Интервю

Режимът в ГДР се готвил да изолира 86 000 души

28 март 2007 19:11

Интервю на Кирил Вълчев с германския журналист Дирк Фьоргер

Разкажете за разкритията си за това как в ГДР режимът се е готвил да изолира над 85000 души.

От началото на 90-те години се занимавам с миналото на ГДР и при изследването на архивите намерих документ, според който 86 000 души е трябвало да бъдат ликвидирани или заведени в лагери. В лагерите е трябвало да бъдат изолирани, заключени и ликвидирани, като не е било казано съвсем ясно какво точно се има предвид с думата „ликвидиране”. В езика на ЩАЗИ това е можело до означава различни неща. Тоест някой може да бъде просто изолиран от обществото, но е можело да означава и че хората физически са ликвидирани.

Кога е трябвало да стане това?

Първоначално е било замислено да се проведе в случай на война, но също и в случай на въстание в ГДР и дори през 1989 година е имало дискусии по този въпрос.

Дали да ликвидират 86 000 души през 1989 г.?

Да, ако се има предвид тази двойственост на думата „ликвидирам”, да. Доказано е, че в началото на 1989 година в германското Политбюро все още е имало дискусии по този въпрос. И ако ситуацията в Съветския съюз се беше развила по друг начин, не се знае дали нямаше да се стигне до изпълнение на този план.

Вие видяхте планове с конкретни имена или…?

Да, имало е план с такива имена. За първи път е имало такъв план през 1967 година. Имало е и втори списък на хора за ликвидиране, в случай на война, при която да бъде завладян и Западен Берлин. За такъв случай е имало и списък на хора от Западен Берлин, които е трябвало да бъдат ликвидирани.

Допълнително?

Да, допълнително. В тези списъци е пише цялата биография на хората за унищожаване, план на жилищата и първите трима души, към които тези хора биха се обърнали, ако решат да избягат.

А кой ви даде да видите всичко това? Каква е процедурата в Германия за достъп до архивите на ЩАЗИ? Защото може би и в България има някакви такива списъци, но никой няма да пусне българските журналисти да ги видят в момента.

Индивидуалните актове могат да бъдат видяни само от хора, които са засегнати от тях, не може всеки да отиде и да ги погледне. На „Норманден щрасе” – това е улицата, на която се намира бившето главно бюро на ЩАЗИ, има специално място, до което имат достъп и журналисти и могат да разглеждат архивите, които ги интересуват.

И когато аз бях там, имах възможност да разговарям с компетентните лица, които се занимават с това и по този повод разбрах за планираните концентрационни лагери и освен това намерих списък на хора, които е трябвало да бъдат отровени.

Да, Вие разкривате едно изследване на ЩАЗИ под заглавие „Разработка на химическите субстанции със специфична криминалистична релевантност”. 900 страници научен труд – практически наръчник за отровители. Има ли според Вас връзка това изследване на ЩАЗИ с известните случаи на отравяния – от Георги Марков, ако щете, сега до Литвиненко.

Тук може само да се спекулира, защото ЩАЗИ е приемственик на тайните служби на Третия райх, също както и в лагерите, където понятието „ликвидирам”никога не е конкретизирано, така и този списък на хора, които трябва да бъдат отровени, също е много амбивалентен, не достатъчно конкретно изяснен. Това е интересно в момента за хора, които се интересуват от историята на американските тайни служби. Но винаги трябва да се отчита и контекстът. Този, който е направил листа с хората за отравяне, той е бил сътрудник на ЩАЗИ и ръководителят на самия институт е бил един от най-главните офицери в ЩАЗИ. Известно е, че от този институт са били давани големи дози отрова на ЩАЗИ, за да може да изпълни плановете си според тези списъци.

Вътре има ли конкретни идеи в тази наръчник, подобни на начина, по който е убит Георги Марков – отрова в чадъра, или пък случая, по който е убит Литвиненко – отровен може би чрез храна?

Например ако са знаели, че някой има сърдечни проблеми, че взема определени медикаменти за сърдечните проблеми, лекарства, които по единично не предизвикват проблеми, се дават в по-голяма доза и се предизвиква инфаркт.

Или ако се знае, че някой обича морска храна, такива хора получават в по-голяма доза отрови, които се съдържат в морски биологични видове, така че всичко изглежда като хранително отравяне. Също и други субстанции, които в по-малки дози не предизвикват проблеми, се дават в по-големи дози, причиняват смърт и се заличават следите. Целта е да се създаде впечатлението за естествена смърт.

Очевидно е, че германците, благодарение и на Вас, знаят много повече от българите за комунистическите тайни служби. При нас има голям дебат кой да прочете и да разкаже за миналото. Какъв е вашият опит, кое е най-доброто?

Аз самият се сблъсках с тази тематика в началото на 90-те години, когато в контекста на работата си трябваше да подготвя материали. Бях ужасен от начина, по който житейският път на много хора е бил разрушен. В Германия много дълго време не са се занимавали с тази тематика и особено младите хора не проявяват голям интерес към историческото минало. И това, естествено, е много несправедливо спрямо жертвите на този режим. И Йохан Гаук, председателят на архива на германските тайни служби, е казал, че едно такова забравяне е от полза само на извършителя, но не и на жертвите.

Не знам дали знаете за нашия казус с Георги Константинов. Това е човек, който се е борил срещу тези служби, те са го разработвали, има голямо досие при тях и сега това досие се превръща в пречка той да участва в комисията, която да отваря архивите. В Германия такъв човек, наричан терорист от комунистите, би ли участвал в комисия?

Много хора, които са били преди на държавна служба в ГДР, са проверени. Такива хора, при които е доказано, че те са разрушили житейския път на други хора, са отстранени от държавна дейност.

Хора, които са били членове на партията, но не са участвали в много тежки престъпления , те продължават да са активни в държавна дейност. Сега има дискусия в Германия, по която се вижда, че много хора, които участват в комисията па разсекретяване на германските досиета, преди са работили в ЩАЗИ. Сега комисията в Германия казва, че такива хора са необходими, защото те познават отвътре ЩАЗИ.

А има ли жертви на ЩАЗИ в комисията?

Да, много.

Понеже при нас от левицата казват най-вече, че те са пристрастни. А трябва безпристрастни да бъдат.

В Германия се счита, че жертвите при всички случаи трябва да бъдат включени в такава комисия, понеже това са хора, които са изпитали методите на ЩАЗИ на собствен гръб. И жертвите имат абсолютно пълното право да участват в такава комисия.