Нужно е картата с данни за свлачищата в България, които вече надхвърлят 1500, се обновява поне на пет години. Това каза в ефира на Дарик доц. Николай Добрев от Геоложкия институт на БАН. Последната официална актуализация на тези данни била през 2006 г., когато регистрираните свлачища са били 1 100. През 1999 г. пък, когато е направена карта на свлачищата в страната в мащаб 1:500 000 и тя е включвала информация за около 900 свлачища.
В интервю за предаването „МеждУредие" доц. Добрев допусна, че много от регистрираните сега свлачищни райони са съществували, но сега ги описвали. Експертите са анализирали кои са най-опасните свлачища за населението и е установено, че те са 170. Което не значело, че при определени обстоятелства и други не могат да се активизират.
Изненадаха ли се експертите от това свлачище в района на Кранево в последните дни или за него се знае отдавна и беше очаквана неговата реакция?
За това свлачище никой не е изненадан, особено тези, които работят или са изследвали този район. По принцип цялата ивица от Варна до Каварна е засегната от такива активни свлачищни процеси. Някои от процесите не са в активна степен, те са в процес на изчакване, но задействането на някакъв активиращ фактор би могло да активира свлачищния процес. Например такъв фактор биха могли да бъдат подземните води, валежите, абразията, а също така и човешкото въздействие. Старите свличания, които бяха през 1996-1997 година, там единият от дестабилизиращите фактори бяха канализационни води, които се изливаха в свлачищните тела, има презастрояване на някои терени, но специално за това свлачище, което стана преди няколко дни, там факторът, доколкото ми е известно, е природен - има подземни води.
Няма човешка намеса?
Не ми е известно да има човешка намеса, но може би най-достоверно мнение могат да дадат колегите от Геозащита - Варна, които, доколкото знам, го изследваха тези дни.
Различна бройка срещам тези дни на свлачищата в България. Знае ли са колко са те, какво е актуалното им състояние? Имаше опит преди пет-шест години да се направи така наречената карта, което не значи просто карта с отбелязани по нея свлачища, а да се събере цялата информация какво се случва.
Карта на свлачищата в страната в мащаб 1:500 000 е направена през 1999 година и тя включваше информация за около 900 свлачища. Впоследствие, през 2006 година беше актуализирана с добавяне на нови свлачища, така че броят им нарасна на около 1100. В момента по доколкото имам информация от геозащитните организации, свлачищата, които са описани и картотекирани, са далеч по-голям брой - те са над 1500.
Нараства броят.
Нараства броят, но всъщност много от тези свлачища са съществували, просто сега ги описват.
А не че нещо се случва в страната, не че ние бездействаме управленски и това събужда дейността в определени райони.
Полезно е тази карта на свлачищата да се актуализира през определен период от време.
Горе-долу?
Може би на пет години е достатъчно. Това включва добавяне на нови свлачища. Разбира се, добавянето на свлачища не може да бъде механичен процес, да се сложи една точка да речем на картата. Трябва да се добавят и бази данни за тези свлачища - сведения кога са се активизирали, механизъм, фактори, които въздействат.
А защо данните на Гражданска защита сочат по-малко свлачища или те просто отчитат проблемните или там, където са се случили инциденти?
Може би вие отговорихте на въпроса - къде са се случили инциденти. Имах такъв случай, когато бях изследвал свлачище в район в Югозападна България. Това беше районът на моята дисертация - около Симитли. Там бях изброил близо двеста свлачища с различен размер - от много малки с няколко кубически метра до свлачища, които са с огромни обеми. Същевременно по отчет на Гражданска защита се водеха само две свлачища.
Две срещу двеста?
Да.
Излишно е да тълкуваме.
Като по-голямата част от тези свлачища бяха стари, древни, стабилизирани, но все пак са свлачища и това е процес, който някога се е случил там, така че всички свлачища подлежат на картотекиране.
По ваши данни, тези в секцията за геоложки опасности и рискове, където работите вие, колко от тези над 1500 свлачища са активните, кои са потенциално най-опасните райони?
Мога да ви кажа къде са най-опасните райони в страната. Това са Северното черноморско крайбрежие, високият дунавски бряг.
Около Лом?
Да, около Лом има много свлачища, Свищов, Оряхово, Никопол, Тутракан, това са райони с много свлачища. Също Източните Родопи. В Източните Родопи са едни от най-дълбоките свлачища с огромни обеми. Най-голямото свлачище в България е Смолянското, то е дълго километри. Има едно голямо свлачище близо до Джебел. Там има няколко такива огромни свлачища.
Само в населените райони ли се наблюдават?
Свлачищата са навсякъде. Има ги и в населени райони, и в райони, където няма...
Въпросът е кои отчитаме. Само онези, които биха застрашили живота на хората в по-голяма степен - в близост до населени места, големи пътища? Дали обръщаме внимание и на другите?
Точно това е единият от проблемите, защото картата на свлачищата в България касаеше именно свлачища в урбанизирани територии. Впоследствие бяха добавени и свлачища по пътната инфраструктура.
Колко от всички са потенциално най-опасни или се водят с висок риск, такива, които наистина, макар че подозирам няма изчисления свлачищата колко живота биха застрашили в България?
Ще ви кажа една приблизителна цифра. Когато се наложи същата година да направим стратегия за борба със свлачищата, ние анализирахме по тези данни кои от тези свлачища носят най-голям риск за населението и изчислихме, че са около 170 от тях. Но това не означава, че други свлачища при определени обстоятелства не могат да се активизират.
Има ли сезони, които събуждат или правят по-активни свлачищата?
Да, разбира се, това са основно пролетта и есента. През пролетта, когато се топят снеговете, има по-интензивни валежи. Също и през есента има валежи. Нашите изследвания показват, че основно се активизират през пролетта, тогава има най-голям пик - март, април, май и през есента - октомври и ноември. Но има и свлачища, при които водата не е фактор.
Те просто си се движат.
Те се движат. Може факторът да бъдат тектонски движения, да имаме разломни движения и пак да има свличане.
Къде в скалата по успеваемост стои битката със свлачищата?Доколко можем наистина, ето при последното свлачище природата е в основата на всичко това, но доколко успешно можем да се борим по принцип ние, хората, пък и в България в частност, защото подозирам, че сме доста далеч от държавите, които въвеждат доста нови технологии в това отношение и влагат много пари?
Трудно ми е да кажа. Има свлачища, които биха могли да се укрепят много лесно и проблемът с тях да се реши. Но проблемът е с дълбоките свлачища, при които има движение на големи земни маси, тези свлачища практически не могат да се спрат. Там би могло да се действа по отношение на намаляване на движенията, като се въвеждат някои мерки, например отводняване или в зависимост от свлачищата да се въведат някои мерки, има някои, които просто не могат да се спрат.
Колко скъпо удоволствие е това да не се предизвикват големи щети, тоест нещо превантивно да бъде правено и доколко отчитате, че се прави в България през последните години?
Превантивни мерки се правят обикновено, когато се прокарват пътища, тогава се изчислява устойчивостта на даден склон, през който трябва да се направи пътят и съответно вече се изгражда съответното защитно съоръжение. Всичко зависи от геоложкия строеж, от особеностите на терена и подземните води и се проектира даденото съоръжение, което би могло да укрепи и да служи като превантивна марка. Понеже свлачищата са с различен механизъм и обем, различни фактори им въздействат, при всяко свлачище подходът е индивидуален.
Търсят ли ви от местната власт, където по принцип няма пари за подобни дейности, но някой търси ли ви за експертиза?
Периодично ни търсят. В момента ние работим с МРРБ по два проекта, единият от които касае свлачища по дунавското крайбрежие, така че с тях имаме връзка в това отношение. За съжаление старите ни опити да актуализираме картата на свлачищата не успя, не се стигна до това.
Пари ли няма, скъпо ли е?
Най-вероятно проблемът е финансов.
Но ето вие казвате, че е добре тя да се осъвременява, вече е 2012 година.
Шест години минаха.
Тоест изтърваваме някакво време, в което не дай боже липсата на данни за някакво място да доведе до сериозни щети и проблеми?
Полезно е да се направят и карти, да се възстановят картите в мащаб 1: 100 000, които бяха по области. Ние направихме десет от тези карти, останалите области останаха непокрити. Тази дейност беше спряна през 2002 година и от тогава не е продължавана.
За десет области стигнаха парите.
Да.
Как го правят другите държави, имате подозирам международен опит? Отделя се ресурс.
Отделя се ресурс, обръща се внимание, дават се средствата на специалистите и се действа.
Данни за притеснителен район, в който с интерес наблюдавате процесите все пак навлязохме в есенния сезон, някъде, където трябва и държавата, и местната власт да са по-бдителни?
Засега не мога да ви кажа. Мога да ви кажа къде в момента има активни свличания. Край Симитли има едно много активно свличане, в квартал „Ораново", това е огромно свлачище, което до известна степен е предизвикано от минната дейност. Също по Черноморието трябва да се наблюдават свличанията, там периодично настъпват вследствие на морската абразия и на други фактори. Това са невралгични райони, където периодично стават свличания.
