Международната общност и Европейският съюз в частност трябва да положат максимални усилия, за да помогнат и на Сърбия, и на Косово час по-скоро да се присъединят и към НАТО, и към ЕС. Това заяви в интервю за Дарик председателят на българската парламентарна комисия по външна политика Соломон Паси, в коментар на очакваното обявяване на независимостта на Косово от Сърбия.
Според Паси българската позиция относно Косово е много ясна, многократно коментирана между Министерството на външните работи, българския парламент и българската общественост.
Паси определи позицията на правителството ни като доста балансирана и добави: „Основната позиция на България е, че трябва да се направи обща позиция вътре в рамките на ЕС, след като говорим за обща позиция на ЕС и обща външна политика, след като е договорен и общ външен министър за Косово”.
Ето какво още каза Паси за Дарик:
Смятам, че българската позиция по Косово е доста ясна, отдавна и многократно коментирана между външно министерство и българския парламент, и с българската общественост разбира се. Смятам, че в момента българското правителство има много балансирана и умерена позиция. Тя е балансирана както в рамките на Европейския съюз – има едни държави, които искат светкавично да се признае, има други държави, които не искат никога да се признае – нашата позиция е по-междинна, но по всички начини тя е по-балансирана в сегашни, и в бъдещи приоритети. Естествено е, че към сегашно време трябва да се вземат предвид и много други фактори, като реакцията на Сърбия, реакцията на Русия и т.н., но в по-далечна перспектива тези моментни фактори няма да имат такова значение каквото днес ни се струва. Основната позиция на България е, че трябва да се направи обща позиция вътре в рамките на Европейския съюз. След като ние говорим за обща позиция на Европейския съюз и обща външна политика, вече сме договорили и общ външен министър да имаме. Няма как да работи този общ външен министър, ако зад него не стои една обща позиция и обща външна политика. Независимостта на Косово е някаква реалност и тази реалност на мнозина в България беше известна още преди десет години, така че в момента държавите в Европейския съюз, които смятат да не признаят Косово, трябва да имат предвид, че след време ще им се наложи да признаят държавата и от тази гледна точка по-добре в началото, отколкото по-късно или да претендираме, че никога няма да признаем Косово.
Според вас, възможно ли е в утрешния ден по време на Съвета на външните министри там да се стигне до единна позиция на ЕС, при положение, че от сега знаем, че държави като Румъния, Гърция, Словакия няма да признаят независимостта на Косово? В рамките на ЕС по някога и за часове се постига консенсус, който преди това не е изглеждал ясен или естествен, така че не би било учудващо, макар и в момента да няма обявена такава тенденция. Нека все пак си дадем сметка и да погледнем малко в историята с историческите примери. И досега в Китай помнят с добро това, че България е признала втора в света Китайската народна република. И досега в Турция се помни с добро това, че България е била сред първите пет държави в света, които са признали Турция преди един век. Смятам, че ако днес по-бързо признаем Косово, това ще бъде оценено за дълго напред в тази държава, докато ако не признаем Косово, едва ли някой ще си спомни този ход. Вие сте за една по-гъвкава позиция, едно по-бързо признаване от страна на България на независимостта на Косово? Реалностите са реалности независимо от това дали ги признаваме и смятам, че от тази гледна точка колкото по-рано кажем, ние видяхме тези реалности, толкова по-добре за нас. ЕС вече даде зелена светлина на специалната мисия от 1800 души, която ще изпрати в Косово, г-н Паси, колко дълго ЕС ще асистира на косовската държавност? Смятам, че международната общност и ЕС в частност трябва да положат максимални усилия, за да помогнат и на Сърбия, и на Косово част по-скоро да се присъединят и към НАТО, и към ЕС. Това е процес, който не може да бъде обърнат назад, който не може да бъде спрян и оттук нататък това е процес, който следователно трябва да бъде подкрепян и стимулиран максимално. ЕС ще има и една друга много важна мисия в Косово. Ние трябва да следим изкъсо процесите, които се развиват в тази държава. Все пак колкото и да е светска, това е една мюсюлманска държава. Знаем, че в мюсюлманските държави има процеси, които не винаги се контролират добре от международната общност и от тази гледна точка ние трябва да положим максимални усилия за запазването на светския характер на Косово. Какви са, според вас, най-големите рискове за стабилността на Балканите след провъзгласяването на най-новата държава в Европа, и както казвате тя ще бъде мюсюлманска? Ние не трябва да се плашим от това, че се появяват нови мюсюлмански държави. Това е една религия, която се изповядва от милиони хора по света. Много важно е това да е държава, която в края на краищата да е възприела общите европейски ценности и да даде ясен сигнал на Европа, че е част от тази Европа не само като география, а като политика и култура. Все пак ще се сбъднат ли най-черните, най-лошите сценарии за стабилността на региона след обявяването на независимостта на Косово, как мислите? Не очаквам никакви сътресения да произтекат от независимостта на Косово, напротив ЕС и НАТО следят този процес много от близо. Разбира се, смятам, че много добре ще бъде Косово да бъде призната и от Сърбия, и от Русия, което ще отвори пътя на Косово към членство в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, смятам, че тази организация ОССЕ е един от стълбовете на европейската демокрация и без съгласието на Русия и Сърбия Косово не би могла да стане член на тази важна организация. Г-н Паси, откривам ви в Македония, намирате се в окото на събитията, какви са настроенията на македонските политици само часове преди провъзгласяването на декларацията за независимост? Смятам, че македонските политици имат една много трезва оценка върху ситуацията в Косово, но те имат друг непосредствен приоритет, това е срещата на върха на НАТО в Букурещ. Всички ние очакваме на тази среща да бъде отправена покана към Македония, Албания и Хърватия за членство в НАТО, което разбира се ще открие пътя и за бъдеще на членство на Косово, Сърбия, Черна гора и Босна в НАТО. Членството в НАТО е първата и най-голяма стъпка към членството в ЕС, към който всички ние се стремим. Все пак има ли опасение, че претенциите на албанското малцинство, което 1/3 от гражданите на Македония, ще нараснат неимоверно след обявяването на независимостта на Косово? Претенциите най-често са правопропорционални на демографията и зависят в най-голяма степен от нея, така че същото, което важи и за България, важи и за Македония. Ако демографският баланс се запази такъв, какъвто е, възможно е да се запази и сегашното статукво, но ако демографският баланс се променя така бързо според съществуващата в момента тенденция, тогава вече никой не може да предскаже след 15 години или 20 години, или 30 години, коя обществена група каква претенция ще има, но точно пък затова и отсега трябва да се готвим, и да интегрираме добре различните етноси. Ако няма напрежение между различните етноси, няма защо да очакваме, че някой от тях ще имат неправомерни претенции.
