Зам.-министърът на икономиката с ресор „Туризъм” Бранимир Ботев – гост в „Седмицата” на Дарик:
Връща ли се управлението на туризма в София?
Ами, да. Не знам защо това се превърна в новина, след като за мен това е възможно най-логичното нещо, което да се случи. По-скоро обратното беше абсурдно, цялата административна реформа, с която четири години се занимава г-н Дянков, да започне и да приключи с един-единствен акт, а именно преместването на всички дирекции и служителите, които се занимават с туризъм…
Колко човека са в Пловдив?
Над 30.
Те сега си от Пловдив сигурно тези хора…
О, не, не, не, една голяма част са от София.
И бяха на квартири в Пловдив?
Бяха на квартири в Пловдив. И за всяко нещо, което беше свързано с хоризонтална координация със съответните институции или пък доклади, или участия в съответни оперативки, те трябваше да бъдат в София. Да не говорим за огромната бумащина, която се изписа, тъй като Дирекция „Туристическа политика”, която е една от ключовите дирекции на министерството изобщо, която се занимава с нормативната база, с категоризацията на всичките туристически обекти, тя непрекъснато заседава в разширен състав… И това са стотици документи, които всеки ден трябва да се подписват или да се издават…
А всъщност ще се върнат ли всички, и тези хора, които са си от Пловдив, ще дойдат в София?
Ами, вижте, в момента волята и на министъра, и на цялата администрация е ние да възстановим… Естествено, предстоят чисто административни пречки, които трябва да бъдат отстранени…
А не се ли случи… нали те…
… да се намери в момента отново мястото, където тези хора да дойдат и да могат ефективно да работят.
А не се ли случи това, което очакваше Симеон Дянков, че хора от Пловдив, от тамошните университети ще започнат да специализират още…
Едва ли е очаквал това Симеон Дянков. Според мен това е това, което е говорил. Той по-скоро очакваше да се освободи сградата, заемана до този момент от туризма, и може би да я използва за някакви други цели. По същия начин, по който искаше силово да премести митниците в Русе, да освободи тяхната сграда. И дори се говореха доста неща, които, нали, няма как да бъдат проверени…
Планирано ли е в бюджета отделянето на управлението на туризма от Министерство на икономиката и енергетиката през следващата година?
Както казват французите… малко минава извън и над мен, в смисъл това е политически въпрос, свързан с институционалната…
Но вие знаете дали в момента…
… институционалната рамка. Не, значи, както добре знаете, структурата и съставът на правителството се определят от Народното събрание по предложение на министър-председателя, така че това не е въпрос към мен. Във всички случаи институционално туризмът много сериозно се развива и ние сигурно ще имаме за първи път два неоспорими факта, свързани с управлението на туризма - за първи път туризмът става политика, която е заложена като самостоятелна политика в бюджета, до този момент подобен тип отраслова политика отсъстваше, и на второ място за първи път ще имаме бюджет, който в пъти, повтарям, в пъти, а не в проценти, ще надхвърля досегашните тъжно малки бюджети, свързани с националната реклама и целеви пазари…
Стига по организационните въпроси. Какви са очакванията на българския туризъм за посрещането на празниците? 35% повече българи щели да посрещнат Нова година зад граница, според шефа на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенции. Най-търсени - Гърция, Сърбия, Македония. От 500 000 българи извън дома, 160 000 щели да посрещат празниците в чужбина според Института за анализи и оценки в туризма. Защо българският туристически пазар не успява да задържи самите българи?
В същото време има и обратен процес - увеличава се броят пък на нашите съседи чуждестранни туристи, които идват да празнуват в България. Според мен няколко са факторите. Тук не може да търсим нещо, което да ни кара да сме тревожни. Напротив. Значи, първото, би трябвало всички да сме наясно, че туризмът е възможно най-глобалната индустрия. Ето, сега, както си седим с вас, с лекота можем, изваждайки си телефоните, да си букнем по един хотел в Лондон, във Виена или в Париж, да си вземем билети за самолета дистанционно и след два часа да сме на летището с куфар в ръка. На второ място, туризмът отдавна вече се превърна във възможно най-бързият цивилизационен мост. Искаш да отидеш да опиташ друга кухня, да опиташ друго вино, да опиташ друга атмосфера, друга среда. На трето място, нека да не забравяме, че в края на краищата това е част от глътките свобода, които всеки един от нас получи в последните години. Възможността ти да пътуваш с лекота, възможността да отидеш на друго място, което доскоро, дето се казва, оставаше само на книга, на телевизионни новини, е прекрасна. Но същевременно това показва, че българинът малко или повече в момента чувства съживяването на икономиката. Има рестарт на икономиката, това се усеща, потреблението, макар и бавно, започва да се увеличава. И във всички случаи това е добре. В края на краищата туризмът е един от показателите, които и Световната организация по туризъм към ООН следи като показател за динамика пазарна и за увеличаващо се потребление.
Очакванията за 2013 г. от туризма, за които говорите през последните дни, над 3 млрд. лева, над 7 милиона туристи.
Над 3 милиарда евро.
Евро, извинявайте. 14 почти процента от брутния вътрешен продукт…
Точно така.
… 13,6 при средно 9%. Т.е. почти 5% повече, отколкото е за останалата част от Европа.
Да, тук можем да кажем с гордост, защото толкова много се самокритикуваме и толкова много се самоочерняме, че по някой път трябва да казваме какво прави България. Да, България е с 50 на сто над средните показатели за развитие на туризъм в световен мащаб. Т.е. има една сфера, в която ние сме доста над средното
световно ниво, което би трябвало да ни бъде…
Какви са съотношенията лято-зима като сезони от тези приходи и туристите?
Безспорен флагман на българския туризъм, водещ, продължава да бъде морският туризъм. Но при много сериозни темпове на развитие вече е и планинският туризъм. Неслучайно казвам планински туризъм, защото даже в документите на Световната организация по туризъм вече понятието зимен или ски туризъм преминава като съставна част на понятието планински туризъм. Те считат, че всъщност водещи са тези страни, които успяват да наситят своята инфраструктура, база на планините и да покрият максимално дълъг сезон на планините… извън по-ограничения ски сезон. Така че България има в това отношение уникални възможности. Аз не се уморявам да го казвам. Ние имаме пет високи планини, концентрирани сравнително близо една до друга - Стара планина, Витоша, Пирин, Рила, Родопите. Ние имаме… (бел.ред. - не се разбира)… планински върхове, които са над 2000 м височина, т.е. с прекрасни възможности за планински и за ски туризъм, при което голяма част от северните склонове са достатъчно подходящи за ски. И нещо много важно, ние имаме страшно много повърхностни води, потоци, реки, езера, водосборни зони, където всъщност може да се организира производството на… достатъчно вода имаме за производство на изкуствен сняг, без който съвременен зимен и ски туризъм не би могъл да съществува.
Подкрепяте ли туристическите асоциации, които защитават лифта в Пампорово, който според публикации бил незаконен, макар че има и другата теза пък, че бил на мястото на влек и като са използвани същите стълбове не е незаконен…
Аз не бих коментирал конкретния казус, тъй като той във всички случаи ще бъде обект за в бъдеще на достатъчно много административни спорове. Много е вероятно накрая спорът да се реши в съда. Но аз бих казал следното - инвестиционният процес в туризма в България е един от най-бавните, най-мудните и най-противоречивите от гледна точка на противоречивото законодателство, което самите ние сме създали. И този проблем не е само за една или друга зона, той е генерален. Почти няма зимен курорт у нас, планински курорт, който да не се натъква на административни пречки, защото… 15 са законите, които на практика регулират този инвестиционен процес. Вътрешните противоречия, както и противоречията между самите закони и подзаконови нормативни актове, са огромни. И ще ви кажа само един простичък пример. При положение че България има този огромен потенциал, който за съжаление почти не развива на този етап… направихме едно простичко сравнение при една простичка процедура за създаване на инвестиционен проект в условията на планина в Австрия и България, оказа се нещо, което вие като юрист веднага ще оцените, четири пъти по-тежък е процесът, по-бавен и муден е процесът да достигнеш до крайна фаза на реализация в България и около седем пъти повече документи се изискват за координация по хоризонтала между отделните институции.
Подкрепяте ли втори лифт в Банско?
Подкрепям всичко, което може да развие туризма. И само ще ви кажа още едно нещо, няма значение дали е Банско, Витоша, Боровец, Пампорово, ние трябва да подкрепяме българския туризъм и възможностите, които природата е дала в България изобщо, защото това е структуроопределящ отрасъл, това е водеща индустрия за България и за българската икономика. Резултатите са ясни, те са видни в момента, и това са резултати, които са дадени от Световната организация по туризъм към ООН за България. В изследването на най-големия световен специалист по планински и ски туризъм Лорън Ванат, той казва, че при съществуващите български курорти, за да могат те да бъдат наситени и натоварени, да използват целия си капацитет, ние се нуждаем от 65 лифта, не от един, а от 65. А ние в момента… Разбирате ли с какви ежедневни битови проблеми се занимаваме?
Това означава, че подкрепяте и нов курорт в Рила, идеята за френска инвестиция.
Пак казах… Дали е френска, дали е американска, дали е китайска…
Сега, има и другата логика, някои казват да развиваме…
Още по-радостно би било, ако е българска, прекрасно…
… да запазваме природата, да запазим една уникалност без да правим големи такива инвестиции, които да ни превръщат в масови…
Господин Вълчев, само да попитам. Дадох едно сравнение с Австрия. В австрийските, швейцарските, френските, италианските курорти, средната наситеност на един зимен курорт е девет лифта на курорт. В България е под три лифта, като половината от тях са само на хартия, те са недействащи. А тези, които с се считат за елитни курорти, те имат наситеност 12 лифта на курорт. Искам да попитам - да не би австрийци, швейцарци, италианци и французи по-малко от нас да си обичат природата, да не би те да искат да я съсипят, докато ние, видите ли, ще я пазим и ще я гледаме от далече през бинокъл.
Накрая да отбележим успеха на българския голф комплекс „Тракийските скали”, който взе наградата „Европейски голф курорт за 2014 г.”. Има ли реален ръст на тези скъпи голф туристи в България?
Има. И ще ви кажа нещо действително изненадващо. Видях авторитета, който България е придобила с „Волво Уърлд къп”, с тези прекрасни голф игрища, с наградата, която „Трейшън клифс” получи, 1800 души на галавечерята станаха прави и ръкопляскаха на министър Стойнев, тогава, когато зад него вървяха кадрите от „Трейшън клифс”, снимани по един великолепен начин от въздуха. До мен беше посланикът на Южна Африка, известна голф дестинация, която каза - уау, каква красота, ами къде е това. И когато аз казах, че е в България, разбира се, с нескрита гордост, тя каза - моля ви се, поканете ме, такова нещо не съм виждала. И следващия път, когато пак избухнаха в ръкопляскания, беше когато министър Драгомир Стойнев каза, че 2015 г. България ще кандидатства за това събитие и иска да бъде между номинираните кандидати за подобно събитие, което да се проведе в България.
