Стивън Ленън е основател на Английската лига за защита (English Defence League) - организация, която се противопоставя на разпространението на екстремистки ислямски идеи във Великобритания, и която в началото на месец септември организира последния голям протест в Лондон срещу „двойните стандарти" на властта в отношението й към англичаните и имигрантите от ислямския свят. Привържениците на Английската лига за защита призовават властта на Острова да не си затваря очите пред опасността от масираното нашествие на хора от мюсюлманския свят, както и от британците мюсюлмани с крайни убеждения, които са добра среда за разпространение на екстремистки идеи. Вижданията на Стивън Ленън са своеобразен отговор на интервюто, което ви представихме по-рано тази година с радикалния ислямски проповедник Анджим Чоудри, който твърдеше, че „един ден знамето на исляма ще се вее над „Даунинг стрийт". Ето какво каза Стивън Ленън за имиграцията във Великобритания, заплахата от исляма, отношението на политиците и медиите към казуса, както и имат ли на Острова проблем с високоговорителите на джамиите:
От Английската лига за защита твърдите, че сикхите, афро-карибците, евреите и другите общности са се интегрирали в британското общество, но не и мюсюлманите. Защо според Вас е така?
Според мен това се дължи на тяхната идеология. Ислямската идеология е недемократична и стои тотално срещу всичко, което се защитава във Великобритания. Естествено, не цялата им общност, но според правителствени статистики 37% от мюсюлманите във Великобритания желаят да се популяризират и да бъдат въведени техните закони - тоест шариата. Това се равнява на 1,4 милиона души. Според мен хиндуистите, сикхите, евреите и другите религии показват много уважение към държавата, те вече са неделима част от нашето общество. Това е добре - аз живея в Лутън, който е мултикултурен град и тук всички се разбираме прекрасно. Единственият проблем е с ислямската идеология, която просто отказва да се интегрира.
Поради национална забрана за улични шествия, вие организирахте "статична демонстрация" в Лондон в началото на месец септември. Какво точно се случи на нея?
Тя се състоя в лондонската община Тауър Хамлетс. Тя се намира в Източен Лондон и в нея има голяма бангладешка общност. Според лейбъристки общинар Тауър Хамлетс е "първият ислямски анклав във Великобритания". Кметът на Тауър Хамлетс Лутфур Рахман беше отстранен от Лейбъристката партия заради обвинения във връзки с екстремистки ислямистки групировки. След това неговите привърженици използваха демократичните закони у нас срещу принципите на демокрацията - чрез подписка го издигнаха за независим кандидат и той беше пряко избран за общински кмет. Като кмет на тази община той има бюджет от един милиард лири (1,15 млрд. евро) за четири години. Още преди да стане кмет той искаше почти 2 милиона лири, за да се построят арки с формата на фереджета в двата края на известната улица Брик Лейн, която е център на бангладешката общност в Лондон. Спрял е финансирането за умерените ислямски организации, но не и за екстремистките - сега нашите данъкоплатци финансират медресета, тоест екстремистки идеологии, които се борят срещу нас самите. В тези квартали има увеличение на нападенията над хомосексуалисти, има и нападения срещу учители по религия, защото мюсюлманите са против този предмет да се преподава на ученички мюсюлманки. Ислямската организация Хизб ут Тахрир проведе националната си конференция в този квартал по-рано през годината. Знаем също, че екстремистът Анджим Чоудри има школа по шариат в Тауър Хамлетс. Мюсюлманската общност във Великобритания не полага абсолютно никакви усилия да се противопостави на всичко това. Но в момента, в който ние от Английската лига за защита казахме, че отиваме там, те изведнъж събраха 25 000 подписа, за да ни забранят. В същото време не правят нищо срещу ислямистките групировки, които набират сила в Източен Лондон, нито пък призовават те да бъдат забранени. Стотици екстремисти излязоха на 11 септември по улиците и нарушиха минутата мълчание в памет на загиналите. Не чухме никакъв коментар за това от страна на ръководителите на ислямски организации. Никакво извинение!... Затова отидохме там - за да обърнем внимание на тези проблеми. Но не мисля, че успяхме. Аз се опитах да изнеса реч, но бях задържан и ме държаха осем дни в ареста. (б. р. - Стивън Ленън беше арестуван, защото е нарушил условията на гаранцията си от предишен арест като е взел участие в тази демонстрация). Но какво правих всъщност? Упражнявах демократичните си права. Това, което забелязваме не само в нашата организация, а и в цялото ни движение, е, че полицията използва тактики, които възприемам като "политическо-полицейски натиск", защото не е работа на полицията да прави подобни неща. Те арестуват наши членове и лидери из цялата страна и после налагат смехотворни условия за гаранцията им. Като например забраната да присъстваш на протест - нарушават нашите човешки и граждански права. В същото време никога не прилагат подобни практики към ислямски организации, на нито един мюсюлманин не са му забранявали да протестира или демонстрира - системата, която ползва полицията във Великобритания, е изцяло на две нива по отношение на нашата общност и на тяхната. Опитваме се да обърнем внимание на това.
В организацията ви членуват и хомосексуалисти, и евреи - защо британските медии я определят като екстремистка?
Това е тактика, която медиите ползват срещу нас. Те знаят каква подкрепа имаме и как тя нараства. Виждат колко хора ни подкрепят по улиците и затова просто искат да ни смачкат. Най-лесния начин да ни смачкат е да ни нарекат екстремисти, расисти и хулигани. По този начин ни слагат един етикет и предизвикват нежелание у хората да се присъединяват към нас. Те ползват тази тактика, въпреки че от самото начало сме отричали екстремистките действия и насилието. За съжаление, някои наши демонстрации са приключвали с бой, но не може да се отрече колко много гняв и чувство на неудовлетвореност има в обществото ни. Опитваме се да обуздаем този гняв и да му придадем ненасилствено проявление. Искаме да го ползваме по демократичен начин, но властите ни пречат.
Защо мислите, че хората, особено политиците и полицията, се страхуват да не би да обидят исляма като религия?
Защото мюсюлманите се ядосват и започват да нападат. Излизат по улиците и се бият и бунтуват. Вижте само какво стана с датските карикатури. Излизат едни рисунки и в световен план имаше стотици жертви, а 45 църкви бяха изгорени. Това е проява на насилие и затова политиците наистина много се страхуват от мюсюлманите. Когато холандският политик Герт Вилдерс каза, че ще идва в Англия, лорд Ахмед, член на Лейбъристката партия, заплаши Камарата на лордовете, че 10 000 мюсюлмани ще обсадят парламента, ако Вилдерс бъде допуснат в страната (б. р. - впоследствие на Вилдерс беше отказано влизане във Великобритания от вътрешния министър Джаки Смит). Непрекъснато има заплахи, че "не можели да обуздаят младите" и че "не знаели как младите мюсюлмани ще реагират по отношение на Английската лига за защита" - по този начин те отнемат нашите демократични права. Политиците не се страхуват от нас, а от мюсюлманската общност и това не е редно.
Като изключим исляма, защо според Вас английските институции се срамуват от факта, че са английски? В последните години в някои общини се забраняват празненствата по време на националния празник на Англия - Денят на Свети Джордж, а в същото време няма подобни забрани за националните празници на Шотландия, Уелс и Ирландия.
Това е заради няколкото поредни мандата на лейбъристкото правителство. То накара хората да мислят по твърде "институционален" начин и тази политическа власт постепенно накара хората да се срамуват от факта, че са англичани. Тази лейбъристка власт заклейми всичко, което нарича себе си "английско", и постепенно самото понятие "англичанин" стана синоним на "расист". Те успяха в това отношение и вече много хора се страхуват от това определение. Те превърнаха "английски" в мръсна дума. Вече се налага известна доза срам, когато се възхвалява английското. В днешно време младите англичани вече като че ли са изгубили идентичността си. Не знаят кои са! Оттам идва повишения брой бели младежи, които говорят с диалекта на връстниците си афро-карибци и се държат като тях. Това са млади хора, на които просто им липсва чувство за гордост от това, което са. Това се дължи на лейбъристката власт, която съвсем целенасочено е правила това. И всеки, който изрази някакво мнение, веднага бива набеден за расист, защото петнадесет години ни беше втълпявано, че всеки, който се провъзгласява за англичанин, е расист. А в днешна Великобритания да те нарекат расист е все едно да те нарекат педофил - много е страшно да ти бъде лепнат този етикет. Тук има и по-важен момент, защото начинът, по който това понятие за расизъм се е изменило в последно време, всъщност е голяма обида за истинските жертви на расовото насилие.
Смятате ли, че настоящото консервативно-либерално правителство проявява някакво желание за промяна?
Не, те нищо не променят, просто продължават в същия дух. Всъщност успях да говоря с вътрешния министър Тереза Мей „на четири очи" и я попитах дали нейната партия ще продължи политиката на предишното правителство, при която всеки, изказващ се по какъвто и да било въпрос, бива посочен като расист. Няма съмнение, че продължават по същия начин.
Главата на англиканската църква - архиепископът на Кентърбъри доктор Роуан Уилямс, както и бившият Лорд-съдия на Англия и Уелс - лорд Филипс, са се произнесли в подкрепа на съществуването на шариатски съдилища във Великобритания. Защо според Вас са го направили?
Според мен архиепископът е социалист и от млад има силно леви убеждения. Той не е избран на поста, а е назначен от правителството. Той не представя църквата, а е подставено лице. Неговото място не е на този пост и вижданията му са крайно леви. За мен той е предател на християнството.
Тези, които подкрепят понятието за шариатски съдилища във Великобритания, искат ли те да важат и за немюсюлмани?
Някои казват, че трябва да са само за мюсюлманската общност, но според мен това е без значение. Например мюсюлманките също са британски поданици. Как можем да позволим британските жени да подлежат на лошо отношение и да бъдат третирани като второстепенни граждани в какъвто и да било съд в тази държава? Във Великобритания жените са се борили десетилетия наред за равни права! Как можем да позволим да бъде другояче? Например според шариата, когато има дело за попечителство над дете, всичките права са на бащата. Това не е редно. Няма място за шариата в британското общество. Десетилетия наред не сме имали никакви проблеми с британското законодателство и това ще продължи да бъде така, но в днешно време има сто шариатски съдилища в страната...
Сътрудничите ли си с някои по-умерени мюсюлмански организации, които се обявяват срещу тероризма?
Правили сме опити и има такива организации. Аз лично доста общувам с мюсюлмани. Но не успяваме да работим с тях, нямаме членове мюсюлмани. Помислете си - ако се присъединят към нас, те ще бъдат тотално отлъчени от тяхното общество. Защото в момента, в който някой немюсюлманин каже нещо против исляма, те веднага се обиждат. Просто няма как да бъдат изразени каквито и да било критики срещу тази религия! Всички казват, че не бива да обиждаме мюсюлманската общност - но те нас ни обиждат всеки ден! Никой не се трогва от това, че обиждат цялата държава и от това, че обиждат цяла Америка с действията си на 11 септември. Тази година на тази дата мюсюлманска манифестация се отправи към американското посолство в Лондон за да протестират там. Група британски граждани им препречиха пътя и британската полиция със сила изтласка англичаните от маршрута на мюсюлманите, за да могат те да стигнат до американското посолство и да обиждат Америка! Имаше хора с венци, имаше жена, чийто баща е умрял под руините в Ню Йорк, и полицията насилствено избута тези хора, за да позволи на онези да стигнат до посолството с единствената цел да скандират обиди и да горят американското знаме.
Казвате, че бъдещето на вашите деца е в опасност. Какви проблеми предвиждате, когато порасне това младо поколение?
Тотален разпад на гражданското общество.
Как бихте предложил да се промени мисленето на политиците?
Трудно е и затова обмисляме различни тактики. Смятаме например групи от по 20-30 души да издигат палатки в някои от по-богатите квартали. Половината от нас ще носят бурки (б. р. - покривало, носено от мюсюлманките, което оставя открити само очите), през това време през високоговорител ще пуснем призива за молитва. На плакати ще пише, че това ги чака и тях в идните десет до двадесет години. Ще ги питаме: "Как ще ви хареса това да се случва във вашия квартал?" Обзалагам се, че няма да им хареса. Но ние, на дъното на обществото, сме принудени да живеем с това. Чувам от къщата ми призива за молитва в пет сутринта и го слушам по пет пъти на ден. Принуден съм да живея с това. Дори вече нямам чувството, че живея във Великобритания... На политиците няма да им хареса, ако това се случваше в техния квартал и ако трябваше да си пратят децата в училище с преобладаващо мюсюлманско мнозинство, в което биват принудени да ядат халал-храна, позволена според мюсюлманските закони. Всичко, което на нас ни се случва, на тях не би им харесало, но те просто ни гледат от високо с презрение и си казват: "Това се случва в Лутън - то няма значение за нас в скъпите ни къщи далеч от града". Затова политиците не разбират гледната ни точка. Ние се опитваме да им обясним, че не разбират за какво говорят и да се съгласят да дойдат при нас. Трябва да има специално образование за политици, което трябва да включва размяна на местата с някое работническо семейство от беден жилищен комплекс в близост до някое ислямско гето. Така може би ще могат да разберат.
В България има подобни проблеми с междуетнически размирици. Преди няколко месеца имаше сбиване пред столичната джамия, най-вече заради призива за молитва от минарето. Вашият казус е много подобен с тукашния спор, но интересно е как недоволството към призивите за молитва не намира място в английските медии...
Това е защото английските медии са заглушили този дебат. Има медийно затъмнение по много въпроси. Нещото, в което силно вярвам, е, че в един изпълнен с лъжи свят истината ще предизвика революция. Вярвам, че ако истината за исляма и за всичко, което той причинява на тази държава, бъде обявена утре, моментално ще избухне революция. Мисля, че всички ще се провъзгласят против всичко това. Обаче те задушават дебата и така се преструват, че такъв проблем няма.
В английските медии много се говори против имиграцията. Вие сам казахте, че нямате проблем с малцинствата в Англия по принцип - но какво Ви е мнението по въпроса за имиграцията в последните години от Източна Европа?
Когато полската общност започна масово да навлиза в Англия, в продължение на година-две доста се обсъждаше как това се отразява на държавата. Но след това този дебат затихна. Съвсем изчезна даже, защото поляците се интегрираха в обществото. Само за две години! Полската общност сега е цялостна част от Лутън. Католическото ни училище е пълно с полски деца. Няма никакви проблеми. Те не се шляят из града в банди, както правят много от младите мюсюлмани. Не продават хероин и не нападат жените ни. Те са семейно-ориентирани, каквито сме ние, защото са израснали с християнската вяра. Изцяло са се интегрирали и асимилирали. По отношение на ислямската имиграция мисля, че трябва да бъде изцяло спряна. Но по отношение на имиграцията от други европейски държави не вярвам, че има нужда да се спира. Мисля, че трябва да се наложи таван на бройката хора, които да се допускат, но не и да се спира изцяло. Не вярвам, че тя е навредила по какъвто и да било начин на държавата. Знам, че много хора се оплакват, защото губят работата си и цената на труда и на работната ръка се понижава, но според мен това е доста по-сложен въпрос. Не вярвам, че имиграцията разрушава държавата, но вярвам, че ислямът я разрушава.
Казвате, че от петте милиона мюсюлмани във Великобритания 37% или 1,4 милиона, са приели положително шариата. Това означава ли, че останалите 63 % са с умерени виждания?
Смятам, че убежденията на всеки един от тези 1,4 милиона трябва да се променят. Но да, вярвам, че има и много умерени мюсюлмани - но не това е необходимо, самата умереност не помага. Нужни са модерно настроени мюсюлмани. Защото умерените мюсюлмани просто си седят пасивно и ще се подчинят на това, което им се казва. Така че ще се подчинят на мюсюлманите-екстремисти, ако властта е у тях. Самите мюсюлмани трябва да излязат по улиците. Те трябва активно да се опълчат на ислямистките групировки, защото проблемът е в тяхното общество и в тяхната идеология. То е като болест, която е инфектирала общността им. Трябва да поемат инициативата. Ако го направят, ще бъдат приветствани като герои с умерени виждания. Докато когато ние се изказваме по същия начин, просто ни наричат расисти.
Има ли мюсюлмани, които изглеждат готови да се обявят против екстремистите?
Не, защото те са „мюсюлмански братя". От време на време подобни хора излизат по телевизията и казват как осъждат това или онова екстремистко държане, но това са само думи. Те правят това от две десетилетия. Нека най-накрая да видим някакви действия. Нека видим участта на други хора, които говорят против тази религия - режисьорът Тео ван Гог, когото убиха, писателят Салман Рушди, който продължава да се крие заради обявената срещу него фатва, Герт Вилдерс живее в бункер, мен ме нападат с юмруци по два пъти месечно, докато се разхождам по улиците... Защо е тази разлика в отношението? Защо никой от мюсюлманското общество не показва подобно враждебно отношение към екстремистките ислямистки групировки? Никакво! Екстремистите зоват за омраза по време на улични паради и дори горят маковете-символи, които се носят на ревера всеки ноември в памет на загиналите британски войници във войните. Никой от мюсюлманите не се обявява срещу това, просто ги подминават, а някои дори им стискат ръка.
