Ново начало за Софийската опера
Ново начало за Софийската опера / netinfo

Нов модел на управление на Софийската опера, при който да не се разчита само на финансовата подкрепа на държавата, предлага новият й директор Пламен Карталов. В интервю за „Дарик” той посочва, че трябва да се търсят начини за частично самофинансиране на операта. „Необходимо е да се приложат спешни мерки за една нова икономическа и художествената стратегия за управление”, смята режисьорът, който ще управлява операта за втори път. Той поема поста от днес. Ето какво още каза за Дарик Пламен Карталов.

Притеснява ли ви това, че се връщате в операта след едно управление, което мнозина определяха като „изключително слабо”? Страхувате ли се от това, което ще заварите?

Притеснявам се, откровено да ви споделя, защото проблемите са много. Те не са само финансови, но те са и художествени, репертоарни, кадрови. Продължава и ремонтът на сградата, трябва да изчакаме търпеливо да се поднови и материалната база. Да се завърши залата, да се започне след това сцената, гримьорните…Това е един дълъг процес.

Как очаквате да ви приеме екипът на операта? Сред него има много недоволни от предишното ръководство?

С тези хора аз почти не съм се разделял, защото по-голямата част от моите постановки непрекъснато са се играли от тях в чужбина. Така че с колектива на Софийската опера аз не съм се разделял. Винаги съм страдал за всичките проблеми, които театърът е трябвало да решава. Мисля, че новата ни среща от друг ъгъл ще бъде нормална.

Дни преди официално да бъде обявено вашето име за нов директор на операта, се заговори за вариант, при който ръководството й да бъде разделено на две. Вие и вашият основен опонент в конкурса, Иван Ангелов, да поемете следните функции: вие – мениджър на операта, той – артистичен директор. Модел, който се прилага на много места по света. Възможно ли е той да се приложи и в Софийската опера?

Всяка една схема може да работи, ако се работи в екип и в синхрон на идеи и намерения. По-голям залог за успешно партньорство от съвместните усилия в една обща посока няма. Аз вярвам във всяко едно екипно начало и мисля, че с всички колеги трябва да намерим нашия общ език, защото нямаме друг изход. Това е нашата Национална опера.

Защо ви се занимава отново с всичко това? Вие вече сте били директор на операта, знаете как е вътре и как е отвън. Защо пак?

Това е големият въпрос и към самия мен. Особено последните мигове преди големия старт. Истината е, че трябва да й бъде върнато лицето на Националната опера, да й бъде върнат престижа. Отново да попадне в семейството на европейските оперни театри. По-голямо предизвикателство от това няма. Може би това ме накара да се върна отново, да направя усилие това да се случи.