Валери Цветанов: Добивът е висок, логично е цената на хляба да падне

Валери Цветанов, министър на земеделието и храните, в предаването "Седмицата" по Дарик.

След малко в предаването ще потънем в темата за световната финансова криза. Да видим обаче, отразява ли се това, което става на световните пазари, върху масата на българина. Ще има ли криза с храните?

Световната финансова криза няма как да не се отрази и на България, като страна-член на Европейския съюз. В същото време, донякъде това влияние ще бъде малко посредствено, тъй като нашата действаща в момента пазарна икономика все няма реални комуникации, няма реален достъп и влияние на пазара, върху цените, върху потребителя и върху производителя, и това особено ясно се чувства в земеделието, в което сега, през първата година след присъединяването на страната в ЕС, всичко болезнено се намества. Администрацията влиза в ред, променя се манталитета на хората, променя се манталитета и разбирането на земеделския производител. Така, минавайки от общите думи към конкретиката, примерно какво ще стане с цената на хляба, да кажем.

Ще има ли хляб тази зима и по-скъп ли ще е?

Ако решите съвсем откровено да говорим по тази тема, защото напоследък, някак си, такива важни проблеми се преекспонират и се пренатрупват с информация. Някоя от тях е коректна, другата е малко по-малко коректна, и има, според мен, тотална неяснота. Първо искам да се върна към самото производство тази година.

Колко ожъна България? Повече или по-малко, сравнено с минали години?

Категорично искам да кажа, че за последните 16 години, считано от 1991 г., такъв среден добив на декар пшеница – над 400 кг, не е имало. Тази година има изключително високи добиви.

Най-добрата реколта на България от 16 години насам. Тоест, 1991 г. е била такава, или не е имало статистики. Нима 1991 г. е била също толкова добра?

1991 г. средният добив от пшеницата е някъде 374 кг от декар. Тази година е над 400 кг, като имате предвид, че дори за зимния ечемик на места тя е над 400 кг. А има някъде, в някои полета в Добрич, в Исперих, някои водещи фермери, които използват оптимална система на хранене на почвата, на торене, на растителна защита, оптимална сортова структура.

Тоест, обяснението е и в човешкия фактор – подобрение в техниката, торене, а не само понеже беше хубав климатът?

Разбира се. Тук има комплекс от фактори. Първо – много оптимални климатични условия, от една страна, от друга страна – прилагане на адекватна агротехнология по отношение на отглеждането на пшеницата. Винаги давам за пример полетата на Иван Крачунов в Исперих, но има някои полета, в които има 700-800 кг, при използване на изключително продуктивни сортове пшеница. Някои от тях, аз доколкото разбрах, са внос от някои страни-членки на ЕС, устойчиви на полягане, с много висок добив. И не на последно място, ако ми разрешите, бих желал също така да не се преекспонира този въпрос, че виждате ли, това е фуражна пшеница. Обаче това е хлебно зърно, не е фуражна пшеница, с достатъчно качествени параметри за производство на хляб.

Като говорим за реколтата, и казвате фураж, как стои въпросът с фуража за животните?

Тази година очакваме, с приключването на жътвата на пшеницата на слънчогледа и на царевицата, общо, очакваме някъде хлебно и фуражно зърно приблизително над 7.5 тона. Ако приемем, че националната популация, хората в страната са около седем милиона и нагоре, това означава, че имаме за пръв път от доста дълго време, примерно на 7.5 млн. население, 7.5 или 8 млн. тона хлебно и фуражно зърно. Затова ви казвам, че тази година е оптимална и резултатите са изключително високи.

Как ще се отрази това на цените? Ще стане ли хляба по-евтин? Би трябвало в една конкурентна пазарна икономика, когато има голямо предлагане, цената да падне.

Разбира се, че това е логично, което казвате, но аз не бих употребил думата „конкурентна пазарна икономика”, а бих казал „нормална пазарна икономика”. Искам да дам за пример, примерно миналата година, 2007 г. с 2008 г., значи каква е реакцията на зърнопроизводителите миналата година? Миналата година – много тежки агроклиматични условия, изключително ниски добиви, висока себестойност на зърното, и така да се каже, доста притеснения на зърнопроизводителите в тази страна – големи разходи, ниски добиви, висока себестойност, изобщо малка печалба на зърнопроизводителите и притеснения. Тази година, парадоксално обратно. Да кажем, двойно повече в някои от случаите, двойно повече зърно, и сега вече проблемът е, че те пак поставят въпроса – „Да, ама след като е много високо зърното, цената пада”.

„Дайте субсидия”, казват. Почти 400 млн. лева, четох, че са искали.

Всичките тези субсидии те ще си ги получат. Вчера на министерски съвет коментирахме нещата, и се търси оптимално всичко това, което е обещано на зърнопроизвоидтелите, да бъде изплатено. Друг е въпросът, също така бих желал да кажа, че при реална възможност, просто тази година в земеделието и в зърнопроизводството, да влязат, така да се каже, значително повече финансови средства, отколкото е възможно да влязат, примерно, реалистично погледнато, следващата година в бюджета. И сега по-нататък. Връщаме се към проблема за цените на хляба. Зърнопроизводителите пъшкат тежко – „Ниски цени, как ще го реализираме зърното...”, и т.н. След това те го дават за смилане в мелниците. Там, общо-взето, нещата вървят пак в логичен пазарен порядък след като излезе брашното вече в мелницата... Значи дотук, според мен, нещата, като пазарен механизъм, вървят логично...

Като има повече зърно, цената е по-ниска, по-качественото е по-скъпо, и така.

И оттук нататък вече, след като излезе брашното от там, и като влезе при хлебопекарите, тези които произвеждат хляба, тук се къса връзката. Тук вече няма реален пазарен контакт. Няма реално влияние на пазара. Някъде да сте виждали да купите хляб, да ви дадат бележка, фискален бон?

В големите магазини.

В големите магазини, да. Но в масовите хлебарници такова нещо няма.

Тоест вие казвате, че хлебарите, каквато и да е реколта, ще си сложат каквито си искат цени на хляба?

Именно за това ви казвам, има подписано споразумение там по веригата и т.н. Но именно в тази финална част, нещата се късат. И затова не мога да ви отговоря категорично и ясно, че в резултат на свръхпроизводството или на високите количества произведено хлебно зърно, логично е при свободна пазарна икономика, нормална пазарна икономика, да намалее и цената на хляба. Независимо от това, че вече всички цени на енергоносители, ФРЗ или каквито и да е други неща, се вдигат. В същото време, г-н Вълчев, тази, така да се каже, нелокална, световна тенденция за вдигане цената на храните по принцип, тя, разбира се, че представлява проблем за консуматора, за всички хора. Но в същото време на една такава държава, каквато е България, която е била аграрна държава, аграрна е в момента, а за в бъдеще още по-категорично трябва да бъде аграрна, това е уникален шанс. Ако се направи така и мениджмънтът, и управлението на държавата, управлението на, така че този приоритет на земеделието да се очертае ясно и добре, и нормалните субсидии и възможности от националния бюджет, от Европейския съюз, влязат вътре към реалния производител, аз съм категоричен, че държавата ще просперира и ще се развива много правилно и точно. И в тази връзка, продължавайки темата искам да кажа, че както вие поставихте съвсем правилно в самото начало въпроса, това е световна тенденция. Последното заседание преди ваканцията на Европейската комисия основната тема, която дискутирахме с министрите на Европа, на земеделието на Европа, беше как общата земеделска политика ще се развива и какво ще прави в тази ситуация. При което трайната тенденция за покачването на хранителните продукти, на земеделските продукти, е категорично ясна, че в близка перспектива до 2015 и след 2015 година, ще бъде трайна.

Ще продължи ли през тази и през следващата година България да внася зеленчуци и плодове, които иначе традиционно е произвеждала? Защото това обикновено финансистите почват да го превеждат със сложното и неговорещо нищо на много хора- дефицит по текущата сметка и то е да не изнасяш нищо, а да внасяш много, или да изнасяш много по-малко отколкото внасяш. И когато традиционни наши производства се оказват част от вноса, а не от износа, това само задълбочава цялостната финансова криза в страната.

По същество става въпрос за това, че ние вече сме част от общия земеделски пазар на тези стоки, за които ние говорим. Глобализацията вече не е проблем само за България, глобализацията е ясна тенденция в целия свят. Глобализацията не може да бъде спряна, няма начин как това нещо да бъде спряно. Болезнен е процесът и ще ви кажа примерно конкретен пример. Вижте сега, ако примерно млякото се преработва в сирене с изключително ниска себестойност. Този (...) примерно ще се произвежда в Шлезвиг-Холщайн, в огромна млекоцентрала или във Виена някъде, с капацитет 10 хиляди тона на ден, огромни предприятия. Себестойността е изключително малка. Примерно в Австрия са били 48 тези млекопреработвателните предприятия преди десет години, сега са 10 и продължава да се редуцира по производител с изключително високо качество, с ниска себестойност, ниска себестойност, ниска себестойност. Естествено, че това, което е с ниската себестойност или примерно месото. Вижте какво правят месопроизводителите, не, месопреработвателите в момента. Ако изкупуват месото тук на нашите производители на месо е едно, а ако го купите от такива охладени трупове половинки, цената е съвсем различна.

По-ниска?

Много по-ниска.

Много по-ниска, отвън имате предвид? То излиза, че България има голям проблем с високата себестойност на производството си?

Да, високото, но много високо качество бих казал. Нали разбирате? Примерно българското месо, това, което се произвежда тук и ако видите някои месопреработватели, които работят само българско месо, ще видите какво означава качество на продукт.

Качествено?

Да, качествено.

Нашето е по-качествено, но е по-скъпо?

Определено, но себестойността му е по-висока. И при тези свободни пазарни отношения вече трудно може да се спре този на пръв поглед хаотичен, но по същество ясно изразен глобален пазарен механизъм. Същото се отнася за всички тези продукти. Единственият начин, който може по някакъв начин да влияе примерно Министерството на земеделието и храните е, много бързо да стартират, да стартира агенция или комисия за качеството на храните и да се въведат наредби, които вече в самия финал на пазара да посочат, да принудят производителите да пишат, ако това мляко е от някакви заместители, от соя, да се пише задължително.

Или ако е китайско мляко...

Или ако е китайско, или каквото и да е там месо и някакви други.

... което е било сега вредно и Евросъюзът поиска от България да пази.

Да и на етикета там трябва да пише, за да може консуматорът просто да е наясно какво купува. И това вече за мен е единственият горе-долу по-категоричен начин да се запази българското, защото българското производство е с уникално качество да ви кажа. Това е ясно от отдавна, не е откритие, не се дължи на нашата висока агротехнология и така нататък. Специфични агро-климатични условия тук осигуряват земеделска продукция с невероятно качество.

Убеден ли сте, че не надценявате обаче точно българското производство? Като почнем да говорим за нашите вина, нашите гроздови сортове, италианците и французите, португалците и испанците, обаче продават по целия свят много повече от това, което продава България. Португалия например е сходна като население държава на България.

Не е лесно да се маркетира и да се продава една продукция като виното. Това е цяло изкуство и една търговия с вековна история. Искам категорично да кажа, че френските сортове например, „Каберне Совиньон”, „Мерло”-то примерно, са създадени в родината си Франция като основни френски сортове. Идвайки тук в тази малка държава, придобиват качества, които са от невероятно, просто по-добре се чувстват отколкото във Франция. Това е недвусмислено, това е категорично.

Време е обаче и българите да започнат, дето ги произвеждат, да се чувстват по-добре от тези във Франция дето ги произвеждат. Това е логиката, пак пазарната логика.

Не, навремето, когато се правеше изобщо лозарската индустрия по отношение на виното и сортовата структура върху това в страната, определено искам да ви кажа, това се отнася, ако ми разрешите малко повече думи за това, защото като че ли в масовото пространство, в медиите, тази информация не е толкова разпространена, не е позната на хората, а това трябва да се знае. Българският домат, говорим за български, тук не става въпрос за див патриотизъм или някакъв патриотизъм на лоботомиране, ако ми разрешите, патриотизъм. Българският домат има много по-високо общо съдържание на захари поради по-специфичен момент, по-специфичния агроклимат тук. Тази обща захарност първо е по-висока, отколкото в новозеландския домат, примерно. Независимо, че онзи е много по-красив от нашия на моменти. Второто нещо е, че вътре в захарите, съотношението на захарите, фруктозата е много повече, отколкото глюкозата. А фруктозата е по-ценен вид захар. Същото се отнася и за виното. Съотношението вътре на ценните субстанции е много повече, като вкусови качества е много по-добро и като винеквафикационни качества са много по-добри. Същото се отнася, да кажем, за лавандуловото масло. Лавандуловото масло се състои от три компонента, от които най-ценният компонент е лавандиновото масло. Съдържанието на лавандиново масло, в българското лавандулово масло, е почти 80% в полза на лавандиновото, и много по-малко от по-нискокачествените други две субстанции. Докато във френското... Само за секунда. Вижте колко е интересно това. Френската лавандула е точно обратното. И накрая завършвам с този класически пример от времето на...

Да, но френската козметика струва десет до сто пъти повече от българската, въпреки, че нашето лавандулово било не знам си колко по-добро.

Да, така е. И накрая да завърша с класическия пример за розовото масло. Един пример от времето на великия български писател Алеко Константинов, за бай Ганьо. Българското лавандулово масло е най-скъпото в света, поради точно тази причина.

Розовото масло.

Розовото масло, което се произвежда тук, в Турция, и примерно някъде в Иран, българското е примерно 4500 долара за килограм, 5000 долара. Докато същата тази продукция в Турция е два пъти – 2500 за килограм, поради точно това, което ви казах – висококачествените субстанции вътре, които определят качествените параметри и характеристики на суровината. Тук са много повече, отколкото там.

Вашата работа обаче, като министър, е да превърнете това във финансов резултат за държавата. Как ще стане? България да започне да изнася много и скъпи агропродукти.

В основните ми приоритети до края на годината, има четири, или вече няколко месеца, които са от изключителна важност. В които трябва да приключат няколко много важни неща. Първото нещо е изваждането от етапа на пробация на програмата САПАРД, тъй като това е една от най-успешните предприсъединителни...

Там тази седмица приключи прилагането на плана за действие. Вече е представен на координатора от българска страна, на предприсъединителните фондове, какво е свършено, и се чака да тръгнат отново парите. Нали?

Да, ако ми разрешите все пак да кажа няколко думи какво е свършено, тъй като това трябва да се знае от хората за тези три месеца, първото нещо, което трябва да се знае, сменихме административни капацитет и хората, които имаха отношение за това тази програма да влезе в такъв период. Второто нещо – вече направихме този план, изкарахме нещата, сложихме ги на реални позиции, започнахме едно по едно нещата да се поставят абсолютно прозрачно, както към ЕК така и към земеделските производители. Това, което аз съм разпоредил на екипа, който работи по програмата, е пълна прозрачност. Пуснахме медиите, поканихме всички органи...

Казахте тази седмица, че сте хванали още 101, които са лъгали и с фактури, и с оферти.

Вижте, ние в момента установяваме неточности и продължаваме да установяваме безпардонно и без да се съобразяваме на кого, как, защо, каква е фирмата, кой стои зад него и т.н. В случая става въпрос за установяване на неточности. Ние, в зоната на Министерството на земеделието и храните, чистим всичко до момента, докато има някакви съмнения. По този повод...

Има ли известни хора от тези 101?

Някои от тях са в медиите и т.н. Но преди да излязат нещата, така да се каже, докато прокуратурата не каже – „Тоя е виновен, тоя е осъден, тоя е такъв”, и аз затова се надявам, че вече прокуратурата ще вземе необходимите мерки, за да може да стане ясно – тези хайдуци ли са, крали ли са, или просто става въпрос за неща, които нямат такава оценка.

Лошото е, че според ЕК обаче, нашата прокуратура, най-големи хайдуци, според немците, не са виновни тук.

Вижте сега, ние, когато отидохме с г-жа вицепремиерката при Мариан Фишер-Боил, при комисарката, това, което аз исках да ви кажа и ви казах е, че ние в зоната на земеделието, това, което е като отговорност, аз в качеството си на министър на земеделието и храните, на страна-член от ЕС, съм направил всичко, според мен, което е необходимо, за да изчистя всякакви...

Ама лошото е, че те на нас не гледат като на зони. Те викат – „Зоната Цветанов е перфектна, но зоната в прокуратурата не е...

Аз съм окуражен, и така се разделихме с г-жа комисарката Мариан Фишер-Боил, окуражен съм, че тя оценява и признава всички усилия, които касаят реализацията на плана за САПАРД, и ще разреши вече доплащане, не само, както ни разрешиха от Националния бюджет, но и финансиране от ЕС, както също така посочих, че тъй като поради създадената ситуация имаме забавяне на плащанията на проектите, срокът е изключително къс, искаме и молим, да проявят разбиране към конкретната ситуация. Ние нещата в земеделието и храните сме ги изчистили. Точно аз ви го казвам съвсем отговорно това нещо. И искаме да проявят разбиране към нас, да проявят разбиране към добросъвестните бенефициенти, които са добросъвестните земеделски производители. Тази дума „бенефициенти” искам да я махна от речника си. Хората, които са били добросъвестни. Те трябва да си получат. Те не могат да страдат, заради други, които примерно, имат друг тип на мислене. И очаквам, че ще проявят разбиране. Сега чакаме следващите одитни мисии тук, очаквам националният координатор – заместник-министъра Ивановски, да изпрати колкото се може по-бързо неговият доклад към Брюксел, за да може ЕК да прояви разбиране. В понеделник, тази седмица, бях поканил министъра на земеделието и рибарството на Португалия Жайме де Силва. На него също му поставих моят проблем, който е за САПАРД. Колегата ми обясни, че такива неща се случват с всички страни от ЕС в първите години. В Португалия са постъпили по същия начин. При тях също е била спряна програмата САПАРД и те са поискали и са получили разширение на периода в рамките на две години. Това, което аз искам да помоля ЕК за разбиране, не е нещо изключително. Това е общо-взето нормална практика.

Вие искате като на португалците.

Искам като на нормална държава-член на ЕС, имаме грешка, поправили сме грешката, разбиране, за да ни удължат програмата САПАРД.

Тоест вие почнахте да казвате, че разчитате много на тези европейски пари да вдигнат на крака българското земеделско производство.

Имам четири приоритета, за които искам да ви разкажа. Това е първият. Вторият приоритет е стартирането на Разплащателната агенция и парите за селските райони. Става въпрос за огромна сума пари, става огромна сума пари, която да достигне до всеки земеделски производител в цялата страна.

Нали първите проекти бяха одобрени.

Някои са одобрени, но въпросът е такъв, че има много проблеми около стартирането. Програмата пак е в период на пробация, периодът изтича на 30 ноември тази година. Вместо да спираме приемането на проектите, аз заварих слабости и грешки, които трябва на всяка цена да оправим. Липса на сградов фонд, административен капацитет, информационни технологии, обучение и т.н. И всичко това става в момента, успоредно със САПАРД. Другият обективен проблем в тази насока е свързан с това, че голяма част от екипите, които работят не само в системата на земеделието, изобщо в европейските програми, голяма част от тези млади хора, които са обучавани как да се прилага тази програма. В момента, когато пристигнат до нормалния земеделски производител или какъвто и да е български гражданин, започват да му обясняват и да му говорят, както казвам аз – на брюкселски език. От което нормалният български гражданин гледа като слънчасал и казва – „Това не е за мен”, тръгва си и си излиза. Има ясно изразена бариера между човекът, който може да получи парите и начинът за получаване на парите. И пак отново се връщам към /.../, г-н Вълчев. Аз говорих с моите колеги, по аналогичен начин нещата са ставали навсякъде. В Австрия е било така. Когато е започнал проблемът, хората са започнали да говорят „на брюкселски” и местните хора просто не са ги разбирали. И тогава те взимат такова адекватно решение и правят мобилни екипи, които отиват до вратата на земеделския производител – едно, и второ – не обучават земеделския производител как да си попълва апликационните форми и необходимите неща...

А му ги попълват.

Попълват му ги. Много е простичко това нещо.

А сега вие кога почвате да ги попълвате?

Веднага ви казвам. На 3-ти октомври в 11.00 часа тръгват първите пет екипа. В момента сме в процес на купуване на тези автобусчета, окомплектоваме ги, подготвят се тези...

И спира автобусчето. Пет автобусчета тръгват и спират.

По график.

Спира автобусче в селото на мегдан.

На мегдана обявяваме...

И се знае кой ден ще дойде тоя автобус.

Точно така, има график, има удължено работно време...

И си идва селянинът и вика – „Имам пет крави”.

„Имам пет крави. Ето ми това, ето ми...”

Какво ще даде Европа?

Точно така.

И те почват да пишат за пет крави, и от Европа – толкова.

Точно така. Такава услуга – до врата.

За това пари няма да им взимате?

Няма за какво да взимаме пари. Има достатъчно пари по техническата помощ, за да обезпечим тази дейност.

И това става на 3-ти октомври.

На 3-ти октомври тръгваме по график. Даже ще се радвам, ако вие дойдете да видите. Защото за мен това е като малък празник, разбирате ли? Ще тръгнат от централната част тук, от централния вход на Министерство на земеделието.

Е, от централния там ще е с фанфари, ама после на мегдана какво ще стане? В кои села ще ходят първо?

В момента пред мене не е график. Има разработен точен график по дни, часове, кметът на мястото, на селото, ще бъде уведомен, ще уведоми всички селяни, които имат нужда от земеделски...

Така. Стигнахме до втория приоритет. Давайте третия.

Вторият приоритет е Разплащателната агенция, третият приоритет е нещата, които са свързани с парите по Програмата за рибарство и аквакултури и Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури”. Там са значително по-малко като средства, но във всички случаи там има значителна сума.

Там какво трябва да се направи? Вие в началото, като млад, зелен министър, тръгнахте да сваляте дизела на рибарите, и ви подрязаха крилете.

Ние спорим. И снощи говорих с министъра на финансите по този повод. В никакъв случай това не е неадекватно хрумване, за акцизи и ДДС по отношение на хранителни продукти.

Те другите държави го правят, но при нас са твърди, че няма да се въвеждат. Вие знаете ли защо няма да въвеждат? Защото ще започне целият дизел в България да се продава като за лодки. И ще се лъже. Ние една лодка да имаме и всичко ще продадем като за лодката, щом няма да има акциз.

Ако знаете какво е състоянието на риболовния ни флот, просто не ми се говори. Искам тази програма да я стартирам колкото се може повече. Да дадем възможност тия хора да оправят тези ръждясали корабчета, които са оставени там няколко. Това е национален приоритет. Имайте предвид, че едно от нещата, което се дискутира в общата земеделска политика – всяка година, пазарът на рибни продукти и аквакултура в ЕС се вдига с 30%. Разбирате ли. Това е много важно нещо.

Европейците ядат риба.

Ядат риба хората, като за световно. Смятат, че това е изключително качествен продукт.

И ние да ядем, ама няма. Трябва да внасяме.

Да, и затова трябва програмата за рибарство да се стартира. Това ми е третият приоритет...

Четвъртият.

Четвъртият приоритет са нещата свързани с код 6 и директните плащания.

Сега почнахте и вие като „на брюкселски”.

Код 6 е едно от нещата, които ги заварих. Това е първото нещо, което ме „блъсна” като основен проблем. Става въпрос за това, че да се направи по такъв начин системата, когато ти заявяваш земи за обработка и получаваш директни пари и субсидия от страна на ЕС за това нещо, по какъв начин да се направи така, че областните земеделски служби, при контрола и Разплащателната агенция, които контролират този процес, да се направи така, че по никакъв начин да няма грешки при покриване на площи, или пък примерно, опити за измама от страна на земеделския производител, той казва, че е обработил такава площ...

Това е технически въпрос?

Технически, но не прост, общо взето, за решение. И ще ви кажа следното нещо. Има гледам днес много интересна статия в „24 часа” за механизма за измамите по програмата САПАРД.

Да и аз я гледах, по САПАРД.

А пък примерно там при тези заявки за директните плащания се получава следното. Заявява се площ, която площ не се обработва, но пък се иска субсидия. Второ, обработва се, но не се сее, пак се иска субсидия. Трето, сее се, обаче при посевна норма да речем 13 килограма, се сее 500 грама и пак се иска субсидия. Това е, това са системни такива опити за мамене така да се каже. Примерно, когато е стартирала кампанията 2007 година, примерно тогава въз основа на добрите европейски практики не се е искало доказателство от тези, които искат да обработват тази земя, дали с нотариален акт или изобщо някакво основание за право на ползване, договори.

Е то в Англия земята си се знае от 500 години на кого е. Какви актове ще има?

При нас се оказа, че това нещо не става така. Просто недобросъвестно идват всичките и заявяват, не всичките, а голяма част или някои от тях, заявяват такива неща. И в тази връзка тази година им искаме, я дайте сега...

Ние пробвахме като с лордовете в Англия, не стана, ще е като с нашите селяни.

Не стана. Второ, сега вече като ги защипа системата някъде тук-там и те викат, чакай сега, как, ама те и глоби искат и ни наказват. И не ни наказват, да кажем, за 5 стотинки, за половин час, а примерно една, две, три години напред. Е добре, защо не казахте тогава, че ако ни хванат...

Какво, да не лъжат?

... да не лъжем. И ги накарахме тази година да подпишат такава декларация.

Малко да поговорим за добитъка. Като протестират млекопроизводителите казват, че продават животни, за да купуват фураж. Какво показват вашите статистики, намаляха ли кравите и телетата, овцете, козите, всичко дето дава мляко?

Нямам в момента ясна, пред мен няма конкретна статистика.

Имаме ли проблем да нямаме вече, да няма да има мляко, да няма крави?

Искам първо, когато говорим с тази тема, когато напоследък като че ли само за нея говорят по медиите, искам...

Не, аз затова между другото ви дадох възможност, за първи път имам чувството, че давате интервю като министър на земеделието, в смисъл, че България има и други сектори освен млякото.

Освен млекопроизводството. Първо искам да кажа следното нещо по отношение на млякото. Като че ли е необходимо обществото да разбере за какво става дума и без да досаждаме прекалено много с този проблем на хората. Става въпрос за следното, че в момента, когато България влиза в Европейския съюз, тогавашното ръководство на страната дава относително ниски тавани за средства и бюджет, които касаят по принцип цялото животновъдство. Влизайки с тези ниски тавани в Европейския съюз никой не се усеща, че въз основа на така наречения, на този исторически опит, Европейският съюз си отпуска същата сума, която ти си заявил тогава.

Ще си направи планове.

Да, това е едното. Просто влизаме с финансов ресурс, който не е адекватен на размера на популацията говеда, овце и така нататък, а е много по-ниска, или сравнително по-ниска, примерно 30-40% по-ниска отколкото е бил. Това е първият момент. Вторият момент е, че тогава, тъй като не е имало информационна система за идентификация на животните, на кравите, тогава са приели плащането на субсидиите за животновъдите да стават през хектар обработваема земя, а не на брой животни. Обаче българските животновъди, много малка част от тях имат земя. И изведнъж бавно и полека субсидиите, възможностите за животновъдството, са сравнително по-ограничени в България отколкото примерно в съседна Румъния. Което по същество поставя в неравнопоставено положение българския животновъд и този, неговия комшия от другата страна на Дунава.

Ами да, обаче тя работата е свършила. Или има някакъв шанс това да се промени?

Това и много важен въпрос и аз ви благодаря за този въпрос, защото общата част, голямата част от земеделските производители си представят, че това нещо може да бъде сменено. Отиват да изреват тежко на вратата на Европейския съюз, те да кажат, да бе, що не ни казахте досега.

А работата е като с „Козлодуй”? Кога пуснат спрените блокове, тогава ще дадат повече за нашите крави.

Въпросът е такъв, че тези условия, които вече са подписани, вече те са фиксирани. Ние, за да сменим това нещо, целия този договор, там определената точка при сключване на договора за присъединяване, приложение 5, глава 3 за „Земеделие”, буква „Б” и така нататък, за да го сменим това нещо вътре, трябва да се внесе нов такъв договор и този договор да се внесе...

Пак да се ратифицира от целия Европейски съюз.

Всички министри трябва да седнат там и да...

Но те другите земеделски държави не са луди да го ратифицират това. ние веднъж като сме се прецакали.

Ама не, това е абсурдно и това не се разбира, това е най-важното да се разбере.

Е добре, ама тези хора сега какво, да си изтрепят кравите и телетата, защото са на хектари?

Не, напротив. След като това не се иска, значи трябва да намерим правия път, защото не само ние сме в това положение. Същото положение било, казвам и в Португалия.

Така и какъв е краят там?

След като вече това е фиксирано в това нещо, се търсят байпаси, за да могат да се намерят други пътища, които вече...

Като например тези субсидии, които се опитвате да уговорите?

Да. Ние отиваме в момента...

Кога ще има отговор?

Вижте, нещата стояха така. Те ни посрещнаха с пълно разбиране кооперативно, вчера даже е имало среща...

Да, нали се срещаха млекопроизводителите вчера.

Да, вчера. Още нямам стенограма, телеграма от това какво е станало. Но казахме откровено, точно, какви са проблемите и търсим решение. В пълна прозрачност казваме какъв е проблемът, искаме да бъде решен и бяхме разработили четири варианта, техническите екипи бяха разработили четири варианта. От тези четири варианта и от техническите екипи на Комисията по земеделие, казаха, възможни са този и този. Започнахме веднага, останаха те да работят там, въз основа на това остана само един възможен вариант. Този възможен вариант тук се преизчисли, в началото на тази седмица изпратихме така да се каже предварителните разчети за исканата нотификация. Вчера е дошъл отговорът на техническата служба, вижте в какви темпове се работи нали. Ние в понеделник го изпращаме или във вторник, вчера е дошъл отговорът.

Какво пише?

В отговора има няколко серии от въпроси, които въпроси трябва да отговорим конкретно на съответните въпроси.

Вие още кога, понеделник-вторник ще отговорите?

Аз смятам, че до вторник-сряда не по-късно от обяд, всичкото е бъде направена възможност да бъде изпратено.

И после?

Пращаме обратно нещата, пращаме отговор и те си го прокарват там по всичките структури вътре в. Вижте ние...

И кога ще има отговор при тези темпове?

При тези темпове з.аз очаквам много бърза реакция на комисията, която да вземе решение за одобрение на такава помощ.

За млекарите?

За млекарите. Докато, само това искам да го кажа, защото е много важно, докато комисията не каже, приемам това решение при тези условия, тези и тези условия, аз не мога да ги дам нито мога да ги коментирам, защото това не е решено.

Не, то е имало вариант да платим глоба. Пак българите най-нахални.

Не, не само най-нахални, щяхме да получим такива тежки икономически и политически последици от това нещо, че просто е трудно да се и е абсолютно нелогично да очакваме.

Почнахме, че цената на зърното пада заради добрата реколта. Заради проблемите при млякото ще поскъпне ли млякото, сиренето, кашкавалът? Ще има ли по-малко производство заради всички тези трусове?

Вижте, аз смятам, че в този отворен европейски пазар и това свръхпроизводство, което има за хранителни продукти в Европейския съюз.

Ще дойде от евтиното мляко и от Австрия, от онзи завод дето разказахте за него.

Точно така. Вижте, проблемът, който ние разглеждахме там и сега примерно заминавам утре на среща, пак точно по този въпрос, за обща земеделска политика....

Това е във Франция?

... във Франция, след 2013 година. Проблемът е друг. Европейският съюз вътре в себе си, те имат абсолютно задоволяване на пълния спектър от храни, има свръхроизводство. Проблемът е как оттук нататък да излезем просто да...

Ние да се внедрим.

Европейският съюз да влезе в Африка, да влезе в Азия, да тръгне към страните вън от Европейския съюз като Украйна и Русия. В тази част вече, отчитайки европейските тенденции, ние трябва да намерим приоритетите на нашите си български проблеми в контекста на европейската позиция.

Трябва да свършваме, следващата тема е финансовата криза. Очаквате ли кредитна криза в земеделието, лихвите щели да поскъпват?

Смея да се надявам да не дойде до земеделието, защото кредитите независимо от субсидиите са значителна част, но кредитите са от съществено значение. Надявам се да не стигне до нас.