На дните около Коледа във Великобритания се гледа като на период на добра воля, като на време, когато на човек трябва да си спомни за близките си и за всички други хора, време за веселие, за хапване и пийване. Това се дължи почти напълно на духа на Дикенсовите коледни повести.
Новелата „Коледна песен“ от Чарлз Дикенс за първи път е публикувана на 19 декември 1843 г. Така популярната днес приказна история обаче е прочетена и излъчена за първи път четири години по-рано в ефира на радио CBS. И в наши дни повестта е изключително популярна - адаптирана е многократно за кино, театър, опера, радио и телевизия.
Между 1843 г. и 1848 г. Чарлз Дикенс публикува пет повести, специално посветени на Коледа: „Коледна песен в проза“ (1843 г.), „Камбаните“ (1844 г.), „Щурецът на огнището“ (1845 г.), „Битката за живота“ (1846 г.) и „Преследваният човек“ (1848 г.). И петте творби съставят сборник, наречен „Коледни песни“.
Дикенс е смятал, че една трогателна история, показваща бедността и социална несправедливост, ще има много по-голямо въздействие, отколкото полемичен памфлет или есе. Любопитно е, че за написването на коледните си истории Дикенс получава вдъхновение от собственото си детство, което е било тежко и унизително. За създаването на образа на Ебенизър Скрудж се е повлиял от този на баща си.
Произведението „Коледна песен в проза“ е едно от най-разпознаваемите в творчеството на Дикенс. Главен герой е старият скъперник Ебенизър Скрудж, който се интересува единствено от парите си. В нощта срещу Коледа той е посетен от духа на стария му съдружник Джейкъб Марли, който го предупреждава, че душата му е обречена, ако не се промени. Самият Марли е вечно прокълнат да се скита по земята и да плъзга вериги след себе си, ковани в целия си живот заради алчност и егоизъм.
След това Скрудж е посетен и от духовете на миналите, настоящите и бъдещите коледи. Скъперникът вижда своето минало и настояще и променя своя мироглед за заобикалящия го свят.
Призракът на отминалите Коледи пренася Скрудж в детството му и му напомня, че и той на времето е бил мил и невинен. Призракът на предстоящата Коледа показва на Скрудж как хората с радост купуват продукти за коледната вечеря, как празнуват Коледа в миньорска вила или в морски фар, отдалечени от семействата си, но незагубили коледния дух. Сцените, които му показва призракът на предстоящите Коледи - единственият без образ, заметнат само с черно наметало, са тези, които отварят сърцето на скъперника.
Така кошмарният сън разтваря сърцето на Скрудж за красотата на Коледа.
Новелата „Коледна песен“ от Чарлз Дикенс за първи път е публикувана на 19 декември 1843 г. Така популярната днес приказна история обаче е прочетена и излъчена за първи път четири години по-рано в ефира на радио CBS. И в наши дни повестта е изключително популярна - адаптирана е многократно за кино, театър, опера, радио и телевизия.
Между 1843 г. и 1848 г. Чарлз Дикенс публикува пет повести, специално посветени на Коледа: „Коледна песен в проза“ (1843 г.), „Камбаните“ (1844 г.), „Щурецът на огнището“ (1845 г.), „Битката за живота“ (1846 г.) и „Преследваният човек“ (1848 г.). И петте творби съставят сборник, наречен „Коледни песни“.
Дикенс е смятал, че една трогателна история, показваща бедността и социална несправедливост, ще има много по-голямо въздействие, отколкото полемичен памфлет или есе. Любопитно е, че за написването на коледните си истории Дикенс получава вдъхновение от собственото си детство, което е било тежко и унизително. За създаването на образа на Ебенизър Скрудж се е повлиял от този на баща си.
Произведението „Коледна песен в проза“ е едно от най-разпознаваемите в творчеството на Дикенс. Главен герой е старият скъперник Ебенизър Скрудж, който се интересува единствено от парите си. В нощта срещу Коледа той е посетен от духа на стария му съдружник Джейкъб Марли, който го предупреждава, че душата му е обречена, ако не се промени. Самият Марли е вечно прокълнат да се скита по земята и да плъзга вериги след себе си, ковани в целия си живот заради алчност и егоизъм.
След това Скрудж е посетен и от духовете на миналите, настоящите и бъдещите коледи. Скъперникът вижда своето минало и настояще и променя своя мироглед за заобикалящия го свят.
Призракът на отминалите Коледи пренася Скрудж в детството му и му напомня, че и той на времето е бил мил и невинен. Призракът на предстоящата Коледа показва на Скрудж как хората с радост купуват продукти за коледната вечеря, как празнуват Коледа в миньорска вила или в морски фар, отдалечени от семействата си, но незагубили коледния дух. Сцените, които му показва призракът на предстоящите Коледи - единственият без образ, заметнат само с черно наметало, са тези, които отварят сърцето на скъперника.
Така кошмарният сън разтваря сърцето на Скрудж за красотата на Коледа.
