10 ноември - състоя ли се българският преход?
10 ноември - състоя ли се българският преход? / снимки: Sofia Photo Agency, архив

Имало ли е истински преход към демокрация у нас и завършил ли е вече той, коментираха народни представители от различни парламентарни групи по повод годишнината от демократичните промени. Преди 22 години - на 10 ноември, след драматичен за България пленум на тогавашната компартия беше "отпушен" пътят за реформи в страната.

Преходът определено не е завършил, мисля дори, че започна преди две години, коментира заместник-председателят на Народното събрание Анастас Анастасов (ГЕРБ). Ако имаше някакъв преход, той беше в преразпределение на собствеността - успешно за някои, но за по-голяма част от българския народ - не, допълва той. И обяснява, че резултатът в крайна сметка е много сериозно разделение на бедни и богати у нас.

Не отричам постигнатото от предишните правителства, парламенти, много неща се случиха, отбелязва Анастасов, но сериозните промени, които ще доведат България до по-модерно общество, започнаха сега. Не мога да дам прогноза колко години ще са нужни, за да се завършат реформите, но е важно да се заложат законодателно нещата така, че следващото правителство, без значение дали ще е на ГЕРБ или друго, да не може да излиза от рамките на тези закони и да следва наистина правилна политика, казва заместник-председателят на НС.

Анастасов смята в някаква степен за отживелица кръглата маса като форма на диалог. И обяснява защо е така - има решения, които трябва да се вземат бързо и оперативно, особено когато става въпрос да се спасяват отделни отрасли. В тези случаи, според Анастас Анастасов, една кръгла маса със своята продължителност във времето не е добър вариант. Динамиката е твърде голяма, подчертава депутатът от управляващата партия. Той обаче е категоричен, че диалог трябва да има - но за по-общите политики.

Мисля, че за две години и половина ГЕРБ доказа, че е компромисна партия, винаги е търсила диалог с обществото и гражданите, заявява Анастасов. За съжаление, посочва той, част от колегите от парламентарната опозиция и тези, извън НС, показват нежелание за разговор, някои от противоречията са много сериозни. На нашето правителство и парламентарна група се пада тежестта да вземе непопулярни решения. Едва ли могат да бъдат намерени консенсусни решения вън от парламента, заявява Анастас Анастасов. Все пак той признава, че в момента ГЕРБ и депутатите на партията се чувстват самотни в известна степен, но така или иначе са поели отговорността да управляват.

Приемам със смях твърдението, че преходът, всъщност, е започнал преди 2 години, коментира лидерът на ДСБ Иван Костов, който е и един от участниците в кръглата маса през 1990 г. Според него никога у нас не е имало преход. Имаше български посткомунизъм, който май не е свършил, подчертава той. Костов смята, че българският посткомунизъм не е реванш, защото премиерът Бойко Борисов е реабилитирал Тодор Живков, а комунистическите символи и ритуали са превърнати в легенда, в музейни ценни експонати.

Извращаването на смисъла на думите е правено много пъти в човешката история, коментира Иван Костов по повод твърдението на ГЕРБ, че промяната е започнала с идването им на власт преди две години. Той дава за пример Китай, където за такива случаи има специална процедура, наречена "да върнем наименованията", а идеята е просто думите да значат това, което значат. Такова извращаване на смисъла на думите, дали - "преход", или "реформа", е във възможностите на хората, които не могат да управляват, заявява Иван Костов.

"Каква кръгла маса - със синдикати и работодатели ли, мерси!" - така той отговаря на въпроса дали сега има място за нова кръгла маса. Има парламент, той трябва да функционира, а не да бъде по български заместван с нещо, съветва лидерът на ДСБ. Ние правим така - когато нещо не работи, с подръчни средства го "овързваме между очите", за да продължи, пояснява Костов. Според него е нужно българската демокрация да бъде "пусната в ход". Тук има ангажименти, задължения на определени политически формации да защитават определени интереси - те трябва да бъдат сблъскани, да се видят какви са, допълва лидерът на ДСБ. Според заместник-председателя на ДПС Лютви Местан отговорът на въпроса дали е приключил българският преход е неразривно свързан с начина, по който е започнал. Свършил или не, няма съмнение, че той беше най-дълъг и най-мъчителен и от всички страни нови членки на ЕС, които преживяха прехода от тоталитаризъм към демократично гражданско общество, българските граждани платиха най-висока цена, заяви Местан.

В България малко или много преходът започна с усещане за дворцов преврат, сякаш "отгоре надолу" и това постави траен отпечатък върху темпа на развитие на демократичните процеси в страната, посочва Местан. В това той вижда разликата с Унгария например, която е имала паметта за унгарските събития от 1956 г., Чехия, Полша. Това не омаловажава, а подчертава ролята на българските дисиденти, защото в България е било най-трудно да си дисидент, каза той. Дисидентското движение не е придобило масовост именно защото тоталитарната власт у нас е била най-силна, отбеляза Местан. Това прави още по-значими за българската демокрация майските събития от 1989 г., които изиграха роля на катализатор за случилото се около и след 10 ноември, анализира заместник-председателят на ДПС. Може би ще обявим прехода за завършен едва когато всички сме убедени, че това, което наричаме гражданско общество, вече се е случило, смята Местан. Защото, по думите му, гражданското общество не е просто наличието на неправителствени организации, а реално гражданско участие при вземането на политическите решения. Може би една от причините това още да не е станало е, че не се уморихме да произвеждаме месии, казва Местан. Според него продуцирането на месии всъщност символизира дефицити на демократичност.

10 ноември  състоя ли се българският преход
netinfo

Другата причина е в неуспеха на икономическите реформи. Като либерал знам, че няма как да мечтаем за функциониращо гражданско общество, без да е създаден икономическият фундамент за това - стабилна средна класа, посочва Местан. Нормално е да има и свръхбогати хора в едно общество, но не е нормално да бъде толкова огромна пропастта между много богати и много бедни, и тази "празнина" трябваше да се заеме от средната класа, обяснява той. Според Местан на политически език това означава стабилна класическа европейска триада ляво - център - дясно. Както забелязваме обаче, границите не просто са заличени, но и центърът ту се появява и се превръща в първа политическа сила, ту изчезва, посочва Местан. В центъра продължава да стои като парламентарен самотник ДПС, посочва той и признава, че движението не се чувства комфортно само в политическия център.

Сега няма предпоставки да се говори за формат, подобен на кръглата маса от 1990 г., смята заместник-председателят на ДПС. По думите му кръглата маса е била необходим конкретно исторически продукт, своеобразен квазидържавен орган на усилията за постигане на екзистенц минимума съгласие по основни посоки на прехода. Съвсем друг е въпросът за необходимостта от постигане на национално съгласие и, дори не за предефиниране, а за дефиниране най-сетне на българските национални приоритети, посочва Местан. Той припомня, че това е и основната политическа теза на ДПС в последните две години - ясно определяне точно на тези приоритети като надпартийни, висши цели, дори идеали на българската държава. Според депутата от левицата Андрей Пантев до голяма степен промяната на 10 ноември е била симулативна. Отново виждаме банален рефрен в нашата история - когато едно събитие се внася, когато се имитира, то се оказва и симулативна промяна, коментира той. То не тръгна както трябва, защото не беше локална инициатива, идея и реализация, смята проф. Пантев.

Всяка деструкция би изглеждала несполучлива, ако не произведе някакъв нов обществено-политически продукт, освен процедурите, свързани с демокрация, свобода на вестниците и други показни индикации, смята той. А днес не можем да кажем, че има по-ниска смъртност и по-висок жизнен стандарт и че нашето място като цивилизована държава в цивилизования свят се е придвижило малко по-напред, дори е точно обратното, добави той. Попитан дали е възможно политическите сили да седнат отново на една маса и да потърсят обединение около новите приоритети на страната, проф. Андрей Пантев посочва, че нашите политическите сили не лежат върху никакви идейни, а камо ли философски основи и затова всички си приличат като три капки вода". Затова "всички са за демокрация, за пазарна икономика, за НАТО, за войната в Ирак, всички са за покровителството на Вашингтон", обяснява той. По думите му "всичко е изградено не върху принципи и програми, а на комбина, на приятелски кръг, на "тарикатска координация".

Липсва ни някаква зрялост, която не можа да дойде, защото прекалено много тарикати се запътиха в името на демокрацията да възпроизвеждат горе-долу едно и също, смята проф. Пантев. Той посочва, че с много малки отклонения се възпроизвежда онова, което е било преди 10 ноември - идеята за престиж и помощ отвън, а номенклатурата сега се нарича елит. Павел Шопов от "Атака" определи понятието "преход" като идеологема. На 10 ноември 1989 г. всъщност България беше поставена в ролята на победена държава в третата поред война - Студената война, коментира той. Всичко, което става през последните 20 години, е реално под диктовката на тези, които победиха в тази война, каза Шопов.

За някои преходът се състоя и беше успешен, за други - не, обобщава той. Преходът за мен например беше България да стане по-силна държава, а това не се случи, коментира депутатът от "Атака". За комунистите например "перестройката" успя - бившите властимащи се превърнаха в сегашната богата класа на България, смята Павел Шопов. За победителите в Студената война преходът в България също е свършил, защото те отнесоха най-важните активи на държавата - банките, търговията с горива, монополите във вид на електроразпределителни дружества, каза той. Според него за средните българи резултатът е плачевен, дори и за предприемчивите. За тях остана някое гаражче, семейно хотелче, изобщо бизнес на дребно, посочва Шопов.

Депутатът от "Атака" е на мнение, че кръглата маса от 1990 г. изобщо не е била необходима и е нанесла повече щети на прохождащата българска демокрация, отколкото ползи. Бяхме вкарани в схеми, поеха ни подставени лица, говорители от името на опозицията, майсторски монтирани от тогавашните управляващи БКП, обобщава Шопов. Разбира се, кръглата маса разчупи в някаква степен страха и легитимира новите идеи тогава в българското общество, признава той. Според Павел Шопов обаче тогава, вместо да се организират подобни съвместни мероприятия с управляващите, най-добре е било да се отворят досиетата. Така още в началото щеше да се разбере кой кой е, но, тъй като това не се случи, преходът тръгна накриво и резултатът беше престъпното обогатяване, съсипването на българската икономика, проблемите с външния дълг, който още изплащаме, коментира Павел Шопов.(БТА)