Универсален съм и това е моята сила. Играх смело и знам цената си, залагах на тактиката – с това обяснява успеха си в последния сезон на Survivor победителят Николай Мартинов. Играх индивидуално, спечелих почти всички игри, печелих битките тактически, степенувах нещата по интелигентен начин, допълва той. Жалко ще е, ако следващия сезон бъде излъчен победител, който няма нужните качества или поне не е на моето ниво, казво още Мартинов. Според него някои от играчите много рано са тръгнали да разпределят парите. „Тези тънки сметки, които те си правиха – кой колко ще вземе, кои играчи ще са на тяхна страна, кои не могат да привлекат, излязоха без кръчмар. Защото объркани в броенето на пари, явно забравиха, че тази игра има правила и ако не ги спазваш, можеш да изгориш”, казва Мартинов. Според него тези участници са били наказани от публиката за това. Ето какво още казва той:
Как се чувствате като победител?
Чудесно, това е повод за празнуване. Отива си една много хубава година за мен. Човек посреща новата година с надеждата тя да бъде по-добра от предишната. За мен 2008-а беше толкова успешна, че не знам какво да очаквам от 2009-а, но влизам с надежда, че ще бъде още по-добра.
Аз лично смятам, че всички сезони досега на предаването не успяха да излъчат такъв ярък фаворит, какъвто бяхте вие, след като показахте на цяла България как трябва да се държи човек в такава среда. Какви качества трябва да притежават бъдещите участници в това предаване, за да могат да стигнат това ниво?
Първо, това се дължи на индивидуалната ми игра, тоест аз се откроих от племето, просто защото излязох от него. Второ, защото спечелих почти всички игри и печелих битките чисто тактически. Тактиките ми бяха безупречни за всяка една игра. Това ме открои безспорно като силен играч. Чак на трето място са може би личните ми, физическите качества. Степенувах нещата по интелигентен начин, тоест давах приоритет на това, ако можеш да спечелиш една игра с разум или да загубиш игра пак с разум. Защото в този Survivor имаше игри, които умишлено саботирах и губих, без да давам показност на това и ефектът от тези загуби беше наистина зашеметяващ. Жалко ще е, ако следващия сезон бъде излъчен победител, който няма нужните качества или поне не е на моето ниво. Жалко ще е, ако пак коалиции бъдат замесени в победата. Надявам се наистина, че през следващия кастинг ще преминат хора, които ще покажат много по-високо ниво от моето, защото летвата вдигната много високо тази година, а всички очакват, че всеки следващ сезон по логика трябва да бъде по-силен от предишния.
Като говорим за качества, мисля, че за доброто представяне на един състезател тези качества трябва да бъдат неизброими, комплекс от много неща. Мащабът на заниманията ми е с много широк спектър. Това е моята сила – че съм универсален. Преди всичко човек трябва да бъде универсален, за до победи в такава игра. Тесните специалисти или хора, които се занимават само с една професия, само с един спорт, имат само едно хоби – те не са за Survivor. И нека наистина без илюзии хората да си направят добре сметката не поемат ли голям риск, когато отиват ненподготвени в едно такова реалити.
Тези качества, които показахте в Survivor, могат да бъдат прехвърлени и в истинския живот. Смятате ли, че България има нужда от хора като вас, които могат да се преборят с такива изпитания?
Аз не се виждам в българския вариант на Джеймс Бонд в биквалния смисъл на думата, но никога не са излишни хора с богат опит, които да бъдат „на кормилото” в политиката, бизнеса. Може би и в политиката трябва да бъде така – ако излезе фигура, която да обедини нацията и да бъде подкрепена на 90 или 100 процента една партия или една фигура – това означава, че нещата ще си дойдат на мястото, това означава, че хората са повярвали в съответната личност, гласували са му доверие и има надежда. Силните фигури трябва да излизат на светло. Повече смелост явно трябва за това. Аз играх смело. Мисля, че това беше ключовата дума в моята игра. Не се страхувах да покажа силата си, не клекнах ниско. Съдбата беше на моя страна, а тя обича силните.
Имахте ли увереност в самия себе си, че ще успеете да стигнете до финала?
Никога не съм губил вяра в себе си, защото много добре знам цената си. Много е важно наистина човек да я знае и нито да се подценява, нито да се надценява. Въпрос на преценка беше и моята игра. Там, където се чувствах силен – с лекота побеждавах. Там, където се чувствах по-слаб – използвах различни варианти да прикрия слабостта си, за да не бъда атакуван.
Могат ли да се създадат приятелства след такава игра?
Разбира се, че могат, но това изобщо не ми е било идеята – като отида в Survivor, да създавам приятелства. Но бях приятно изненадан от факта, че в лицето на Здравко, в лицето на Яна имам много силна подкрепа. Това са едни много хубави хора, с които наистина създадох топли отношения.
Едва ли обаче това е начинът да спечелиш, тъй като който не покаже конфликт с останалите, просто няма как да победи.
Няма чувства в Survivor, има лицемерие. Има хора, които се прегръщаха и целуваха, после влизаха в тежки конфликти. За да не попадам в подобни смешни ситуации, просто взех страна още в самото начало, че ще играя индивидуално и че съм такъв какъвто те ме виждат. Някои хора приеха това като чисто предизвикателство и решиха, че трябва да бъда изгонен, защото съм труден състезател, неудобен, силен. И се създадоха коалиции, които работиха срещу мен. Но явно енергията им отиде напразно и един по един се прибраха в България.
Опитът беше ли на ваша страна?
Безспорно, макар че имаше и по-възрастни участници от мен. Но тези двама по-възрастни мъже, въпреки годините си, нямаха натрупан опит и рутина, колкото мен. Моят живот винаги е бил Survivor във всяко едно отношение. Никога не съм се отпускал, винаги съм бил във форма.
Човек е длъжен да признае качествата на другия, независимо дали му е приятен или не – говоря за самото гласуване на финала.
Чест им прави, че признаха моите качества и ми стиснаха ръка и го направиха публично. Други играчи така и не намериха сили да излязат от комплексите и потънаха в собствената си злоба, като демонстрираха откровена омраза км мен. Просто тази година имаше явен победител и той се казваше Николай Мартинов.
Казахте на Спас, че не си правите тънки сметки. Някога правили ли сте си такива на острова въобще?
Много рано тяхната коалиция тръгна да разпределя парите. Това, което аз съм чул – че Спас трябвало да вземе една трета от сумата за това, че е финалист и победител, оттам нататък също генералшата Галина е трябвало да вземе тлъста пачка пари, но нейният пай така и не стигна до нея. Тези тънки сметки, които те си правиха – кой колко ще вземе, кои играчи ще са на тяхна страна, кои не могат да привлекат, излязоха без кръчмар. Защото объркани в броенето на пари, явно забравиха, че тази игра има правила и ако не ги спазваш, можеш да изгориш. Това се случи с тях. Просто явно не брояха достатъчно добре финалистите и не взеха предвид това, че публиката със своя вот може да ги накаже много тежко за лошата игра и за обидата, която нанесоха на зрителя, като демонстрираха пренебрежение към всички участници и невероятна лукавост по отношение на разпределението на наградата. Публиката ги наказа, като ги обезличи с тази подкрепа към мен. Много съм доволен, мисля, че това беше естественият ход на нещата – да се развие играта по този начин във финалната част и победата, макар и трудно, да стигне все пак до мен.
В българските медии Спас се сочеше за победител, даже и нагласен. Вие, понеже сте били тук, подведохте ли се по тези слухове?
Никога не са ме интересували слуховете, а пък и не давам много уха на тези неща, защото обичам аз да определям нещата, аз да кова стратегията и тактиката и да правя история. Когато нещата се случват такива, каквито аз ги предизвиквам или ги поискам, това е за мен играта. Когато има нещо нагласено, нещо, което се подава от някъде, спуска се – това за мен не е игра и като го усетя този момент, правя всичко възможно, за да объркам сметките на хората. Лично аз за Спас не мога да кажа, че е бил любимец на предаването и е лансиран, нямам такива наблюдения. Както всъщност нямам наблюдения за нито един друг играч.
В началото на предаването вие взехте попечителство над по-младите и по-слаби играчи. Така ли е и в истинския живот – помагате ли на тези, които имат нужда?
Мисля, че това е много хуманно. В играта наистина го направих с този мотив – че някой трябва все пак да защити хора, които имат качества, но нямат нужната сила, за да се защитят сами. Лошото или тънкият момент в цялата работа е, че парите не са малко – 250000 лв. и заслепяват много играчите и изпаряват моралните им ценности. Когато не можеш да отвърнеш на доброто с добро, явно не трябва изобщо да говорим за помощ и за добрини. Там може би съм се разминал малко с преценките си на кого мога да помогна и заслужава ли изобщо да му бъде помогнато. Повече от играчите никога не са били в ситуация на много пари, изкривиха се, изкушиха се и се провалиха.
Как смятате да посрещнете новата година?
Работя като учител по сноуборд в Банско и сме много натоварени по празниците, работим до късно. Най-вероятно и тази година няма да правя планове предварително къде ще празнувам. Обикновено става така, че последните симпатични клиентки за деня са хората, с които прекарвам и новогодишната нощ.
