Линейките в София да достигат до адрес за времето от 7 до 18 минути след подаването на сигнала. Това е една от идеите, която сподели пред Дарик д-р Александър Златанов, който ще поеме временно столичния Център за спешна медицинска помощ. Медикът уточни, че чувства спешните медици като свои колеги и отива при тях за да им помогне да разрешат общите си проблеми. Бъдещият временен директор обясни, че ще се опита да запази възнагражденията и дори ще търси начини за увеличаването им.
Пребазиране на екипите за по-голяма функционалност и бързина на реакцията
Това, което според д-р Златанов трябва да се направи, е преразпределение на линейките така, че да се намират по-близо до отделни райони в града. Специалистът обаче изключва възможността спешните автомобили да чакат сигнали по бензиностанции, улици и други обществени места. По отношение на липсата на кадри в спешната помощ, д-р Златанов добави, че може да се разчита на завършващите млади лекари, стига те да поискат.
„Трябва да се предприемат спешни мерки в две посоки. Едната е да се успокоят медицинските екипи, а втората - да се направи това, което е необходимо, за да работят те в една нормална обстановка. Трябва да се предприемат мерки, за да се съкрати процесът както от обаждането на пациента до тръгването на линейката, така и от тръгването на екипа до пристигането на адреса. По стандарт за Германия е между 7 и 18 минути, това е целта, която ще търсим - да постигнем това време", посочи медикът.
Според д-р Александър Златанов, за да се реализира това време, са нужни куп промени, които трябва да се направят след извършването на анализ.
„Със сигурност ще се наложи пребазиране на екипи, така че те да се намират по-близо до съответните райони в София, за да могат наистина да постигнат това време. Говорим обаче не да бъдат позиционирани по улици, бензиностанции или други обществени места, а да намерим подходящи бази, било в поликлиниките", коментира специалистът.
"Даже имаме идея да потърсим контакт и със Столична община, които да ни помогнат при отдаването на такива помещения. Да базираме там нашите екипи, да имат пълните условия да почиват след даден адреси, да пият по едно кафе и да тръгват към следващия, за да се стигне по-бързо. Другото, което търсим, е минимално престояване на линейката в отделението или в спешния център, където ще бъде закаран нуждаещият се човек. Няколко минути са нужни, за да може нашият екип от линейката да предаде болния на болничния екип, който ще го поеме и ще продължи неговото лечение, диагностициране и изследване. Линейката, която е докарала пациента, ще бъде освободена, тя отива или да почива или на следващия адрес. Ако пациентът е освободен от болницата, с едно обаждане до нашата координационна централа, би могла да дойде друга линейка, която е само със шофьор и санитар, за да го върне у дома", е едно от вижданията на д-р Александър Златанов.
Д-р Златанов: Хората, при които смятам да отида, ги чувствам като колеги
Бъдещият временен директор на столичната спешна помощ добави, че голяма част от живота му е преминала в среда, подобна на тази, която ще ръководи.
„Хората, при които смятам да отида, ги чувствам като колеги с общи проблеми и общи задачи. Не виждам как с тях бихме могли да имаме някакъв конфликт, стига те да искат същото, а съм сигурен, че го искат. Кой не иска да се докаже като професионалист, да работи в добри условия и да има оценен труд за това? Ще се опитаме първо да запазим възнагражденията, които сега се получават, защото никой не говори те да се намаляват. Второ, да потърсим вътрешен ресурс за увеличаването им и да търсим нови попълнения," добавя още специалистът.
Подобни нови попълнения според д-р Златанов могат да бъдат младите лекари
„Аз съм започнал в Бърза помощ да работя с идеята, че ще видя всички спешни състояния и ще бъда подготвен. Всички завършващи млади лекари, стига да искат, биха могли да започнат и да изкарат някакъв етап от своето развитие в спешната помощ - напълно защитени, при ясни правила, и след това да специализират където пожелаят. Ако един български лекар е минал през спешното, дори и година, ще стои много по-добре и ще има по-голямо самочувствие. Отвсякъде бихме могли да използваме тези хора - енергични, подготвени, те ще натрупат практически умения, защото лекарят, завършвайки, се среща с пациенти. Е, защо да не бъда такава среща?!"
„С най-добри намерения в момента поемам тази задача и то най-вероятно временно ще бъде. За да свършим една работа, да оптимизираме дейността на спешната помощ, и хората, живеещи в София, да бъдат спокойни, че вече има кой да окаже помощ, когато трябва. И оттам вече - да намалим тази бразда между пациент и лекар, която поради много причини някак стои. А не бива да я има," завършва д-р Александър Златанов.