родени като мюсюлмани и трябва да се възпитават като мюсюлмани, казва Хирори. Затова единственият шанс за тези деца и техните майки язидки е да потърсят спасение в чужбина.
Около 7 хиляди жени и момичета са отвлечени от "Ислямска държава"
Някои от бившите сексуални робини са изразили готовност да се върнат в лагера Ал Хол, за да помогнат на доброволците от Yazidi Home Center да идентифицират други "сабая". Без тяхна помощ хората от екипа трудно могат да се справят, тъй като в лагера жените ходят с никаб, покриващ цялото тяло. Забулено остана също и цялото лице - с изключение само на една тясна цепка за очите.
Дотук по този начин са били спасени 206 жени. А от общо около 7 хиляди язидски момичета и жени, които са били отвлечени и превърнати в робини след 2014 година, между 2000 и 2800 засега са в неизвестност.
За да заснеме лентата, Хирори рискува живота си. "Исках да заснема този филм, за да не казва после някой, че не е знаел или не е чувал нищо за това", заяви авторът при представянето на филма в Берлин. Той се надява, че държавни институции ще проявят интерес към съдбата на тези жени и ще помогнат за тяхното спасяване. Защото заради множеството други кризи те са изцяло забравени от международната общност.
