Кацанис: При IPO у нас действа американската фраза

13 декември 2007 13:12

Гръцката борса има дълга история, защото започва да функционира още през втората половина на 19-ти век. Подобно на нашия пазар и гръцкият е минал през много процеси, претърпял е много възходи и спадове, макар и по друго време. За това кога са били най-големите покачвания на капиталовия пазар в Гърция и съответно най-големите спадове, на какво се е дължало това, през какви проблеми е минал и как изглежда борсата сега, разказа пред DarikFinance.bg Христос Кацанис, изпълнителен директор на Обединена българска банка АД.

Г-н Кацанис, разкажете малко повече за Гръцката фондова борса – кога е създадена, какви процеси се наблюдаваха?

Гръцката борса беше основана след създаването на независима Гърция, което е станало приблизително през 1830 г. Започва да функционира през втората половина на 19-ти век в едно кафене. Имахме интересни ситуации, като например през 1870 г. Тогава една голяма част от населението на Атина загуби спестяванията си, защото всички купуваха акции на една фирма, която трябваше да експлоатира златни мини близо до Атина, след като един французин бе намерил следи от злато. Там наистина е имало злато по времето на Древна Елада, но не и през 19-ти век. Казвам го, за да покажа как незнанието и алчността могат да доведат хората до големи трагедии. Естествено, това остави и следи върху колективното съзнание. Но въпреки това Гърция се развиваше. В началото на 20 век няколко банки и фирми извън банковата сфера влязоха в борсата.

През 1922 г. с така наречената катастрофа от Мала Азия в Гърция пристигат над 1.5 млн. души. Тогава всъщност започва индустриализацията на Гърция. Естествено, в една малка и бедна страна на фона на световната криза и на Втората световна война, пазарът не можеше да се развива.

След войната това става с бавни темпове. През 70-те години имаше доста активност, но и тогава намеренията и желанията бяха много повече спекулативни, отколкото истински инвестиционни намерения. Може да се каже, че гърците до скоро нямаха инвестиционна съвест. За тях инвестиция беше синоним на спестяване в банка или в земя. От тази гледна точка можем да намерим много общи неща с българите. Другата разлика е, че ние имахме борса, дори и примитивна, а България нямаше.

Много интересно беше развитието в периода 80–90-те години, когато за първи път виждаме интерес към гръцката борса от страна на чуждестранни инвеститори. Да не забравяме, че през целия период на 80-те години Гърция вече е член на Европейската общност. Това от своя страна доведе до много голямо движение на чуждестранни инвеститори. Другото, което повлия, бе възможността Атина да стане столица на олимпийските игри. Това не стана и естествено причини разочарование у тези инвеститори, които се изтеглиха доста масово. Спомням си, че индексът на Атинската борса беше стигнал над 1600 пункта, а след това падна под 800 пункта.

Но това имаше и своя положителен ефект. Тези неразвити до този момент брокери започнаха да мислят сериозно как да правят анализи и как да продават гръцките акции на чужденци. Големите играчи не се чувстваха сигурни, и поради тази причина трябваше да има добре аргументирани предложения. Това доведе до създаването на една нова култура, която бе придружена и с появата на много нови финансови институции.

В началото на 90-те години се появиха много нови банки, които бяха малки, но ориентирани към инвеститорите, към средната класа и с много силна политика в областта на кредитирането и в предоставянето на инвестиционни услуги. Появиха се и много инвестиционни банки заради факта, че започнаха да се правят и приватизация, сливания, придобивания и др. Виждаме една градация на нови институции, които наемат анализатори, проучват пазара, а оттам и на интереса на чуждестранните инвеститори към капиталовия пазар. Всичко това даде тласък към борсата. Разбира се, имаше и покачвания, и спадове.

Март 1998 г. стана девалвацията на драхмата. Това даде сигнал, че гръцкото правителство има желание да вземе всички необходими мерки за конвергенция на гръцката икономика с тази на Европа и за влизането на драхмата в ERM. След тази новина привържениците на борсата се ентусиазираха и започнаха да купуват масово акции. Борсата се разви невероятно много в периода 1998 г. и 1999 г. Но както винаги, особено когато няма много висока инвестиционна съвест и култура, когато няма силни институционални инвеститори, последваха и ексцесии. Това бяха периоди на голяма лудост и алчност.

Кога беше най-големият спад при вас и на какво се дължеше той?

Пазарът се движеше нагоре до септември 1999 г. и в някаква степен до 2002 г., след което започва един спад, който стана много силен. Той продължи до 2003 г. След това последва едно леко възстановяване на борсата. И малко по малко досега, въпреки че индексът не е стигнал нивата на 1999 г., има едно силно увеличение на цените.

Вярно ли е, че причината за спада е била липсата на Централен депозитар, което е довело до отлив на чуждестранни инвеститори от пазара, тъй като те не са могли да влизат във владение на придобитите акции?

През 80-те и началото на 90-те години липсата на Централен депозитар може би имаше някакъв ефект, но кризата през 1999 г. нямаше нищо общо с него. Всъщност Централен депозитар съществува от 1991 г. и работи много добре.

Промени ли се нещо след влизането на страната ви в Европейския съюз?

Не мога да кажа конкретно. Тогава ситуацията беше различна. Гърция влезе като 10-ти член на Европейския Общ Пазар (като тогава се казваше ЕС). Имаше още препятствия за движението на капитали. В целия ЕОП имаше различна политика в сравнение с днес. Нямаше го този неолиберализъм, който съществува сега. Например, във Франция не правиха приватизация, а национализация – национализираха частни фирми.

Има и един друг момент. Можем да кажем, че през целия период на 70-те, реформите в Европейски съюз за движение на капитали и за обединението на борсите, бяха почти спрени. Те започнаха да стават едва след 1985 г. с решение на Европейските инстанции за създаване на така наречения Single Market /известният таргет беше 1992 год./ и с над 200 директиви за реализация на този единен пазар.

В момента у нас доста често срещано явление са IPO-тата. Как стой този въпрос в Гърция? Колко IPO-та имаше през тази година?

IPO-та у нас се правят от десетилетия. Много от първичните публични предлагания бяха направени в периода 1999 – 2000 г., защото за да има успех едно IPO, трябва да има жив пазар, положителен тренд, както и да има интерес от страна на инвеститорите. Ако вторичният пазар не е деен, не е жив, определено и IPO-тата няма да имат успех.

Едно първично публично предлагане у нас – това на „Трейс холд груп”, приключи с презаписване от над 1400 пъти. Имало ли е такива презаписвания и в Гърция? Колко е било най-голямото презаписване и на коя компания?

Толкова голямо презаписване у нас не е имало. Имаше презаписване от порядъка на 30-40 пъти до 100 пъти, но от над 1400 пъти не е имало.

По какъв начин в Гърция се ограничават толкова големи презаписвания – има ли специални изисквания на закона?

В Гърция физически лица, които се интересуват за дадено IPО, трябва да имат тези пари в банкова сметка и по време на IPO-то тези средства се блокират. Практиката за големи институционални инвеститори и фирми беше те да дават гаранционни писма, че имат тези пари, но сега и те трябва да участват с парични средства. При нас, при IPO, бих казал, че действа известната американска фраза SHOW ME THE MONEY. Това е изискване и към местни и към чужди инвеститори.

Вие имате доста наблюдения над Българския капиталов пазар. Какви са приликите и разликите между българския и гръцкия пазар?

Според мен най-голямата разлика е, че Българският пазар е все още млад. Той е все още плитък, ликвидността не е много голяма, въпреки че благодарение на тези IPO-та има предлагане на повече компании и акции. Всичко това създава предпоставка за едно добро развитие, но е още в началото. Да не забравяме и факта, че само преди 2 години тук не се знаеше какво е IPO.