От няколко седмици, по върховете на американските тайни служби се вихри един сексуално-шпионски скандал, който дори засегна и висшето командване на армията. Всичко започна, когато броени дни след изборите, на които американците преизбраха Барак Обама за втори мандат, оставка подаде шефът на ЦРУ генерал Дейвид Петреъс. Четиризвездният генерал се оказа замесен в извънбрачна връзка със собствената си биографка или поне жената, която се представя за такава - Пола Бродуел. Покрай нея Петреъс беше заподозрян за изтичане на секретна информация, не мина седмица и в аферата се появи още една фатална жена - Джил Кели, а покрай нея „в блатото нагази" и друг от най-влиятелните висши офицери в американската армия - Джон Алън. Една история за едрогърди почитателки на мъже в униформи, лесно поддаващи се на изкушения генерали и хиляди разменени мейли! Представяме ви един човек, който е бил рамо до рамо с Дейвид Петреъс - полковникът от резерва Питър Мансур е бил личен адютант на генерала по време на службата му в Ирак. „Генерал Петреъс наруши собствените си правила на поведение и това беше грешката, която го доведе до тази ситуация", смята полковник Мансур. Още за това как се стигна до скандала, как се става „биограф" на генерал и как ще завърши историята, ето какво разказа адютантът на генерал Петреъс - полковник Питър Мансур.
Разкажете за първата си среща с генерал Дейвид Петреъс?
Запознахме се по време на кръгла маса на Съвета за външни отношения (Council on Foreign Relations) в края на 2006 г. Той разбра, че съм командвал бригада по време на войната в Ирак и изучавах борбата с бунтовниците. Няколко седмици по-късно ме покани да работя за него в базата Форт Левънуърт в Канзас, за да основем и да оглавя Центъра за борба с бунтовници (Counterinsurgency Center). Работих за него в продължение на две години. За една година бях негов адютант(executive officer) в Ирак, като през това време работехме заедно всеки ден. Живеехме стая до стая.
Чували ли сте се с него, след като избухна скандала?
Да, говорихме два пъти по телефона, разменихме си и мейли. Той и семейството му са потресени от историята. Той нарича аферата "пропуск, който заслужава морално порицание". Осъзнава грешката си, както и че жена му и семейството не заслужават това. Поведението му е довело до отстраняването му от работа, която е обожавал. Поема пълната отговорност за последиците както в професионалния, така и в личния му живот.
Допускате ли, че скандалът е излязъл на бял свят, за да се предотврати явяването на генерал Петреъс пред Комисията за вътрешна сигурност в Конгреса заради атаката срещу американското консулство в Бенгази?
Не. Самият той предложи да свидетелства още, преди да бъде помолен от конгресмените. Всички обвинения, че това може да е покриване на факти около нападението в Бенгази с цел осуетяване на разследването, са изцяло неверни. (бел. авт. - на 16 ноември 2012 г. генерал Петреъс се яви на изслушването в комисията.)
Друг висш американски военен - генерал Джон Алън също беше замесен в скандал. Има ли вероятност да го последват и други?
Не познавам хода на разследването, нито пък знам подробности за мейлите на въпросната Джил Кели.
Споменахте Джил Кели - и двамата генерали са служили в базата МакДил, където е работела и тя. Съвпадение ли е, че е замесена и в двата скандала?
Не е никакво съвпадение, че и тримата са работили в тази база. Но този факт сам по себе си не води до никакви изводи. Тя е работела и с двамата и се е познавала добре с всички важни офицери в Централното командване на САЩ, което се ръководи от МакДил. Не виждам нищо свързано с националната сигурност в тези събития. Джил Кели не е някаква модерна Мата Хари!
Според първоначалните информации, в компютъра на биографката на Петреъс - Пола Бродуел, е имало много секретни досиета.
Генерал Петреъс ни уверява, че не са дошли от него.
Тя твърди същото.
Именно. Така че ще трябва да изчакаме да приключи разследването.
Всъщност как се запознават генерал Петреъс и Пола Бродуел? И двамата са завършили военната академия Уест Пойнт, но, разбира се, с около 20 години разлика. Как започват да работят заедно?
Започнала е да изучава начина му на ръководство за докторската си дисертация. В един момент осъзнава колко ценна информация притежава и се свързва с литературен агент. Сключва договор с издателство, спечелило търг, който тя сама е обявила за книгата си. Отива в Афганистан в началото на 2010 г., когато самият той е там като командващ ISAF. Бродуел пътува до Афганистан четири пъти и прекарва доста дълго време с различни военни формирования, както и със самия генерал Петреъс в щаба на силите. Попитах генерала защо позволява на тази жена, която до момента нито е писала книга, нито е защитила докторска степен, да му пише биографията. Той ми отговори, че в началото не е разбрал, че книгата ще бъде фокусирана върху самия него. Мислил е, че ще бъде за войната в Афганистан. Редица журналисти бяха правили същото преди нея и той изобщо не се е усъмнил. Минали са няколко месеца, преди да разбере, че книгата всъщност е за самия него, а не за войната. Решил е, че е твърде късно да я спира и че е редно да подкрепи Бродуел. Позволил й е да продължи и дори й помогнал да я довърши. Това е било грешка.
В момента, в който тя от автор се е превърнала в журналист, той е трябвало да приложи същите правила, които имаше към всички останали журналисти. Едно от тях беше да не се прекарва по-дълъг от необходимия период от време в личното му пространство. Друго беше да не му се правят лични профили. Нейната книга "All In: The Education of General David Petraeus" ("Всичко отвътре: Школата на генерал Дейвид Петреъс") наруши и двете. Престоят й в Афганистан се превърна нещо, което наричаме "удължено внедряване". А книгата - в разширен личен профил. Тя представя тази книга пред обществото като една одобрена биография, а истината е, че не е.
Това означава ли, че има хора в Пентагона и в ЦРУ, които са недоволни от тази биография?
Не знам. От четири години не съм в тези среди.
Каква беше реакцията в обществото?
Тя беше в класацията на „Ню Йорк Таймс" за бестселъри (бел. ред. - тя достигна No. 33 през януари тази година), но повечето хора, които са я чели не мислят, че ще бъде запомнена като безспорната биография на Дейвид Петреъс.
Становището на официалните власти във Вашингтон е, че директорът на Националното разузнаване Джеймс Клапър е разбрал за аферата на генерал Петреъс чак на 7 ноември или на сутринта след президентските избори в Америка. Клапър посъветвал Петреъс да си подаде оставката, което генералът веднага направил. Този сценарий звучи твърде удобен за президентската администрация.
Наистина, всичко изглежда доста удобно. Този въпрос трябва да бъде зададен на директора на ФБР Робърт Мюлер, който е имал информация, но не я е споделил.
А смятате ли за логично шефът на ФБР да бъде изслушан от Конгреса за хода на разследването и опазването му в пълна тайна в седмиците преди важните президентски избори? Това е важно, защото ФБР не бива, дори и косвено, да работи или да крие информация в интерес на политическа партия, или личност.
Не се съмнявам, че Конгресът ще се разрови как точно е протекло разследването на ФБР, както и защо точно сега излиза информацията. Вече чета по вестниците, че по време на неформални срещи се задават именно такива въпроси. Всичко ще се разбере с времето.
Скандалът ще има силен отзвук не само в ЦРУ, но и в Пентагона. Възможно ли е събитията да повлияят на плановете за изтегляне на американските войски от Афганистан догодина?
Най-вероятно оттеглянето на войските ще стане по план, но войските, които останат, ще са по-малко, отколкото до момента се е планирало. Причината за това са подозренията около действията на човека с най-голямо влияние в Афганистан - главнокомандващият силите там генерал Джон Алън. Тези събития донякъде намаляват това му влияние.
Целият скандал и евентуалните бъдещи разкрития могат ли да повлияят на политиката на ЦРУ, или на операциите му в Афганистан, като например тази в пограничните райони с Пакистан?
Не ми се струва вероятно. Заповедите идват от президента, който си остава същият.
Каква всъщност е ролята на директора на ЦРУ при взимане на конкретните решения и определяне на политиката на агенцията?
Той е член на Съвета за национална сигурност, така че безспорно има влияние. В този съвет той участва на най-високо ниво при определяне на политиката за национална сигурност. Мнението и съветите му се взимат под внимание от президента, на когото обаче е крайното решение.
Същото ли важи и за директора на ФБР?
Да, макар че той е в състава на Съвета за вътрешна сигурност.
Защо скандалът около генерал Алън не се разрасна толкова, колкото този с генерал Петреъс? Алън трябваше да бъде одобрен за главнокомандващ силите на НАТО в Европа.
Към момента Алън не е признат за виновен за абсолютно нищо. Не знаем все още дали изобщо е направил нещо нередно. Когато приключат всички разследвания, може да се окаже, че той е абсолютно невинен. Доколкото знаем, той не е правил нищо друго, освен да обменя мейли с тази негова позната - Джил Кели.
(бел. авт. - Разследванията на ФБР не са намерили сведения за нарушения или пропуски в националната сигурност на Америка - нито в случая с шефа на ЦРУ Ген. Петреъс, нито с командващия силите на ISAF Ген. Алън. И двамата генерали са женени и имат по две деца. Въпреки че нито един от тях за момента не е в нарушение на гражданските закони, изневярата се счита за престъпление според военния правилник и има вероятност и двамата генерали да бъдат изправени пред военен съд. Пола Бродуел подлежи на същия риск, тъй като и тя е военно лице с ранг подполковник в запаса.)
Да не се окаже накрая, че и генерал Петреъс не е направил нищо нередно? Според ФБР, той не е направил нарушение, вредящо на националната сигурност. Морално безспорно е прегрешил, но защо бива демонизиран, след като в професионален план нарушенията му изглеждат като тези на Алън?
Това е добър въпрос!
Като че ли сам е решил да поеме повече вина, отколкото изглежда необходимо.
Той знае много добре как работят американските медии. Това е един сочен скандал за тях и генерал Петреъс пожела агенцията да не остане в центъра на медийната буря, която се завихри. Затова и подаде оставката си веднага щом разбра, че ще се разчуе.
Какво ще се случи оттук-нататък?
Ще се разчуят най-различни подробности за това, което се е случило. Но с времето всичко ще се забрави, особено с появата на следващия скандал. В крайна сметка не се съмнявам, че генерал Петреъс ще бъде запомнен с постиженията по време на бляскавата си 37-годишна кариера, а не с това, което е правил през последната година, при това в личния си живот.
Споменахме оставащите в Афганистан войски. Имате огромен опит от войната в Ирак, откъдето Америка се оттегли преди година. Но защо Вашингтон остави толкова много въоръжени сили в Ирак? Това по-скоро помага или пък вреди?
Не мисля така. Според мен оставащите въоръжени американци са недостатъчни. Президентът Обама изтегли всички войски в края на миналата година. Ако беше оставил, да речем, 20 000 редовни войници в Ирак, сегашната ситуация щеше да е много по-стабилна.
Служителите в американското посолство в Багдад не наброяват ли 16 000?
Да, но повечето от тях са наемници. Те далеч не са толкова ефективни, колкото редовната армия.
Къде патрулират тези наемници?
Те изобщо не партулират. Пазят служителите на посолството.
