Деси Кожухарова е българка, която от една година живее в Русия. Отива в Москва заради годеника си. Първоначално той се мести от Москва в София, но заради пандемията не успява да си намери работа и се връща обратно в родината. След това решават да опитат да се устроят в Москва, където вече втора година Деси е студентка в магистърска програма по когнитивна психология. Двамата планират сватба през ноември, но последните събития в Русия всяват смут в плановете им. Годеникът ѝ е офицер в запас, а възможността частичната мобилизация да стане обща и да се обяви военно положение, носи несигурност и тревога в опита им да изживеят най-щастливия си ден.
Преместили сте се в Русия в много "горещ" период. Войната в Украйна, която руският президент Владимир Путин нарича "специална военна операция", разтърси целия свят, как се промени животът в сърцето на Русия?
След началото на операцията, първите 2 седмици бяха много шокови за всички. Доста компании се изтеглиха от руския пазар, хората не знаеха как точно да реагират на тези събития и как да постъпят. Някои побързаха да съберат багажа си и да отидат в Грузия, Армения или Турция заради липсата на визови рестрикции в тези страни. Колко точно като число не мога да кажа. Други останаха. Специално в столицата животът се върна много бързо към нормалното ежедневие още след първия месец. Хората продължиха да ходят на работа, на училище, в университета. Недостиг на стоки от първа необходимост нямаше - магазините бяха както винаги пълни. Имаше по-скоро наплив към магазини на брандове и вериги, за които се знаеше, че ще затворят. Следейки различни форуми и коментарни секции, виждах, че обществото е разделено по тези въпроси. Някои казваха "Прав им път!", за други беше трудно да се разделят с любимите си марки, но така или иначе нямаха особен избор при така стеклите се обстоятелства. Разбира се, имаше и по по-важна тема - за или против операцията. При хората, които са против, ясно се виждаше предпазливост в позицията - не толкова как е изказана, а пред кого и къде. И това е разбираемо, особено когато се въведоха нови забрани и наказания покрай термина „война“.
Личен архив
До какво води използването на думата „война“?
В началото на март в Русия беше приет закон, свързан с публичното дискредитиране на въоражените сили на Русия. Към въпросното публично дискредитиране се отнасят и фалшивите новини. Законът предизвика доста смут не само в обществото, но и сред правните експерти заради някои неясни формулировки в закона - какво точно се смята за дискредитация, как се доказва, че разпространяването на фалшива новина е целенасочено, какво точно е фалшива новина и т.н. Думата "война", отнесена като синоним към специалната военна операция, се счита като некоректен термин и следователно - фалшива информация. Наказанията варират в зависимост от това кой е използвал думата "война", в каква платформа и към кого е насочено съобщението. Някой може да се размине само със солена глоба, друг да рискува да бъде блокиран блога му например, а най-утежняващите обстоятелства предполагат затвор от 3 до 15 години. Но затворът, особено лишаването от свобода за 15 години, е наистина крайно наказание. Там вече се предполага и нанасяне или предизвикване на вреда спрямо други лица.
Руският президент обяви в сряда частична военна мобилизация в Русия. Новината притесни света, как я приеха руснаците?
Различните хора я приеха различно. В моето лично обкръжение всички се шокираха, уплашиха, някои дори вече си купиха билет за друга държава. В българските медии, доколкото виждам, се говори предимно за онези, които бягат. Това не е фалшива новина, противно на някои мнения. Хората се страхуват и ги разбирам. Разбирам мъжете, които не искат да бъдат мобилизирани, а още повече разбирам техните майки, съпруги и сестри. Аз самата бях в позиция на абсолютен ужас, когато чух за частичната мобилизация... Разбирам и другите, които остават и са готови да отидат да се бият на фронта, дори без да чакат да ги мобилизират. Тук при нас се говори за доста доброволци, които са били отхвърлени, защото не отговарят на изискванията и настоящите нужди на частичната мобилизация. Разбирам и онези, които са гневни, както и онези, които са отчаяни - и двете състояния по различни причини, съдейки по прочетените мнения в коментарни секции и форуми. Така че е много трудно да се обобщава. Това, което със сигурност мога да кажа е, че страхът беше пиков в първия ден - заради шока и заради липсата на информация. Вече има повече информация на официално ниво за онези, които попадат в обявените 300 000 мобилизирани. Не съм убедена, че това допринесе много за успокоението на хората, които са тревожни още от първия ден на обявената частична мобилизация, но все пак дори и малкото информация е по-добре от никаква.
В четири украински района гласуваха на референдум за присъединяване към Русия. Какво мислите за това предложение?
Сложно ми е да дам оценка на тези събития, най-вече заради липсата на обективна информация. Вярвам, че пропаганда има и от двете страни на барикадата и в момента е много трудно се отсее реалната картина на ситуацията там (не просто чисто военна, но и от гледна точка на настроенията на хората) и преиначените информационни съобщения, които имат за цел определени внушения и формирането на дадени нагласи у хората. Предполагам, че само времето ще покаже дали тези хора там наистина са искали да се присъединят към Руската Федерация и дали това е бил ход, който е подпомогнал тяхното благополучие.
Личен архив
Конфликтът между Русия и Украйна отдавна излезе извън пределите на двете страни, засегна голяма част от хората по света по различни начини, усети се във всяко обикновено семейство, а с настъпващата зима, скокът на цените и енергийната криза притесненията на хората се засилват. Какви съвети бихте дали като психолог, за да преминем през поредната "виелица", която се задава и да съхраним менталното си здраве след поредицата от разтърсващи събития?
Попаднахме наистина в поредица от глобални събития с много сериозни и неприятни последици за менталното ни здраве. Тъй като следя реакциите в България отблизо с помощта на социалните мрежи, оставам с впечатлението, че българите сме забравили какво е взаимопомощта и взаимна подкрепа. Иска ми се хората да спрат да се делят по различни признаци и теми, да не бъдат толкова агресивни едни спрямо други. Виждала съм как хора в коментари буквално си пожелават смърт един на друг (или на техни близки) заради различия в мненията си по дадени въпроси. И това ме ужасява, наистина... В този ред на мисли, не бива да забравяме, че социалната подкрепа и чувството, че има кой да те изслуша са много ценни ресурси за справяне. Докато изслушвате, се постарайте да не осъждате чуждите емоции и преживявания. За хората в днешно време и без това е трудно да се разкрият емоционално дори и пред най-близките си, отучихме се да обличаме вътрешния си свят в думи. И няма по-неприятно нещо, когато най-накрая се "съблечеш" емоционално пред някого, да срещнеш безразличие или дори критика и обезценяване.
Споделянето на емоции може да изглежда на пръв поглед нещо "момичешко", но всъщност вербализирането им ни помага да осъзнаем по-добре самата емоция, нейната дълбочина, източника ѝ и в последствие да изградим мехнизми, с чиято помощ да се справим по-ефективно с негативните емоции. Също така, подобно интимно общуване ни кара да се чувстваме приети, в безопасност, а и в хода на общуването хората обменят различни начини за справяне с проблемите си, така че можете да научите и нещо ново.
Другата ми препоръка е хората да си изградят някаква сигурност в ежедневието. В момента живеем в пределно несигурни времена, когато никой не знае какво ще стане утре или след седмица, няма предвидимост. Но това не значи, че не можем да си върнем контрола поне в нашия микросвят. Смятам, че когато хората създадат структурирана среда около себе си и правят неща, в които се чувстват наистина добри, това увеличава мотивацията им и чувството за собствена компетентност, а следователно и усещането, че можем да се справим с новите предизвикателства. Физическата активност също ни помага да се справим със стреса. Никой не казва да "блъскате" с часове във фитнеса. 15-20 минути на ден активно движение са предостатъчни, за да видите положителни промени в настроението си, а може би дори и в тялото си, ако тренирате по-интензивно. Знам, че за някои хора тези формулировки изглеждат много общи и не решават проблема. Уви, никой от нас не може да повлияе върху нарастващите цени, това е извън нашия пряк контрол. Но в нашия пряк контрол е собственият ни вътрешен свят, грижата за него и как реагираме на предизвикателствата отвън.
