Сред исканията на протестиращите хора през последните дни беше страната ни да вземе пример от Исландия за това как в северната страна е изработена конституция. Потърсихме Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии, за да обясни какъв точно е този исландски модел. Ето и неговото мнение за модела, неговите слабости, какви са разликите между случилото се в Исландия и ситуацията у нас:
Кажете какъв е исландският модел, за който настояват всички протестиращи?
Исландският модел не е модел на управление, а по-скоро е модел за изработване на нова конституция с много широко гражданско участие. А в Исландия техният парламент състави нещо като конституционен съвет от 25 човека и това бяха не експерти, а обикновени хора.
Но тези хора са били избрани от протестиращи. Става дума за събития от 2009 година. От една огромна протестираща тълпа са били избрани около около 500 човека, а след това от тях 25.
Да, парламентът създава такава процедура за създаване на конституционен съвет. Около 500 номинации има и хората имат възможност да гласуват за тези номинации, като в крайна сметка от тези 500 номинации са подбрани 25 човека, наистина обикновени граждани, не хора, които обикновено свързваме със създаването на конституция.
Тези 25 човека са написали новата конституция на Исландия, така ли?
Да. Но това е само първата част. Следващата е, че е бил предвиден доста широк консултативен процес, който се извършва по интернет. На практика всички граждани са имали възможност да изпращат предложения и тези 25 члена на конституционния съвет е трябвало да изработят проект за конституция на базата на тези предложения, като те ги разглеждат, обсъждат и между себе си решават на кои да обърнат повече внимание или по-малко. Това са елементите: от една страна, особеният начин на избор на тези 25 члена и от друга страна, самият делиберативен процес и консултативен процес, който пък става след като тези 25 човека са избрани. Това е идеята. Но пак повтарям. Това не е модел за управление на Исландия. Това е модел за изработване на нова конституция. Тази конституция беше подложена на гласуване на референдум през октомври миналата година. Хората гласуваха и подкрепиха този законопроект две към едно в полза на конституцията.
Политиците трябва ли да имат санкции сега, да кажат "да" или "не" на тази конституция?
На практика, за да влезе в сила тази конституция, тя трябва да бъде ратифицирана от парламента, като в момента все още тази ратификация не е преминала. Има и доста спорове как точно парламентът трябва да се отнесе към законопроекта и доколко той може да вкарва поправки в този текст. Част от хората смятат, че поправките на парламента трябва да са по-скоро технически, а според други може и по-съдържателни поправки да бъдат вкарани.
Кажете ми, според вас, протестиращите какво си представят под исландски модел? Всички ние да напишем новата конституция по интернет или си представят част от тях да бъдат хората, които пишат новата конституция, защото в Исландия тези хора са станали депутати.
Според мен не е честно да очакваме от протестиращите да станат депутати. Това са абсолютно кохерентни идеи. Не искам да тълкувам думите на хората, които са използвали това съчетание "исладски модел". Според мен това, което те искат да кажат, е, че трябва, от една старана, да помислим евентуално за поправка на конституцията и от друга страна, това да стане с широк процес на обществени дискусии и някакъв тип излъчване на такива органи, в които влизат граждани, а не типичните представители на партиите. Та това е явно мнението на хората, които използват съчетанието. Предполагам, че това си представят. И може би да обсъждаме някакви такива варианти, трябва да спомена и някои от критиките на това, което се случва в Исландия, защото от една страна, много се говори за този модел, а от друга, той не е без слабости.
Кои са слабостите?
Първата слабост да речем е, че не може да става дума за абсолютно непартийно избиране на тези хора, които влизат в конституционния съвет. Понеже процесът в Исландия е бил бойкотиран от част от партиите, консерватори не са били представени, имало е и съмнения за скрити партийни номинации. И ние ако го направим, пак по същия начин ще протече според мен. На второ място, понеже се изисква и референдум за ратификация, за одобряване на самия законопроект, а на този референдум са се явили по-малко от 50% от гражданите на Исландия, което също според някои поражда съмнения. Макар че вотът е две към едно в полза на конституцията, все пак няма мнозинство, което да е гласувало за този документ. И не на последно място трябва да имаме предвид, че Исландия е по-малка от Пловдив, нещо средно между Бургас и Варна 300 000 човека е населението на Исландия, така че по един начин могат да протекат консултациите там, в такава малка общност, по съвсем друг начин в България като по-голяма държава, където и населението не е така хомогенно. Дори помислете, достъпът до интернет у нас не е организиран по начина, по който е организиран в Исландия.
Според анализатори случилото се в Исландия разбива тезата, че народът не е дорасъл, че не бива да бъде допускат толкова пряко до управлението на държавата. Мислите ли, че нашият народ, българският е достатъчно дорасъл сам да си напише конституцията?
Това, на което трябва да обърнем внимание, е че в Ислания се е преминало към писане на конституция, но паралелно с това имат избран парламент, имат и политически партии, всички органи на властта са там, така че тече паралелен консултативен процес, в който се обсъжда нова конституция. Тези консултации не са начин на управление на държавата, нито пък са някакъв пряк отговор било на икономическа или политическа криза в нея. Това е първото нещо, на което трябва да обърнем внимание. Искам да кажа, че първо трябва да се справим с тази политическа криза, която имаме в момента. И след това евентуално да преминем, ако ще преминаваме, и да обсъждаме какви промени можем да направим в конституцията. В една ситуация, в която имаме правителство, подало оставка, бихме имали служебно правителство, с парламент, който е разпуснат, точно в такава ситуация да преминаваме веднага към широки консултации за конституцията.... Консултации не могат да се провеждат, когато има вакум във властта. Първо трябва да има стабилно управление и тогава да помислим за тях. Така че това е първото, което много ясно се налага, като правим паралел между България и Исландия. Не трябва да се бърза.
