Абсолютно, това става като празник за тях, като едно лято, като едно синьо лято, както имаше един фиклм, като незабравим подарък.
За да обрисуваме, Ники, портрета на бизнесмена – Банев, на ръководителя. Кои са бизнес правилата, които никога не нарушаваш?
Няколко. Първото е – никога не казвам „да”, ако не мога да изпълня нещо. Научих се през годините да казвам „не” и това ме спаси от много грешки. А ми даде и възможност да бъда достатъчно почтен към себе си и към партньорите, с които работя.
Колко си богат?
Богатството е всъщност относителна величина. Лично не съм кой знае колко богат. Ако съпоставяме дворци, яхти, самолети и така нататък, но разбира се като икономическа структура AKB Forest е една от най-мощните икономически структури. Тя е със 100 % частен капитал, така че аз се гордея, че държавата или местната власт няма участие в тази структура.
Добавяме перлата русалка „Елит”, полимери „Девня”, „Химинвест”, „Ориент табак”. Много са ти нещата. Браво. Как се ръководи всичко това? Ти само, за да чуеш ръководителите на отделните предприятия сигурно ти се надува главата.
Изключително трудно е. Това е малко еретична мисъл, но всъщност ще ти кажа откъде произтича най-голямата трудност. В България все още държавата, държавните мъже, политиците, местната власт се дистанцират от едрия български бизнес. Това е колосална грешка.
Защо? Страх ги е? Бягат?
Може би. Може би ги е страх да не би да бъдат обвинени от своите противници, че се обвързват с икономическа структура, че ползват дивиденти, че вземат комисионни. Всъщност, ако една държава няма едър бизнес, тя няма съпротивителни сили. Това трябва да го разберат и най-обикновените хора, които никога не са се занимавали с бизнес. Когато се концентрира капиталът, той има възможност да бъде конкурентен на едрия капитал в чужбина. Нека си кажем истината – икономиката на една държава е като икономиката на една фирма. Тя се конкурира с всички останали съседи и с глобалния пазар.
Ти имаш ли идеи за балкански бизнес проект? Бяхте скоро и в Гърция – общ възход на този регион. Докъде стигнаха нещата?
Категорично в Гърция има огромна разлика между отношението на държавната власт, на политиците към едрия бизнес. Вие отлично го знаете. Само вижте какъв едър бизнес има в Гърция и какъв в България. Тук едва ли не едрият бизнес е криминален. Този, който създава работни места, този който се опитва да инвестира, който се опитва да въведе ноу – хау, бива обявяван най-малко в генезиса си за криминален капитал. Това е нещо страшно порочно и лично аз ще се боря докато мога с това явление.
Легендата за куфарчето с парите – че някой го дава на някой. При теб как е – дадоха ли ти го това куфарче?
Ами когато някога ме изгониха от комсомола излязох с 2 лева и 40 стотинки в джоба си. Това бяха и първата вечер спах в една квартира до вагон-ресторанта под наем, в която нямаше дори дюшек. Взех няколко вестника и спах върху тях, ето това е кожухчето.
Това е милионерската мечта. Като каза джоба – колко най-много пари си имал в джоба си? Просто така – взел си ги, за да отидеш някъде.
Честно казано от 15 или 16 години не нося въобще пари в себе си.
Кой плаща?
Плащат обикновено хората, които са с мен. Аз винаги имам – да го наречем – сервизен персонал. Това са секретари, хора от протокола, шофьори и така нататък.
И сега колко пари имаш в джобовете си?
Нула, за жалост.
Защо постоянно си с охрана от няколко души? Страхуваш ли се от нещо? Заплаха ли си за някого? Или така трябва?
Всъщност от първите дни, когато направих първата си компания, тъй като 10 години съм работил в управлението, назначих секретарка, счетоводител и шофьор. Знаете, че оттогава до ден днешен в България имаше много тежки периоди, когато държавата се беше дистанцирала от основните си функции, когато имаше действително много криминали. Този, който развиваше по – успешен бизнес задължително рекетиран и тъй като в държава, в която не може да защити гражданите си е нормално гражданите да намират средства, с които да се самозащитават, така че при мен охраната е задължителна от гледна точка – „покритото мляко, котката не го лочи”.
След малко за футбола, за „Берое”, но сега за бизнеса. Мнението за газопровода Бургас – Александруполис. Много се говори за това нещо, протести в Бургас.
Категорично „За”. Там, където има инфраструктура, разбира се, за това е и държавата, за това са всички органи на държавната и местната власт, да се спазва екологията, да се спазват стандартите, да се влагат най-качествени технологии при изграждането на този тръбопровод. Но иначе съм категорично „За”.
Да спрем ли АЕЦ „Козлодуй”?
Върха на глупостта. Човечеството е стигнало до уникални технологии, които осигуряват светлина и топлина на милионите. Нека да се върнем сега назад във времето.
Имаш собствен самолет, така ли е?
Заедно с Ветко Арабаджиев учредихме една компания, купихме първите два самолета и сме с намерение следващите няколко години всяка година да купуваме по два самолета. В действителност на Балканите има много голям сегмент, в момента и в България има голямо търсене на бизнесмени, които искат да пестят време. Полетът не е кой знае колко по-скъп, ако си в корпоративна компания от 5-6 човека.
Как се казва компанията?
„Бизнес еър”, естествено.
Къде ги паркирате?
Единият е дислоциран в момента в Пловдив, другият – в София.
Пилотираш ли го?
Уви не. Твърде сложна техника.
С Майбах-а ли си сега. Прочутият ти Майбах.
Не.
Какви са му екстрите? Може ли да пада като скорост под 140 км/ч.
Аз пътувам много из страната. Имаме предприятия почти из цялата страна. Това е една машина, която наистина дава много възможности – първо да работиш в нея. Второ, когато слезеш, все пак не слизаш от комбайна, защото моята работа не е да съм на комбайна. Трябва да съм във форма. И си мисля, че вече четвърта година ми служи добре.
Безумно влюбен си в колите. Кои са най-редките, които имаш? И какво е това – страст, колекциониране? Може да са играчки за теб.
Допуснах една грешка – действително през годините винаги съм се стремял да купувам най-ексклузивното и най-интересното. И ако бях запазил всички тези модели, сега щях да имам един от най-интересните музеи в света. Уви, това не се случи. От тук нататък ще си взема бележка.
Коя е най-рядката кола?
Имам една „Субару”, лимитед едишън, с която Карлос Сайнц стана световен шампион. Такива имаше само няколко бройки. Все още я притежавам. Тя не е нищо особено, не е супер скъпа кола, но е много интересна.
Какво е отношението ти към медиите?
Без медии не мога да си представя света. Лично към една част от българската журналистика мога да имам резерви като филолог. Все пак съм завършил и филология. За съжаление, в голяма част от вестниците има журналисти, които не са на ти с българския език и се опитват да въвеждат нови форми, които нямат нищо общо с книжовния български език.
Кои вестници четеш задължително?
Всички бизнес вестници, без изключения. И всички популярни вестници. Все още не чета т.нар. жълти вестници. Може би и тях трябва да започна да чета.
В Майбах-а кои радиостанции слушаш?
В по-голямата част на страната освен „Хоризонт” и „Дарик”, друго не се лови. Така че е ясно, че слушам „Дарик” и „Хоризонт”.
Какво гледаш вечер по телевизията?
Да не звучи като комплимент, но най-вече гледам Нова телевизия, след това БТВ. И накрая първа програма. Преди всичко в информационните емисии.
След този комплимент не мога да не те поканя в „Стани богат”. Готов ли си?
С най-голямо удоволствие.
Вестник „Кеш” е твой. Защо не влезе по-сериозно досега на медийния пазар, купувайки тв-, радио- или интернет портал.
Имахме подобни проекти, веднъж бяхме разговаряли с Андрей Райчев и Краси Гергов. Уви, не се случи. Нека всеки се занимава с това, в което му е силата. Лично аз този живот мисля, че няма да се занимавам с журналистика.
Сега за футбола – нещо, което ти много обичаш, и аз мога да гарантирам умееш да играеш. Пасове, пласиране, шутове, голмайстор…Играл ли си някъде, аматьорски, професионално, в училище?
В Хасково започнах да тренирам футбол, но баща ми ме отказа много бързо от тази моя страст. Но до ден-днешен, ти знаеш, има ли време, ритаме.
Защо си фен на футбола?
Защото това е една изключително интересна игра, която колкото и да са елементарни правилата й, показва, че живее вече повече от сто години.
Ти се захвана с „Берое”, направи според мен страхотна селекция Ваня Дзаферович, Даниел Беконо, треньори от ранга на Паро Никодимов, Илиан Илиев, Еди Ерносян, много интересни мачове, онова страхотно 4:4 с „Левски”. И какво получи в замяна? Среден пръст директно в очите.
Това е една много болезнена тема за мен и ще кажа защо. Аз отидох там наистина с отворена сърце и за разлика от бизнеса, където винаги вземам предохранителни мерки, там всъщност нямах имунна система. Eдинственият шанс е всички хора в Стара Загора трябва да повярват в това, което искаме да направим, а то е да направим наистина от „Берое” красив, коректен, честен отбор, което се и случи. Не знам, зад кулисите може някой да твърди нещо друго, но знаете, че в „Берое”, за времето, в което бях там, „купувам” и „продавам” бяха абсолютно забранени термини. Ние нямаме точка, която да сме купили, нямаме и такава, която да сме продали. Тоест всичко онова, което правихме, беше една честна и коректна, джентълменска игра.
Тоест не си давал пари на футболен съдия, на колега?
Абсурд. Ако парите, които хвърлихме, имаха друга посока, мисля, че „Берое” нямаше да излиза от първите четири-пет отбора през последните години.
Общината помогна ли за стопанисването на отбора, спортна база, игрище? Помагаше ли?
Всъщност, честно казано аз действително бях един меценат там. Уви, през последните няколко месеца, когато станаха чудесата в Стара Загора, започнах да се интересувам повече от оперативното управление на клуба. Вероятно там са били допуснати грешки преди всичко в отношенията да го кажем с най-върлите фенове, които винаги са недоволни от всичко, винаги искат отборът да побеждава. Но трябва и тук, от ефира на това толкова слушано радио да кажа на всички в Стара Загора, че единственото нещо, което ме заведе в града и аз наистина похарчих твърде много пари там и икономическите структури похарчиха твърде много пари за един отбор, който от нищото изгради нова футболна школа, която тепърва започва да ражда плодове, защото знаете, че ако я нямаше тази школа, в момента „Берое” практически трябваше да прекрати участието си в А група.
Твои лични грешки. Ти спомена подценяване на феновете, други грешки в този казус? Какви поуки си извади?
Поуката, изказана от един древен индийски мислител, е следната: ”Няма по-низше човешко качество от липсата на благодарност.” Лично аз там се срещнах с това най-низко човешко качество и за жалост то така беше мултиплицирано, че много хора повярваха, че липсата на благодарност е положително човешко качество. Тежко и горко на тези хора. Аз не виждам морално бъдеще за тях.
Ще бие ли „Берое” „Левски” в събота? Следиш ли отбора?
Аз мисля ,че в момента там се разиграва един абсурд, с който се залъгват феновете. Лично аз си мисля, че този отбор е нито риба, нито рак. Той е нещо, което е полузаконно, полулицензирано. Нека да видим как ще се развият нещата, но аз си мисля, че с чужда пита се прави помен.
Беше казал за Ераносян, че ще напусне само ако стане треньор или на националния отбор или на „Реал Мадрид”. Вие се разделихте с него. Защо?
Мога да го кажа и по-добре беше и той да е тук, но когато един Мартин Камбуров заигра без един лев трансфер в „Локо Пловдив”, а се продава на Берое за 500000 евро, изводът се налага от самосебе си.
Вие от „Берое” издигнахте кандидатурата на Боби Михайлов за председател на Българския футболен съюз. Какво мислиш за неговото управление, за днешния ден на българския футбол?
Това са млади момчета от гледна точка на науката на управлението и на практиката на управлението. За мен този Изпълком не оправда очакванията и то на за друга, а защото имаше шанса и това искаха всички футболни среди – да промени драстично условията за провеждане на футболните състезания в България. Уви, това не е така. Знаете, че се правят компромиси с десетки, дори със стотици неща в името на това да се развива футболът. Но уви, всеки компромис води след себе си нови и нови компромиси и от това страда преди всичко разбира се бъдещето на тази велика игра.
Компромис на управление?
Уви, да.
Ники, какво е за теб музиката? Спомена, че си музикант.
Музиката е това, което ме кара да се чувствам животно, различно от останалите на тази планета, различен от всички.
Тоест свириш вкъщи? Свириш парчета на кой?
Свирим, Евгения пее, детето приглася, изобщо музикално семейство.
Любими изпълнители?
О, много са. Аз съм як хард рокаджия; като се започне от „Дийп Пърпъл” и да не ги изброявам.
На сватбата ти пя Джо Кокър, не на всеки на сватбата пее Джо Кокър.
Любим изпълнител. Аз смятам, че той е една от последните истински, поливалентни звезди.
Русалка или Каваци, кое ти е по на сърцето?
Русалка, няма как, там се разви любовта ми с Евгения, така че тя е така много близко до сърцето ми.
Богатите също плачат. Плакал ли си някога?
Доста пъти. За различни неща. Най-вече в преносния смисъл за нашата икономика, която ако 90-та, 93-та, 94-та година имаше право на икономическа политика, щеше да е една от най-добрите в Европа.
Защо в България мразят така упорито успелите, богатите?
Това е един мит, който за жалост е и една част от нашата журналистика. Тя го създаде, защото имаше много бърза и рязка граница в социалния бит на хората и той не се понрави, включително и на една част от журналистите. Обаче минаха години, този, който може си може, една част от журналистите също станаха богати, така че всичко си дойде на мястото.
Няма да има нещо, което да промени живота ни качествено. Технологиите?
Технологиите дават възможност на човек да има повече свободно време и да развива повече свои хобита, свои качества, така че технологиите действително са нещо, което е белег на миналия и на сегашния век.
Как си със здравето?
Да чукам на дърво, който се занимава със спорт и с позитивни неща, като изключим сагата от „Берое”…слава Богу, тя не можа да повреди на здравето ми.
Кръста ти как е?
Добре. Трябва да попитаме Евгения.
Много ти благодаря за това гостуване. Успех! Не ти е лесно и на теб, много хора има около теб. На колко души даваш храна?
Ами почти 7 хиляди.
7 хиляди души! Благодаря ти. Николай Банев ни беше на гости.
Цялото интервю с Николай Банев чуйте в прикачения звуков файл.
