Предсрочни избори в България - трайната нестабилност?
Предсрочни избори в България - трайната нестабилност? / снимка: Sofia Photo Agency, архив

Предсрочните парламентарни избори тази неделя в България трябва да определят 240 депутати за следващите четири години в Народното събрание. Избирателният процес се провежда в тежка атмосфера на напрежение, съобщава Евронюз.

Оставката на 20 февруари на дясноцентристкия министър-председател Бойко Борисов, дотогава силният човек на деня в страната, в действителност не бе достатъчна, за да успокои политическата и социалната криза, най-лошата от края на 90-те години на XX век. Не е сигурен и изходът от тези избори.

Партията на Бойко Борисов ГЕРБ, която той основа през 2006 г. води в проучванията. Тя се очертава като основна консервативна партия в България. Взела първото място на изборите през 2009 г., но без мнозинство, ГЕРБ управляваше с подкрепата в парламента на някои десни формации и крайните националисти от партия Атака. Този път, ако спечели, според социолозите, той отново няма да има мнозинство (23 до 25,6%). Борисов е плътно следван от бившата комунистическа Българска социалистическа партия, основна опозиционна партия, водена от Сергей Станишев. Двете партии изключиха съвместно управление, което създава заплаха от криза на властта, която след изборите ще се прибави към социалните вълнения.

Три други формации могат да преминат 4-процентната бариера за влизане в парламента: партията на турското малцинство (Движение за права и свободи), крайнодясното движение „Атака” и дясноцентристката партия „България на гражданите” на бившия еврокомисар Меглена Кунева.

Всичко започна през януари с бурни протести срещу високите цени на електроенергията, заради суровата зима, съобщава Евронюз. Повишаването на цените, направено през лятото на 2012 г., се усети по това време и повишението на сметките често достигаше 100 евро на месец в най-бедната страна в ЕС, където средната заплата е 360 евро, а средната пенсия - до 150 евро.

Недоволството заклейми тежката икономическа болест на страната, свикнала с повтарящи се кризи от края на комунизма преди 23 години. Четири години замразени заплати и растяща безработица (11,9% сега и засегнала близо 30% от 15-25 годишните) се дължат на търпението на българите, които чакаха подобряване на условията им на живот след присъединяването към ЕС през 2007 г. Безпрецедентен факт: шест самозапалвания на хора в разгара на протестите от отчаяние или бунт, петима загинали.

Тези трудности засилиха подозренията на българите към техните политици на фона на корупционни афери. Кампанията се превърна и в уреждане на сметки между ГЕРБ и социалистите около скандала с незаконното подслушване, засегнал дясната ръка на Бойко Борисов.

Уморени и без алтернативи, избирателите проявяват слаб интерес към изборите. 18% от тях казват, че не искат да отидат до урните, а 35% все още не са решили за кого да гласуват.

Изборите се наблюдават отблизо от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която изпраща мисия от 240 наблюдатели. Опозиционните партии също поискаха паралелно преброяване от Австрийския институт SORA за предотвратяване на фалшификации.

Повечето партии обещаха да се борят срещу практиката на купуването на гласове, все още широко разпространена в страната. В зависимост от икономическата ситуация, тя може да засегне до 15% от бюлетините, особено на тези от ромското малцинство, по-бедно от средното за страната. (БГНЕС)

Последвайте ни

Избори 2013