Музикалните легенди от „Дийп Пърпъл" пристигат след 2 дни за 2 концерта в България. Първо ще са на „Каварна рок фест" в неделя на 2 юни и още на следващия ден ще зарадват останалата част от България, в Пловдив, с шоу, специално организирано от „София мюзик ентърпрайзис" по случай 100-годишнината на един от славните ни футболни клубове - „Ботев" от града под тепетата. Ричи Блекмор и Джон Лорд вече са усещали артистичната пловдивска атмосфера, сега е ред и на Роджър Гловър, Йън Гилън и Йън Пейс. С тях, разбира се, ще бъдат и „новите момчета" в бандата - уникалният китарист Стив Морз, който е с „Пърпъл" от 1995 година насам, и клавиристът Дон Еъри, който стана член на групата през 2003 г. Реално двамата Стив и Дон възродиха групата, вляха в нея нови музикални идеи. С помощта на Александър Димчев от компания „SMF" и магазини „Мюзик хънтър", екип на „Ники Кънчев шоу" се свърза със Стив Морз и поговориха малко след излизането на новия албум на „Дийп Пърпъл" и седмици преди пристигането им в България.
Здравей Стив, ние сме от Българското национално Дарик радио.
Здравейте, много ми е приятно
Нашето скромно мнение, че новият ви албум „Now What?!" е най-добрият ви в последните години.
Да, ние се гордеем с него. Смятам, че е най-добрият ни студиен албум.
Наистина ли?
Да, защото прекарахме много повече време в предварителна подготовка, бяхме измислили много мелодии. Тогава се намеси и продуцентът Боб Езрин, който ни помогна да свършим страхотна работа и да дадем всичко от себе си, като ни тласкаше напред. Боб беше много прецизен към всяка отделна нота. Затова и се получи велик албум.
Вярно е невероятен. Всъщност кои песни от албума са по твоя идея?
Аз съм от хората, които трудно могат да си затворят устата и раждат нови и нови идеи. Бих казал, че парчето „Above and Beyond" е моя идея, но много от другите ми хрумвания се промениха и доста от тях се вляха в идеите на останалите от групата. Аз и Дон Еъри обикновено сме хората, които най-бързо даваме музикални идеи, а Роджър Гловър и Иън Пейс казват отстрани: „Чакайте малко, задръжте. Нека не правим това, нека направим онова. Това не звучи като „Дийп пърпъл", това звучи". Има и изключения от това правило като една песен от албума, която изцяло е на Роджър. В общи линии всички даваме по нещо. Смятам, че моята работа се състои в това да предлагам много идеи и после бандата да избира кое е подходящо и кое не.
Успя ли да предадеш посланието си чрез музиката в албума?
Мисля, че да. Например интродукцията в албума е чиста импровизация, която записахме директно в студиото. Боб Езрин ми каза „Просто го изсвири като на концертите, направи нещо, което ти идва отвътре." Първо малко се чудехме какво да импровизираме, но успяхме и после нямаше никакъв шанс да го променим или да го изсвирим наново. Това беше, край. А обикновено, когато записваш, после имаш възможност да чуеш записа и да промениш някои неща. Тук положението беше „Не мога да го променя, защото импровизирах."
Кой от албумите с Дийп Пърпъл си харесваш най-много?
Най-много харесвам новия албум и „Perpendicular". Всъщност мисля, че този е с най-добро звучене. Една от причините, поради които „Perpendicular" ми стана толкова любим е, защото това беше най-добре прекараното време в композиране заедно с Джон Лорд. Той не винаги беше наоколо, но аз обичах Джони. Обичах начина му на мислене. Той чуваше моето свирене на китарата и като хванеще нещо, което да му напомняше за звученето на „Дийп Пърпъл" веднага казваше „Чакай малко Стив, хайде да видим какво е това, да го проучим." Този начин на работа много ми харесваше.
Разбираше ли се с него, като изключим сценичните ви изяви заедно?
Определено. Той беше много приятен човек, с когото можеш да си изкараш прекрасно. Всъщност единственият път, в който не съм бил съгласен с него, беше веднъж, когато му казах, че трябва да променим нещо в сета за концерта и в начина на свирене на определено парче, преди да се качим на сцената. Това беше единственият път, в който го видях да спори с мен.
Скоро ставаш на шейсет години, нали?
Да. Аз съм малко като футболист, който вече трябва да се откаже от кариерата си и да стане треньор, но все оше иска да играе.
От списанието „Guitar world" няколко пъти те обявиха за най-добрият китарист в света. Какво е по-важно за подобно признание - да свириш мощно или да свириш от сърце?
Смятам, че и двете са важни. Когато сърцето ти е свързано с китарата, е трудно да разделиш едното от другото. Но, за да постигнеш това, са необходими упражнения за техниката на свиренето. Трябва да знаеш как да използваш инструментите. Всъщност това е голямото изкуство. Като китарист, аз трябва да правя и двете неща - да се упражнявам, да се грижа за китарата си, но трябва и да знам кога и как да я използвам.
Изненадани сме от дългия списък със страни за европейското ви турне.
За нас ще бъде приятна награда най-сетне да представим песните от новия ни албум. Ние знаем парчетата от година и половина, някои от по-скоро. Но не беше разрешено да ги свирим, за да не нарушаваме договора със звукозаписната компания. Ще трябва да избираме между 11 песни и съм сигурен, че ще включим много от новите в сета.
Какво си спомняш от България? Беше тук в Каварна през 2005 и в София през 2007 година....
Спомням си, че хората са с големи сърца. Те са силни и трудолюбиви в същото време. И все пак имат възможност да се отдадат на артистични изяви. Смятам, че това е много добра комбинация.
Сигурно си харесал българските жени...
(смее се) Аз гледам на хората като цяло.
Много дипломатичен отговор. Прочетох критики от журналисти и музиканти и те казват, че действително това е най-добрият ви албум за 30 години. Какво би казал за това?
Мисля, че това е въпрос на лична оценка. Но определено смятам, че може да бъде най-добрият албум като студийна продукция. Чудесно е, че към края имаше малки промени, свързани с албума. Аз съм голям фен на промените в звука и музиката, защото в оригинала вокалите и барабаните бяха много високи.
И сега наблягаш на китарата?
Ами, ако всички компоненти не са включени, се получава нещо като припяване. Имам предвид, като караоке или нещо подобно. Но като увеличиш или намалиш някои от компонентите, песента добива цялост. По този начин се създава впечатлението за прииждаща армия, която вдига голям облак прах след себе си. Тази картина облечена в музика изглежда много впечатляващо. Но ако видиш един или двама човека да приближават, а след това голям облак прах, това няма да бъде толкова мощно, нали?
Да, разбирам какво имаш предвид. Всъщност, китарата ти е доста агресивна. Може ли да ни кажеш, защо е така?
Ами, като за начало и сам можеш да го чуеш (смее се) Имам нов усилвател от две години - „Е-н-г-о"! Направен е по моя специална поръчка и ми пасва перфектно, защото те са го направили точно по начина, по който аз исках. Вади много мощен звук, но и много чист. Когато свиря през този усилвател понякога все едно има доста смущения. На мен това много ми харесва.
Честно казано, имате изключително много фенове тук в България. Знаеш ли, че какъвто и албум да направите, вие от „Дийп Пърпъл", пък бил той дори само от звуци, тук това винаги ще бъде най-добрият албум?
(смее се) Ние, разбира се, оценяваме това. Великолепно е, че хората са с позитивна нагласа към нас (смее се).
Очакванията за вашите два концерта тук са позитивни.
Да, да, това определено е добре. Когато се упражнявам, всеки един момент, когато размишлявам, всеки път, когато се храня и когато отварям хладилника си, аз винаги си мисля за феновете. Тази храна в хладилника ми идва от хора, които се редят на опашки за билети и дават парите от своя джоб, за да видят нещо чудесно на нашите концерти. Може и да съм старомоден, но аз все още живея според тези правила. Знам, че тези пари не идват от правителството, нито пък от някоя голяма корпорация, а от много хора, които отделят за нас парите направо от семейния бюджет, от портфейла си. Затова оценявам наистина много, когато хората подкрепят моята музика и поемам много сериозна отговорност, за да предоставя най-доброто, което мога.
Чудесно е да чуем, че един рокмузикант разсъждава по този начин. А една от нашите любими пиеси е твоята китарна импровизация „Contact Lost" от албума "Bananas", посветена на загиналите астронавти в совалката "Колумбия" на 1 февруари 2003 година в небето над Тексас. Може ли да ни кажеш защо посегна към китарата си тогава в онзи тъжен момент?
Ами, случи се докато гледах по телевизията приготовленията за кацането на на совалката, която се завръщаше и видях, че на Земята не получаваме отговор от тях. Това беше ужасно, защото те наближаваха Земята, а жегата от навлизането в атмосферата може да стопи метал. Сякаш знаех какво се е случило още, преди да съобщят и тогава властите съобщиха, че са изгубили контакт с астронавните около 9 сутринта. Това беше реално официалното новина, че астронавните са мъртви. Същият ден имахме записи, стиснах китарата в ръка и когато стигнах при останалите им казах : "Вижте, имам една идея, свързана с тази трагедия". Надхвърлях няколко реда ноти и ги изсвирих пред Дон Еъри. Той може да чуе и оцени всичко, има изключителен слух. След минута той и бандата предложиха да сложим инструментала в албума и с него да го закрием диска. Всеки знаеше, че Дон е приятел със семейството на астронавката Калпана Чаула, която беше на борда, защото съпругът й Жан Пиер Харисън ни беше фен, идваше на наши концерти и определно имахме много силна връзка. Калпана беше взела горе в Космоса три „космически" албума - два на Пърпъл „Маchine head" /1972/ и „Perpendicular"/1996/ и един на „Рейнбоу"- „Down To Earth" и всяка сутрин е обичала да се събужба на борда на совалката с парчето „Space Truckin" и да прави сутрешната си гимнастика на него. Всичките албуми бяха с нашите автографи...
По-късно Жан Пиер ми даде един от албумите, които те бяха намерили на полето в Тексас след катастрофата. Албумът беше прогорен в краищата и усукан. Беше така разтопен, че приличаше на крила на ангел. След това концерт в Мексико поканихме семействата им на сцената и дарихме приходите от пиесата. Някои използваха парите, за да пратят децата си в колеж.
Много трогателна история.
Калпана Чаула беше журналистка, истински учен. Тя знаеше какво се случва, още преди то да се е случило. Това е невероятно и чудесно. Благодарен съм на музиката, че ме срещна и продължава да се среща с толкова различни хора.
