С визия на холивудски актьор, лек загар, сини очи и онова характерно калифорнийско излъчване, не е изненада, че 86-годишният Хари Геснър живее в Калифорния.
Животът му е толкова вълнуващ, че всяко интервю или разказ за него са трудни - как точно да започнеш, кои теми да обхванеш. Само архитектура ли? Ами да, повечето вълнуващи къщи в Малибу са по негов проект. Или само водни спортове? Дори и на тази възраст Геснър кара сърф и водни ски почти всеки ден. Войната? Едва оцелял в Нормандия, той е бил пилот, а после в специални ски-части. Геснър е и изобретател - като неговия баща, дядо, прадядо и така нататък. Или може би да поговорим за вълнуващите истории с Марлон Брандо? Когато Геснър прави проекти за великия актьор, Брандо често изчезвал по време на срещите, за да се усамоти с красива дама.
Хари Геснър е видял всичко за своите 86 години, но продължава да живее на пълни обороти. В момента например се занимава с усъвършенстването на електрически мотор за стария си Мерцедес Бенц. И то в свободното си време, когато не чертае на дъската следващия си архитектурен проект.
Свързахме се рано с Хари Геснър, рано сутрин. Беше буден от доста време, закусвал, готов за дълъг разговор от къщата си в Малибу. Той е гост номер 31 в проекта "Иноваторите" на Дарик радио.
Константин Вълков: Вие сте на 86, а продължавате да живеете толкова пълноценен живот, на бързи скорости. Какво е все пак чувството да остаряваш?
Хари Геснър: Чудех се за какво ли ще се говорим (засмива се). Първоначално мислех, че ще е за архитектура. Знаете ли, аз не се чувствам остарял, не се чувствам на годините си. Чувствам се много по-млад, отколкото съм в действителност.
От това, което четох за Вас, останах с впечатление, че винаги гледате от позитивната страна на нещата.
Абсолютно, винаги правя така.
Научил сте се сам да бъдете архитект. Кое щеше да Ви отнеме по-малко време - да учите архитектура в университета или да си бъдете сам учител?
Това е труден въпрос. Вижте, аз винаги съм искал да бъда архитект. Рисувал съм разни неща от много малък. Всъщност имам един по-възрастен чичо, който е бил архитект. Той ми каза, че нямам никакъв талант и това много ме вбеси. Мисля, че в онзи момент реших, че ще стана архитект. При това ще стана добър архитект.
Сякаш често става така. Когато някой близък ни каже, че не ставаме за нещо, ние се мотивираме.
Да, така е, но зависи от човека, който го казва. От неговата личност. Аз винаги съм правил това, което искам. Следвал съм моя път, аз съм избирал какво да правя. Ако е имало нещо, което желая да направя, съм отивал и съм го правил. Не бих казал, че съм се вслушвал в съветите на другите, ако съм искал да направя нещо.
Кога знаехте, че вече сте добър в това, което правехте? Разбирахте го сам или чакахте някой друг да Ви каже?
Аз винаги съм работил ужасно много, за да постигна нещо. Мисля, че работата, вложените усилия и желанието да направя нещо, е това, което ме мотивира, което ми дава сили да продължа напред. Винаги трябва да гониш целите си, да се концентрираш, да си сериозен в работата си.
Как се формира хубавият вкус? Хората се раждат с него или го развиват през годините?
Вярвам, че околната среда, в която си роден, помага много за това. Твоите родители могат да ти дадат усещането за това кое е хубаво и кое не е. Що се отнася до вкуса, тъй като за това питате, аз имах много артистична майка, както и много изобретателен баща. Той винаги нещо майстореше и изобретяваше. Това беше много интригуващо за мен, даде ми особен поглед към живота, към интересите ми. Вълнувах се какво става, какво се случва.
Кое е първото изобретение на баща Ви, което си спомняте?
Автомобилният компресор. Той изобрети олекотена самолетна котва, която се използва в самолетите-амфибии. Непрекъснато работеше над нещо интересно. Спомням си как опитваше да запази метални двигатели, като покриваше повърхността им със стъкло.
Освен родителите, колко важно е мястото, където сте роден? Вие сте от Калифорния и продължавате да живеете там.
Много е важно. Важни са хората, които живеят там. Важни са хората, с които се срещате. Но знаете ли, ако просто стоите, ако просто съществувате, няма как да се случи нищо. Трябва да сте активен, винаги да търсите нещо, да сте любознателен.
Разкажете ми за армията. Това, че сте умеели да карате ски, всъщност е променило доста неща тогава.
Да, сигурно щях да стана пилот, всъщност реално бях пилот, но тъй като можех да карам много добре ски и имах опит в планините, те на практика ме извадиха от пилотската кариера и ме пратиха в ски-екипите. По онова време имаха нужда от такива хора като мен там, а и тогавашното водене на война беше такова. Натъжих се, тъй като исках да си остана пилот.
И след това срещате Франк Лойд Райт и решавате да станете архитект?
Не, бях го решил, преди да се срещна с Франк Лойд Райд.
Разкажете ми за Вашата първа среща с Франк Лойд Райт.
Спомням си, че се срещнахме в университета Йейл в Кънектикът. Да Ви кажа честно, тогава не бях сигурен дали исках да уча при него. Реално не бях в класа му, а по-скоро имах статут на наблюдаващ студент. Това беше добър начин, за да разбера дали искам той да бъде мой преподавател. Той беше изключително силна личност и в крайна сметка аз реших да продължа по своя собствен път, да се обучавам сам на архитектура.
Мислите ли, че самообучението по архитектура всъщност е помогнало да правите нещата по различен начин и на практика Ви е направило по-успешен като архитект?
Да, разбира се, защото аз си бях шеф.
Кой е най-големият Ви архитектурен успех?
Проектите за определени резиденции. Колкото по-интересно е предложението, колкото е по-предизвикателно, толкова по-добре. Дори в момента стоя на дъската, докато говорим, разглеждам един проект. Сигурен съм, че ще се получи нещо интересно.
Кога се чувствахте най-щастлив?
Всичко зависи от това къде сте. Когато си на 20, си много щастлив, без съмнение. Когато станеш на 30, започваш да усещаш силата си, заради своите способности. Човек се чувства зрял. Интересното е, че сега в момента, аз съм по-зает, откогато и да било друг път. А съм на 86 години. Бих казал, че сега са най-вълнуващите ми години.
Постигнахте ли всичко, което искахте досега?
Да, постигнах го.
Имам чувството, че винаги работите. А как си почивате? Или винаги сте зает с нещо?
Винаги имам няколко проекта, които движа едновременно. Обичам и да изобретявам разни неща. Сега се занимавам с един нов вид електрически мотор. Моят прадядо изобрети първия генератор. Според мен в гените ми има нещо, свързано с изобретенията. Имам дори патенти за някои мои изобретения. Например за превръщането на определен тип отпадъци в гориво.
Знам, че имате страхотен Мерцедес Бенц от 1967, на който инсталирате този електрически мотор. Каква музика слушате, докато го карате в Калифорния?
Слушам класическа музика - Рахманинов, Дебюси, Шостакович. Харесва ми този тип музика.
Слушате ли музика, докато се занимавате с архитектура?
Да, абсолютно.
Хареса ми един съвет на Вашия баща. Той Ви е казал, ако не греша, да работите винаги в сфера, която не Ви е позната.
Да, това е съвет, който той е получил от своя баща. Да работи в област, която не познава добре, за да създаде нещо ново. Това е така, защото ти позволява да имаш различна гледна точка върху нещата. Наблюдаваш и правиш неща, за които нямаш съответното образование и информация.
Това ли е най-добрият съвет, който сте получавал?
По-скоро бих казал, че най-важният съвет е винаги да си верен на себе си.
Знам, че сутрин карате сърф. Какво обичате да правите вечер?
Често чета книга. Всяка вечер. Наслаждавам се на хубавите книги. Обичам също така да работя вечер. Примерно след 10 вечерта до 2-3 през нощта. Не се нуждая от много сън.
Колко часа спите?
Четири-пет часа.
Достатъчно ли е?
Да, абсолютно. Ако ми се доспи през деня, си подремвам за десетина минути.
Казахте, че работите основно за частни къщи, резиденции. Относно клиентите - за кого обичате да работите повече - мъже или жени?
Това е интересно. Бих казал, че в някои случаи това са жените. Тъй като жените повече се интересуват от мястото, където биха искали да живеят. Мога да разбера много за техните желания, за това какво искат от мястото, само като разговарям с тях.
Що се отнася до известните клиенти, с тях как се работи? Или да го кажа по друг начин - с кого е по-лесно да се работи - известен клиент или богат клиент?
Всичко опира до тяхната личност. Няма значение дали са богати или известни, това не е от значение за мен. Аз работя за тяхната индивидуалност.
Вие сте работили за Марлон Брандо например. Казвате, че бил готин човек, но в същото време доста капризен и непостоянен.
Да. Той не можеше да взима решения. Това ме изнервяше. Аз бях много добре платен, но той така и не построи нищо от нещата, които създадох. Работих здраво, за да се получат проектите, които той ми предлагаше. Тъкмо свършвах нещо, а той идваше и казваше, че имал нова идея. И тази идея беше в тотално различна посока. Имаше интересни идеи, но никога не ги докарваше докрай. Това беше проблем.
Той имаше отношение към жените. Изискваше ли нещо специално за спалнята например?
Да, бих се съгласил с Вас. Имаше отношение към жените (смее се).
Карахте ли сърф днес?
Не, гледам през прозореца и няма вълни. Вече три седмици няма никакви вълни.
Какво мислите за сегашното състояние на американската политика? Според Вас кой ще спечели следващите избори?
Надявам се това да е интелигентен човек. Нямам никаква представа кой ще спечели, но се надявам Обама да завърши проектите, които започна. Също така съм против нова война, както и съм против да продължаваме войната, в която сме в момента. Искам това да престане, не трябва въобще да сме в тази война.
Вие самият искали ли сте някога да се занимавате с политика?
Не, никога. Тъкмо днес си говорих с приятели, че политиката е възможно най-лошото нещо, в което можеш да се въвлечеш.