Интервю

Сегашният закон за отнемане на имущество далеч не е перфектен

1 ноември 2011 09:03

Необходим е нов закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, тъй като сегашният е далеч от перфектността. Това заяви в интервю за БТАТодор Коларов.

Той каза, че комисията не веднъж е показала готовност да бъде на първата линия в противодействието на тежката организирана престъпност и корупцията по високите етажи на властта. Инструментът, който в настоящия момент ни е даден, за да реализираме тази функция, не е достатъчен, коментира Коларов. председателят на Комисията за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност

Призовавате за по-ефективно управление на отнетото имущество. Как да се случи това?

Това е въпрос, който не е в правомощията на комисията и не се предвижда да е в нашите правомощия в законопроектите, които се обсъждат. Това е добре. Други органи биха могли да бъдат по-ефективни, например НАП. Моят призив за по-ефективно управление произтича от твърденията, че след спечелените дела на комисията за имуществото, което сме успели да отнемем, то трудно се продава и не може да се реализира печалба. Проблемът не е на комисията. Тук трябва да повишим капацитета на органите, които се занимават с реализирането на вече спечеленото в съдебните дела от комисията. Не става дума само за разпродажба. Това имущество може да се използва по много ефективни начини.

Струва ли Ви се, че нещо трябва да промените в образа на комисията и от какво ще се разграничите?

Не се опитваме да бягаме от нищо. Показваме работата, която вършим. Преценка на обществото е дали е доволно от нашата работа, или не. Опитваме се да се реформираме и да вървим напред. Мисля, че по-добрите резултати са налице.

На последния КСНС се коментираше именно темата за необяснимото богатство. Приемате ли изговореното от тази трибуна като подадена ръка, като призив или като по-сериозна мярка да действате?

Смятам, че Комисията неведнъж е показала готовност да бъде на първата линия в противодействието на тежката организирана престъпност и корупцията по високите етажи на властта. Инструментът, който в настоящия момент ни е даден, за да реализираме тази функция, не е достатъчен. Готови сме, имаме воля да се оправдаем очакванията на обществото, но за тази цел е нужно да бъде даден адекватният инструмент. Нов закон. Сега действащият е далеч от перфектността.

Смятате ли, че ще намерите подкрепа за адекватен закон? Кой да го напише?

Надявам се такава подкрепа да има от обществото. Смятам, че то не е по-различно от това в Англия или Франция, които са били движещата сила за приемането на аналогично законодателство в тези държави.

Съвсем наскоро в София беше дискутиран италианският опит, според който общински съвети биват разпускани, ако се докаже, че влияние над тях имат престъпни структури. Приложимо ли е това у нас?

Въпросът е как обществото ще оцени това и дали парламентът ще намери, че този опит на Италия е приложим у нас. Тази интересна мярка си струва да се обсъди.

По-скоро да или по-скоро не?

Не може да се даде конкретен отговор, тъй като във всяка държава има идея що е пропорционално на проблемите, които съществуват. Трябва да се направи правилна преценка какви са проблемите и съотносими ли са проблемите, които имаме ние на това ниво с тези, които съществуват в Италия. Така ще може да се отговори на този въпрос. Би било несериозно да се даде отговор ad hoc - в движение. Нужно е повече проучване.

Не изключвате възможността с промени в законодателството това да се случи и у нас?

Не изключвам тази възможност. Ако преценим, че проблемите, които съществуват на местно ниво, са толкова тежки, каквито имат в Италия. Това е мярка, която се прилага в държава - член на ЕС. Тя би могла да се приложи и у нас, ако решим, че е уместна.

В Италия има случаи, в които отнемането на имущество се случва, дори след оправдателни присъди. Притеснително ли е това, ако такава мярка има и в България?

Последните събития в България показаха, че не бива да бъдем толкова чувствителни по тази тема. Смятам, че това е още едно доказателство, че отнемането на имущество, без да има влязла в сила присъда се прилага и в други държави от ЕС. Не би следвало присъдата или наказателният процес да бъдат свързани с гражданския. Заявявал съм тази своя позиция. Отнемането на имущество, без да има влязла в сила наказателна присъда, е добър вариант. Този вариант, който съществува сега в България, е удачен, когато смятаме, че в наказателния процес държавата успява напълно да свърши своята работа и да бъдат осъдени всички онези, които смятамe, че са извършили тежки престъпления и са участвали в организирани престъпни групи. Но ако смятаме, че този ефект не се постига, очевидно трябва да се търсят и други модели. Мисля, че по света - не само в България и това не е критика към нашата страна - тежката организирана престъпност, прането на пари, трафикът на наркотици и хора много трудно се доказват в наказателния процес. Поради тази причина като механизъм за противодействието й именно се използва конфискацията на необяснимото богатство.

Какво става с оправданите от съда?

Не мисля, че трябва да свързваме двете неща. Наказателната репресия след извършване на престъпление няма нищо общо с възстановяване на справедливостта, когато човек има в големи размери нещо, което не му се дължи. Ако например имате имущество в големи размери - един милион лева, и не можете да докажете произхода на 300 000 лева или 500 000 лева от тях, очевидно имате сериозен проблем. Не може да имате имущество над 1 млн. лева и да не можете да кажете откъде идва половината от него.

Косвено сте съгласен с тази идея?

Да, само че съм съгласен това да бъде насочено към тежката организирана престъпност. Нивата, финансовите прагове трябва да бъдат много високи, за да нямаме съмнения.

Какво означава високи?

1 млн. лева е висок праг.

Правилно ли да разбирам, че хора с имущество над един милион лева, което не могат да докажат, дори да бъдат оправдани от съда, са интересни на комисията?

Не мисля, че трябва да се свързва оправдаването от съда или не. Смятам, че комисията трябва да може да се самосезира или да се сезира по сигнали на медии, граждани или държавни органи. За тази цел тя трябва да има широки правомощия в много тесен коридор. Имуществото на лицето да бъде над 1 милион лева, да не може да бъде проверявано лице, което има под тази сума и половината или една трета да бъде с неустановен произход.

Харесва ли Ви идеята за помощници на правосъдието, каквито имат в други страни?

Във Великобритания има цяла програма, в която се очаква от хората да подпомагат правосъдието и да дават информация, когато според тях очевидно има несъответствие между доходите на едно лице и начина му на живот. Тук се говори за проверка от компетентните органи, за да се установи дали наистина това е основателно или не. И тъй като някой може да каже, че Великобритания е с друг манталитет, нека да отбележим, че това се случва и в Словакия.