Вълчев: Голямото предизвикателство остава провеждането на матурите
Вълчев: Голямото предизвикателство остава провеждането на матурите / снимка: Sofia Photo Agency, Надя Коцева

Заместник министър председателят и министър на образованието и науката Даниел Вълчев в "Годината" на Дарик радио

Решихте ли дали ще останете след изпитанието с учителската стачка и в очакване на изпитанието с матурите? С всички събеседници започвам с личен въпрос.

Да, той този не е много личен. В крайна сметка мисля, че даже веднъж го дискутирахме с вас преди няколко седмици. . .

Аз затова ви питам.

. . . горе-долу в същия смисъл. . .

Затова ви питам, защото тогава имахте още колебания. . .

Аз ви казах, че за мен голямото предизвикателство, да, голямото предизвикателство остава провеждането на държавни зрелостни изпити в края на тази учебна година. Мисля, че си заслужава наистина да се направят необходимите усилия, и организационни и каквито други е нужно, за да се проведе държавен зрелостен изпит. В противен случай ние трайно се откъсваме не само от европейската традиция, но бих казал и от българската традиция, тъй като малцина знаят, но матури за пръв път в България са въведени от привременното руско управление през 1878 година. И има само пет-шест години, последните, през които под никаква форма няма матури. Това е много притеснително.

То може би трябва да припомним традицията от Възраждането, защото нещо като матура има и в "Под игото".

Дума да няма. Но доколкото матурата е известна като държавен зрелостен изпит, а тогава ние не сме имали собствена държава, може би няма да бъде съвсем точна аналогията. Но форми на външно оценявате, както давате примера с "Радини вълнения", това е точно така.

Има два начина да се провалят матурите, те са играни няколко пъти. Единият е чисто процедурен - обжалване на заповеди на министъра, на наредби, които регламентират как да станат, така че просто няма как юридически издържано да се проведат. Такъв риск има ли сега?

Не знам кой би бил вторият начин, но по отношение на този начин за проваляне на държавните зрелостни изпити мога да кажа моето мнение. Ако има сериозна политическа воля и сериозна обществена подкрепа, аз се надявам, че и двете ги има, не е възможно една работа да се провали на процедурно основание.

Втората възможност, освен да ви провалят отвън, е да си се провалите отвътре. Подготвена ли е системата, която управлявате, за да организира добре матурите в чисто процедурен смисъл, за да не бъде обществото вбесено от това, че не е ясно върху какво ще се изпитва, кога ще се изпитва, къде, в колко часа да дойдат децата, как да чакат, как да не преписват, кой ще ги пази, кой ще ги провери, докога ще ги проверят?

Аз ще дам два примера и ще отговоря на въпроса. Мнозина казваха, че България не е подготвена за член на Европейския съюз. Между другото то и сега има такива виждания, но както виждате ние се справяме не по-зле от другите държави членки, напук на всички тези скептици. И, второ, ще кажа, че подобни разговори или подобни притеснения имаше и миналата година, когато, т.е. тази година, прощавайте, миналата учебна година, когато за пръв път не, но в този формат проведохме, в нов формат изпита за след седми клас, кандидат-гимназиалния изпит популярно казано. Мнозина казваха, от една страна, с тест нещата ще бъдат толкова лесни, че от четири отговора щели да налучкат не знам си колко процента и всички щели да изкарат много високи оценки. Тоест няма смисъл от такъв формат. А пък други, също големи специалисти, казваха - децата не са свикнали, той ще е толкова тежък изпитът, че всички ще получат стрес, уплах и еди какво си. Както видяхте, нито едно от двете неща не се случи. Материалите бяха, разбира се, винаги може да се критикува нещо, но материалите бяха добре направени. Достатъчна възможност дадоха за диференциране на оценките. Вярно, нямаше толкова шестици, но пък нямаше и толкова двойки. Системата е сравнително добра. И днес не чувам някой да казва кой знае какви критични неща за този изпит. Така че - готова ли е системата, не е ли готова системата, ще разберем. Според мен системата е готова. Работи се отдавна по този въпрос. Отварям една скоба, за да кажа, че матурите в този им вид бяха предвидени през 1999 година с промени в закона. Трябваше да се проведат през 2002 година. Тогава не знам какво стана. Парламентът отложи, пък после още веднъж отложи с две години и т.н. Така че.. .

Пък миналата година по ваше предложение отложи.

Но не ги отложи, а тогава направихме нещо, което според мен беше правилно, а именно, първо, за да имаме достатъчно време и за комуникиране с тези, които ще се явяват, и всички заинтересовани. И, второ, според също нещо много важно, да може да влезе в сила националната програма за развитие на училищното образование, за да покажем рамката, тоест защо е нужна матурата, кога се държи, кой я държи, по какъв начин и т.н. Сега, разбира се, допускам, че има хора, които и не са информирани, но поне социологическите данни показват, че онези, които искат да бъдат информирани, главно сред хората, сред децата, които подлежат на държавен зрелостен изпит, техните родители и техните учители, огромната част са информирани. Сега, разбира се, винаги може да се каже, че ние трябва още да направим и ние се опитваме да направим. Споменах тези дни, че от понеделник ще стартира един телефон, условно наречен горещ телефон, който ще е безплатен за цялата страна. Ще има служители във всеки работен ден, в работно време по трима души, тоест три, практически въпреки че един номер е с три различни линии. На всеки въпрос те ще се стремят да отговарят относително компетентно. Правим сайт за матурите, който скоро ще стартира, други видове популяризиране на това, какво има да се случи. Сега, ако мога все пак да кажа нещо, което мен лично малко ме притеснява. Изглежда има хора, а то и децата копират по някакъв начин било от родители, било от учители, които не толкова искат да поставят въпроси за матурите, колкото искат да поставят такъв въпрос, с който да изразят определено негативно отношение. В това, разбира се, няма нищо лошо в едно демократично общество, но гледам, че и децата, с които напоследък се срещаме, поставят така въпроса. Например - вие поне пет години по-рано срещахте ли се с учители да видите дали така трябва да се правят матурите. Това, разбира се, не е въпрос дали сме се срещали с учители. Аз, първо, преди пет години, разбира се, не съм бил министър. Въпросът е, идеята каква е - вие въобще не сте се срещали и някакви хора кабинетно, на тъмно са направили някакви материали. Това съвсем не е вярно. Това е съвсем невярно. Това всъщност е една много голяма лъжа. Истината е, че всички материали, както за изпитите след седми клас, така и примерните засега въпроси за матурите, материали за матурите, са изработвани или от университетски преподаватели, респективно учени, или, а най-често съвместно с учители.

Истината обаче е, че вие като министър наложихте или започнахте да налагате далеч по-модерната форма на изпитване чрез тест, която ще бъде основна и при матурите, и че българските ученици, българските деца не са учени от първи клас да бъдат изпитвани по този начин. В това възражение има известен смисъл.

Разбира се, че има, г-н Вълчев. То даже, ако доведем това твърдение докрай, може да кажем така. Понеже аз от две години съм министър и тогава някак си започна повече да се говори. . .

Това е истина, приемете го като признание, това е истина.

Аз го приемам. И в този смисъл, да благодаря, и в този смисъл, ако трябва да изчакаме първокласниците, които примерно ще станат 12-ти клас. . .

Матури ще има след 9 години, 10.

Примерно трябва да има след 9-10 години. Сега аз не възразявам и така да се разсъждава, но според мен след 9-10 години животът толкова пък ще се е променил, че ние ще говорим за коренно различни неща. Вие виждате какво става с информационните и комуникационни технологии, виждате какво става с информацията, която децата придобиват по всеки възможен начин, включително с електронните медии като вашата. И въобще логиката на отношение в училището е изключително променена. Ние се правим, че не виждаме тази работа. Някак си, хайде, на нашето поколение не, но на поколението на моите родители, да речем, все им се струва, че в училище трябва да има един такъв лек патриархален дух, където учителят, като стане, децата изведнъж замлъкват, гледат го в очите, той ще каже истината от последна инстанция и т. н. Това, разбира се, е хубаво, но това би могло да се очаква, че ще се възстанови или че ще стане в едно относително патриархално общество. Тоест, ако те гледат така, и бащата, и го чакат той да се върне и да разчупи хляба за вечерята и т. н., това би могло да се очаква да се пренесе като модел на поведение и на отношение в училището. Но отношенията в семейството вече отдавна не са такива. Така че тук ние говорим за много глобални, глобални не знам дали е точната дума, но за много фундаментални промени въобще в отношението обучаващ - обучаем, не само в средното училище. И тия неща трябва много внимателно да се анализират. Това въобще не са проблеми само на България.

Какво не бихте повторил, за да избегнете учителската стачка? Къде сбъркахте през тази година? Виждате, и слушателите ни я подреждат в тройката на големите събития в техните очи през изминалата 2007 г.

Това вероятно наистина е голямо събитие. Наскоро един мой приятел историк ми каза, че всъщност може би в синдикалното движение на България няма такава стачка. . .

Такава, толкова продължителна и масова стачка.

. . . и то не само в областта на училищното дело. Така че. . .

Може би сбъркахте с преценката в самото й начало. Тогава имахте съмнение, че ще бъде толкова масова и толкова продължителна. Смятахте, че ще се справите по-бързо.

Не, аз вероятно съм сбъркал в много неща и далеч нямам самочувствието да съм човек, който не допуска грешки. Така че ми е трудно да преценя къде точно съм сбъркал, това други ще кажат. Вероятно на много места съм сбъркал. Но искам все пак да кажа и нещо друго. Не е лошо да си припомним, че тук ставаше въпрос за искания, които ни повече, ни по-малко, бяха 100 процента увеличение на възнагражденията. Ако сега с известна дистанция от месец септември или даже юни, когато тези неща бяха, станаха факт като искания, се опитаме да анализираме ситуацията и малко по-спокойно да говорим, не може да не си дадем като разумни хора сметка, че всъщност в никое общество, което не е в състояние на хиперинфлация, подобно увеличение на възнагражденията не е имало. Сега, разбира се, могат да се дават най-различни примери с тази, онази страна, някакви такива откъслечни изваждания от икономическия контекст. Второто нещо, което според мен е важно, проблемът за възнагражденията на учителите е в някаква степен частен проблем. Общият проблем според мене, въобще възнагражденията или по-общо доходите на българите, това е фундаменталният проблем. Всъщност ние като общество живеем бедно. Сега, разбира се, абсурдно е да се дават примери, всяка професия към всяка друга професия, но, да речем, средно претеглените възнаграждения на един министър в ЕС са около 10 хиляди евро на месец. Това означава ли, че аз сега трябва да кажа, драги българи, бъдете така добри, аз, хайде, да не е 10 хиляди, ама да е половината примерно. Нали разбирате, това са несъотносими неща. В крайна сметка възнагражденията в едно общество са, имат някаква усредненост. Големият проблем според мен е, че ние някак си нямаме, според мен, нямаме дългосрочна визия за това по какъв начин доходите на българите ще се приближават към доходите на другите европейци. Това е някак си проблемът. Икономически ли е въпросът? Въпрос на усилия на държавата ли е? Въпрос на някакво друго усилие ли е? Въпрос на нещо да направим, което не сме се сетили, ли е? Това е големият въпрос. А иначе, разбира се, че учителските заплати не могат радикално да се различават от тези на учените или от тези на полицаите, или от тези, ако щете, на който и да е друг, зает в българската икономика или в обществения сектор.

Обаче през последните седмици се намери милиард излишък и това според дясната опозиция, и Иван Костов го каза по-рано в предаването, е дори цинично да казваш няма пари преди месец, а сега да се оказва, че има толкова много пари.

По отношение на учителските възнаграждения въпросът никога не е бил дали въобще могат да се намерят пари, в една държава винаги има достатъчно. Въпросът е за сметка на какво друго. Огромната част от този излишък, както вероятно сте забелязали, ще отиде за инфраструктурни проекти. Аз например не съм сигурен кое е по-добре - дали на една определена социална категория да се повишат с 10 лева заплатите или да направим 50 километра магистрала и да престанем да се изпотрепваме, докато стигнем до Бургас. Аз не съм сигурен кое е по-вярно. Може би и едното, и другото са важни, но в обществото винаги трябва да се търсят приоритети. То ако можеше всичко едновременно да се направи, нещата щяха да бъдат много добри. В крайна сметка, разбира се, щом г-н Костов го е казал, то вероятно е вярно, но ако се върнем малко назад, ще видим пък, че през 2002 г., аз имам много добър спомен, тъй като тогава бях депутат от Русе, имаше много силни учителски протести, защото от 3 месеца не им бяха изплащани заплатите на учителите в Русе, от 3 месеца не бяха получавали заплати, а не за сто процента увеличение на изплащани заплати, с което не искам да кажа, че кой знае колко се е подобрило икономическото състояние, но България в крайна сметка върви напред и човек наистина трябва да е сляп, за да не го види. За съжаление не върви с тези темпове, на които всички ни се иска, тъй като ето, двайсетина години ще се извъртят скоро от началото на прехода, дето се казва, едно поколение почти се износи в този преход, и хората се поумориха, това е съвсем разбираемо.

Първата година на еврочленството е сред събитията на годината в класацията на "Дарик" радио, не на първо, на второ място сред освобождаването на медиците в Либия. Как българските университети се справят с конкуренцията на европейските? Това е едно от следствията на европейското членство. Всъщност справят ли се, истински умните деца през тази година къде отидоха да учат - в България или в Европа?

Сега, аз не бих искал да давам някаква генерална оценка, не знам дали и имам право да давам, но и тя е почти невъзможна, тъй като състоянието в различните висши училища е много различно. Това, разбира се, е и нормално. В България има университети, които безспорно са на европейско равнище. В тях и учат включително граждани на Европейския съюз, имат, не бих казал много развити, но все пак някакви програми за студентска мобилност, участват в проекти, синхронизирали са до голяма степен своите образователни програми с европейски подобни и т.н. Сега, разбира се, има и висши училища, които по-скромно се справят с тези предизвикателства. За мен големият въпрос по-скоро е в, от гледна точка, разбира се, на държавата, иначе това са автономни образования, по-скоро е от гледна. . . има няколко предизвикателства, които ние се опитахме и през миналата, и през тази година може би не да ги решим, но поне да намерим ключа към решаването на поставените въпроси. Първият въпрос беше въпросът, ако помните, с незаконните структури. Значи, няма нищо европейско в това един едноличен търговец или едно ООД. . .

Това решено ли е?

. . .когато си реши, ще кажа, когато си реши, на 6-ия етаж в "Младост 4" да открие университет. Това е пълен абсурд и това в нито една европейска държава не може да се случи. Помните, че ние направихме някакви усилия, прокуратурата направи съответни усилия. Ще ви кажа според мен защо, предполагам, че вие не сте чували това лято да се говори за незаконни структури, и ще ви кажа защо.

Не. Даже реших, че сигурно сте ги закрили вече.

Всъщност една част наистина успяхме с помощта на прокуратурата да закрием, но другото, все пак съдебните процедури понякога са по-дълги, а и както природата, така и българската съдебна система не винаги са предвидими, по-важното в случая е, че ние предприехме нещо като държавна политика, което според мен се оказа правилно. Не Министерският съвет изкуствено да задържа броя на студентите, с което да стимулира кандидатстудентските изпити, частните уроци и т.н., включително и желанието за нови структури, включително и незаконни, а ние разширихме рязко приема във висшите училища с около 10 хиляди души, догодина ще го увеличим с още 10 хиляди души. При намаляващи випуски, това ще продължи още 4-5-6 години, това означава, че практически всеки, който би искал и има поне минимални възможни като познания, като интелект и т.н. да продължи образованието си, той вече има право да го направи и има възможност да го направи, т.е. той ако може да се запише в Софийския, в Шуменския, в едикой си университет, той няма нужда да отиде в "Младост 4" на 6-ия етаж да се обучава. Другото нещо, което според мен е важно, което направихме, е започнахме промени в модела на финансиране. Вярно, не се възприеха моите виждания, които изглежда са били по-радикални за това, което се оформи като позиция в парламента, не укорявам колегите, има, разбира се, аргументи и в тяхната позиция, да се опитаме да освободим малко таксите, не толкова за да натоварим студентите или обществото като цяло, колкото за да дадем възможност на по-добрите висши училища, увеличавайки таксата си, да придобиват по-големи финансови средства. Тогава беше противопоставена тезата, че след като няма закон за студентското кредитиране, е възможно едно освобождаване на таксите да бъде донякъде пречка или препятствие за достъпа до образование. Сега, аз лично не считам, че ректорите са по-малко отговорни хора от министрите и не мисля, че те биха направили това нещо, но така или иначе надделя тази позиция, поради което ние до броени седмици ще внесем за разглеждане в Министерския съвет, а оттам в парламента и закона за студентското кредитиране, т.е. и това ще отпадне. Практически ще се получи следното: ако има сто места, а 80 желаещи да ги заемат, това ще е един своеобразен рейтинг на висшите училища, и спазвайки правилото, че парите следват студента, в този случай всъщност ще финансираме здравите, жизнените висши училища. Това, разбира се, не се възприема от всички, но мисля, че този модел е изключително здравословен.

Политическата тема. Вашето политическо бъдеще. Какво. . .

Не вярвам то да интересува някого, господин Вълчев, честно казано.

Какво избирате, той и Сакскобургготски така каза в интервюто, което чуха слушателите ни, че те не се интересували от бъдещето на този или онзи министър, но. . .

Ами хората едва ли се интересуват от моето политическо бъдеще.

. . .вие какво избирате? Да бъдете. . . Вие сте значима фигура в НДСВ, заехте ярка позиция на последния конгрес, много впечатляваща, която може би ви донесе и неприятности. Какво. . .

Да, последните шест месеца от моят живот бяха едни от сравнително сложните.

Какво избирате? Да бъдете лоялен на лидера и останалите ръководители на партията си? Да бъдете вътрешнопартийна опозиция? Да останете министър, неподкрепян от собствената си партия, но подкрепян от останалите заради своите професионални качества, каквито гласове има, или да напуснете партията си и да се присъедините към колегите си, които също бяха недоволни от начина, по който се проведе конгресът на НДСВ?

Ами аз ги забравих възможностите. Вие толкова много възможности очертахте пред мен.

Четири са. Значи оставате. . .

Не, не, не са малко, шегувам се.

. . . оставате лоялен на лидера.

Да де, но това е малко като въпроса вие какво предпочитате - майка си или родината. Сега, човек няма нужда да прави подобен избор. Аз ще ви кажа от моя гледна точка как стоят нещата. Първо, относно процесите в НДСВ, аз се опитвам да се изразявам малко по-общо, не защото се притеснявам. Мисля, че хората достатъчно ме познават и не се притеснявам да изразя позиция, а защото в крайна сметка нещата според мен са принципни. През 2001 г. всички ние, начело с царя, се обединихме около едно разбиране, а именно, че в България, България има дефицит от няколко неща - от предвидимост, от прозрачност, от почтеност, ако щете от един специфичен вид културно представителство на хората, които искат ред, които искат да знаят какво става в света. Сега, как се развива този проект, това е тема на много дълъг разговор, но по-важното е, че за да се направят някакви по-генерални изводи, според мен от такъв проект има нужда. Първо това искам да кажа. Нуждата от това не е увехнала. Сега дали ние сме се справили, може би не сме се справили добре или достатъчно добре, при положение, че от два милиона гласа сме я докарали до много по-малко. Но все пак тези неща, за да бъдат преценени, трябва известно време. Аз наскоро някъде четох изказването на един относително съвременен френски историк, когото като го питали какво мисли за френската революция, той казал - рано е да се каже. Да припомня, че тя се е провела преди близо. . .

Сега аз какво ви питах, вие какво ми отговорихте.

. . , да, 220 години.

Мнозина очакват ще направите ли рязък ход да се присъедините към онези, които всъщност споделяха вашата идея на онзи конгрес, а вие я изразихте най-рязко, вие дори излязохте от залата.

Не виждам практическият, така, дискурс накъде води. Какво значи да се присъединя към едни или други? Един министър е член на кабинета. В този смисъл никакви лични. . .

Ще напуснете ли НДСВ, това направиха другите?

. . .пристрастия, никакви лични пристрастия, включително и партийни, не биха могли да поставят под никакъв начин управлението в страната. А що се отнася до безкрайния въпрос, който през последните шест месеца често се задава - вие ще си тръгнете ли, ще ви махнат ли и т.н., още веднъж да припомня - тя, демокрацията с това, това й е хубавото, че днеска аз ще съм министър, утре вие ще сте министър. Хубавото в това, че вие ще сте министър, да речем, е, че хората почти няма да забележат, все ще е Вълчев, но в това няма никаква трагедия. Човек си свършва работата, отива си и т.н. Аз просто не съм изправен пред избор, за да, така, драматично поставяте подобен въпрос.

Като гледам вашето положение, да ви кажа, предпочитам, ако ще е Вълчев, да сте си вие.

Ами да, като гледам вашето положение, мисля, че сте прав.

Най-важното през 2008 - матурите?

Най-важното през 2008 г. действително са матурите. Ако говорим не само за сектора на училищното образование, според мен си заслужава още няколко неща да кажем. Значи, първо, в училищното образование има още едно голямо предизвикателство и това е професионалното образование. За никого не е тайна, че има много силни професионални гимназии в България, с хубава традиция, с хубаво обучение и т.н., но за съжаление трябва да призная, че има и много училища, в които нито качеството е достатъчно добро на образованието, нито съотношението между обществен ресурс и това, което децата, изразходван, и това, което децата получават, е достатъчно. Ще ви дам един пример. В България продължава да има училища, в които за сервитьор се учи 4-5 години. Сега какво толкова учат? Нали разбирате? Т.е., да не говорим, че все още има училища, където, тук-таме, слава богу, не много масово, се обучават децата по професии или пък по технологии, които отдавна не съществуват, да не кажа в региона, но въобще в България, някои, може би ще е малко пресилено, ама наистина и в света е на път да ги няма, т.е. там има много сериозни неща. Бизнесът казва - какви кадри ни готвите, ние съответно казваме - вземете пък се мръднете малко и елате да кажете какво точно искате да стане, и т.н. Та това е второто. Третото е в областта на висшето образование и мисля, че там, тази година ще бъде направен или по-скоро ще бъде разширен пробивът, който миналата година направихме, от гледна точка на модела на финансиране на висшите училища, от гледна точка на другите компоненти в една стратегия за висшето образование и последното нещо в областта на научните изследвания. Там нещата като че ли най-много закъсняха, разбира се, донякъде по вина на ръководството на министерството, но по-важното е, че там и противоречията са най-големи. Много тежки противоречия, трудно ни е да направим някакъв консенсус, да образуваме по това кои да бъдат приоритетните области на научни изследвания. Трудно е някак си да убедим, че не държавата трябва да дава на брой учени пари, а трябва в зависимост от продукта, който се дава. Въобще нещата са доста комплицирани там, но пак казвам - ако има воля, ако има обществена подкрепа, щом други държави са го направили, ние като нация мисля, че не сме по-малко талантливи и отговорни, напротив, мисля, че е обратното, би трябвало и ние да можем.