Предприемането на мерки, били те административни или други, за прекратяване на случаите със злоупотреби и измами със средства на Европейския съюз, е изцяло в ръцете на българските институции. Това каза в предаването “Седмицата” на Дарик Зинаида Златанова, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България.
Кажете, колко пари всъщност ще загуби България? Цяла седмица числата нарастват, вчера стигнаха до милиард като прогнози, и то от сериозни източници, например агенция Ройтерс. Кое е вярното число?
Знаете ли, аз мисля, че и друг път, включително и с вас сме имали повод да коментираме тези неща. Количеството на точната сума пари, която евентуално би загубила страната, пак ще повторя, аз съм го казвала и преди, е трудно да бъде изчислявана, и този вид изчисления едва ли са най-уместните в момента. Още повече че, знаете, докладът е все още предстоящ и аз не бих искала да го коментирам. Но искам да може би да подчертая, че, знаете ли, както и в живота, и в европейската интеграция не винаги става дума за пари само. И на мен ми се иска някак да говорим повече за това какво се случва, как, какви принципи при управлението на тези пари трябва да се съблюдават, какви мерки да се предприемат, мисля, че разговорът за сумите още повече, пак казвам най-отговорно, при положение че точно изчисление не е възможно във всеки един момент да се направи, е по-подходящо. Да, обаче изглежда, че точно Европейската комисия вече сменя подхода. Досега се говореше точно по начина, по който говорите вие, за който говорите вие - за системи, за начини на управление, за реформи. Сега за първи път вече се говори с цифри и с имена кой какво е откраднал и колко. Пример - докладът от тази седмица на ОЛАФ. Да, аз не мисля, че двата подхода си противоречат. Всъщност това е един и същ подход. А когато има нарушение на принципи и правила, разбира се, следва суспендиране на средства. Това е, това са двете страни на монетата на практика. Така че - да, при всяко нарушение на правилата следва суспендиране на средства и това е нормално, това са правилата за всички. Колко пъти досега европейски институции са, да го кажем по-завоалирано, изпращали сигнали за конкретния случай с групата Стойков - Николов, за който пише сега в доклада на ОЛАФ? Вижте, ОЛАФ е специализирана независима институция и тя именно се занимава с конкретни, с конкретни факти и случаи, както и вие споменавате, и аз не бих искала да коментирам, още повече че тяхната дейност, пак казвам, е специфична. Сега, това, че изтече част от тяхна документация и преписка с правителството, е доста неприятно и не е нормалният начин да се комуникира. Тъй че отново казвам - не бих искала да коментирам най-малко дейността на ОЛАФ. Но вие знаете, че в, аз бих казала, че в докладите на, нашите доклади, на Европейската комисия, по механизма за координация и проверка, има действително неща, които се повтарят през половин или една година по няколко пъти. Да, това е факт. За ОЛАФ не бих искала да коментирам. Добре е да попитате тях. Попитал ли е някой, казал ли е някой от Европейската комисия на българския президент - вижте, за нас е важен точно този случай, защото този човек ви е бил спонсор на кампанията. Казал ли е някой на министър-председателя през година и половина, откакто се развива и повече действието по този случай: за нас той е особено важен, защото ваш заместник-министър се обаждаше да лобира за бизнесмена, обект на тази проверка на ОЛАФ? Знаеха ли нашите, че това е толкова важно? Знаете ли, България е пълноправна страна - член на Европейския съюз. Суверенна държава със своите институции и политици, които, пак казвам, вече са политици и институции на държава, член на Европейския съюз. Т.е. има, отново се връщам към това, има принципи и правила, и практики, които са приемливи или неприемливи на територията на страните - членки на Европейския съюз. Така че мисля, че нашите институции са достатъчно зрели тук в България, за да могат да преценят сами кога, как и защо се нарушават правила. Т.е. с това какво казвате, че никой не им е казал и тия, нашите, не са знаели. Ами, знаете ли, на мен ми звучи особено някак, дори ако щете като гражданин на страната, да чак се чудя на твърдението ви, че би трябвало отвън, от институции на Европейския съюз, тези неща да бъдат изрично споменавани поименно на представители на българската политическа класа и на институциите в страната. Има ли връзка между спиранията на парите и конкретния случай, за който ОЛАФ на практика сигнализира точно в дните преди излизането на доклада на Европейската комисия с този доклад до Плугчиева и след това до Висшия съдебен съвет? Понеже мен ми се струва, че има връзка, така наблюдавайки отстрани. Февруари месец се произнася една инстанция, пускат един човек, спират едни пари. Април месец се произнася друга инстанция, пак, доколкото си спомням, по Великден пак спряха други пари. След това се отива, режат се едни ленти на едни заводи, спират трети пари. Вие виждате ли връзка? Вижте, аз казах и преди малко, суспендирането на средства е свързано със, задължително е свързано с нарушение на правила и процедури, които са добре известни, независимо по коя програма на Европейския съюз те се случват. Това, което ние се опитваме да кажем в общи линии е следното: че когато има установени нарушения, злоупотреби или измама, не дай боже, градирам ги в степента на тяхната тежест, то тогава следва да се предприемат мерки, каквито са подходящи в една държава с правов ред. Това е едната страна. Втората страна е да се предприемат мерки така, че тези неща повече да не се допускат да се случат. Това е в общи линии, което се опитваме да правим с българските партньори и, разбира се, Европейската комисия помага непрекъснато. Българските ви партньори. Така че, да, всеки конкретен случай на злоупотреба има спиране на средства, така е. Българските ви партньори обаче обясняват - ами, ние сега какво да направим? То няма нищо подписано, той тоя човек не е вътре и как вие точно искате ние на независимата съдебна власт да й окажем въздействие, той съдията е автономен, той сам си решава по вътрешно убеждение и никой не може да му каже нищо. Как звучат тези обяснения в превода в Брюксел? Аз мога само да кажа отново, че приемането на мерки, били те административни или други, за прекратяване на случаите със злоупотреби или измами със средствата на Европейския съюз, е изцяло в ръцете на българските институции. Отново казвам - говорим за България, която е пълноправен член на Европейския съюз. Какво отговаряте на онези, които смятат, че тези критики, тези наказания вече със спиране на средства, предвидени за България, всъщност не са защото нещата, за които пишат от Брюксел, са верни, а защото тези от Брюксел искат да си отклонят вниманието от собствените си проблеми или пък защото те всъщност никога не са били имали намерение да дадат на България тези пари, а просто в суматохата, докато навиваха да се затвори АЕЦ "Козлодуй" например, трети и четвърти блок, обещаваха едни големи пари, ние тук да се вържем, и след това те сега да кажат, да намерят маханата да не ги дадат. Много съжалявам да чуя такива интерпретации, ако въобще те съществуват, много се надявам те да са по-скоро изключение. Трябва да ви кажа, че нашите изследвания, и включително последните, които са направени на представителството на "Евробарометър", сочат, че сред българските граждани одобрението им за членство на Европейския съюз на България не намалява, а напротив. А доверието в, специално в Европейската комисия като институция расте, включително за последните шест месеца, и аз не мисля, че общественото мнение поддържа, така да кажа, този тип схващания. Застрашени ли са седемте милиарда от следприсъединителните фондове? Това в момента, както чувате от представители на българските институции, няма как да се каже, защото по тези средства се работи случай по случай, работи се досие по досие, има срокове, в които се правят проверките, т.е. това е обикновена практика, която се прилага в момента, както виждаме, и ще бъде прилагана и за в бъдеще към всяка една страна, получател на европейски средства. Това, което казахте, е нещо различно от това, което казват от вчера българските институции, както вие се изразихте. Меглена Плугчиева каза - тия пари не са застрашени, вие казвате - ами, те не се знае дали са застрашени, защото не им е дошло още времето. Понеже се очертава един PR на правителството в момента, да обяснявате - абе, хубаво, те сега може да вземат няколкостотин милиона евро от предприсъединителните, обаче, нали, си остават ония, няма да ги пипат, големите пари. Даже четох, не мога да си спомня от кой представител от властта, обяснението, че поляците сами са се отказали от тия пари от предприсъединителните, за да могат да идат на големите пари да се хвърлят веднага. А вие сега обяснявате, че те големите изобщо не са, съвсем пък не са сигурни, защото тепърва ще се гледа дали ще се дават. Да, аз не мисля, че кой знае каква голяма тайна за българските граждани издавам, че да, разбира се, структурните и Кохезионният фонд са в начален етап на прилагане, тези средства. Все пак България е член на Европейския съюз от година и половина, а това са средства, които се отпускат само и единствено на страни членки, тъй че там важи общият принцип, който се прилага както в предприсъединителните, така и за структурните фондове, и повтарям - за всяка една страна членка, която би искала да се възползва, която има право да се възползва и се възползва от тези средства. Не мисля, че България е изключение и няма как да бъде изключение. А Европейската комисия е честна към всяка една страна членка и към общите цели на този съюз, тъй че аз не виждам никаква сензация тук. Шенген - ще влиза ли България или няма да влиза? Защото сигналите, които започнаха да идват, е, че не само в Шенген няма да влезем, ами и еврото няма да въведем, ако продължава страната да се управлява по този начин. А, вижте, това са, специално Шенген е конвенция, в която Съветът на министрите на страните - членки на Европейския съюз, имат главно думата. Тук Европейската комисия играе по-малка роля, искам да направя тази уговорка. А иначе като общо само мога да кажа, че да, хубаво е да имаме предвид, че освен структурните и кохезионните фондове Европейския съюз прилага и много други важни политики, в които България би могла, има капацитета да участва и открито би могла да се възползва, включително Шенген и еврозоната. Тоест застрашено ли е влизането в Шенген и въвеждането на еврото? Знаете ли, затова споменах, затова отворих въпроса за другите политики, които някак си в последните дни и седмици сякаш са на заден план, сякаш се забравят. Това са важни неща, както сам вие казвате, за страната, за страна като България. А нека да не забравяме, че има изключително много важни на дневния ред на Европейския съюз в момента въпроси. Да, външните граници е един от тях. Да, промяната на климата, екологията и енергетиката е един от тях. И да, много е хубаво страната да има капацитета и да може да участва пълноценно във всички тях. Сринато ли е доверието в България? Европейският съюз е организация на партньори. А комисията по-специално винаги е била партньор на страната. Ако видите докладите в може би десетте години назад, които комисията е изработила, вие ще видите една история на реформите в страната, в които Европейската комисия винаги е била и ще бъде ключов партньор. Продължаваме да работим и се надяваме да работим за успеха на България като член на Европейския съюз. Това, дето сега го казахте, е много обезсърчаващо. Аз ви питам сринато ли е доверието в България и вие така отговаряте, че аз всъщност разбрах, че е сринато, но ще се продължава, та дано се оправи нещо. Не, няма, не бих искала да влизам в такива интерпретации. Пак казвам, това, което продължаваме да правим, е продължаваме да работим именно за това, за да бъде България успешен член на Европейския съюз.
