Вчера на консултативен съвет при президента Георги Първанов беше обсъждана Стратегията за национална сигурност. В предаването „Седмицата" на Дарик разговор по темата със секретаря на Съвета за сигурност и съветник на премиера Румен Миланов.
Какво заплашва най-много националната сигурност на България, според вас?
Най-напред едно малко уточняване. Все още това е проект, не е стратегия. Просто е отворена за обсъждане, отворена е за предложения, отворена е за промени с тенденция да се стигне така до оптималното и адекватно отразяване на състоянието на националната сигурност, респективно нейното по-нататъшно развитие, да кажа в един хоризонт 2020. На въпроса кое най-много застрашава националната сигурност - най-общо казано това може да проличи и от приоритетите в политиките. Преди всичко това са вътрешните фактори. Вътрешни фактори като казваме много условно, защото вътрешни и външни фактори са в една сериозна дифузия и така да ги открояваме е доста смело, но нека така да ги наименуваме и да ги ползваме. Това са безспорно корупцията, организираната престъпност, формирането също на сива икономика. Приоритетите отразяват респективно, как да кажа, основните аспекти в конкретните политики и общата политика за национална сигурност.
Да, обаче според сметките, публикувани в „Стандарт", за какво ще има най-голям ръст в Бюджет 2011 по министерства, все пак най-големият ръст е в Министерство на отбраната - 11% в проектобюджета, което означава, че България независимо от стратегиите гледа повече към външните заплахи.
Знаете, усмихвам се не с ирония, ние все още си имаме едно мислене, което не зная как, не, сигурно трябва да го променим. Първо, нека да погледнем малко, че в идеята за новия проект на стратегията са отворени как да се каже компонентите - има икономика, енергетика и така нататък. Много от тези фактори имат пряко и косвено влияние и инвестициите трудно могат пряко да се отразят. Безспорно отбраната винаги е била капиталоемка дейност и това е неизбежно и това е навсякъде така. Това не означава, че ние трябва да съкратим нашите отбранителни способности, да ги намалим, защото ще изпаднем в един критичен минус, който в близо 1300 години история, да нямаме въоръжени сили, които да са в състояние да изпълняват своите задължения, така че това чисто механично сравняване е безспорно много несериозно. Освен това говорим за пари, а парите са много важни и те са нужни навсякъде. Освен това, много е важно, ако тази стратегия се приеме, да се разработи един механизъм за оценка на различните фактори, които влияят върху системата за сигурност и от там вече да се преценява дали са много парите за отбрана, дали са малко.
Заплаха ли е за България въздушна атака?
От къде и каква имате предвид? Въздушни атаки има най-различни.
Да ви цитирам министърът на отбраната Аню Ангелов - „въздушните ни територии са застрашени от страни от Близкия Изток. Заплахата идва не само от Иран, за който е ясно, че има такива технологии, но има информация, че и Сирия разработва". Това казва преди...
Аз мисля, че ако внимателно отворите проекта, не зная дали последният вариант вече е поставен в интернет пространството, тъй като трябваше след Консултативния съвет да го дадем, в световната мрежа да го пуснем, никъде няма заплаха за военна опасност по отношение на република България. Сега, какви вече виждания има за атаки по въздух или по вода - това вече са отделни компоненти, но вие това няма да го видите конкретно записано в нито един ...
Това означава, че няма смисъл България да инвестира във включване на противоракетна отбрана. Като не те плашат ракети защо да правиш противоракетна отбрана?
Г-н Вълчев, учудвате ме...
Излиза, че България има различно мнение от Румъния за заплахите след като Румъния вчера приема...
Момент, влизаме в един такъв пак безсмислен даже дебат в момента, тоест няма смисъл по начина, по който го водим. Ние сигурно ще се включим в противоракетната отбрана като компонента на НАТО и това е преценката на НАТО. А дали тя пряко засяга България или цялото натовско пространство, това вече е въпрос на едно съюзно решение, така че нека да не бъркаме различните понятия и да правим така свободни тълкувания, които издават така най-често грешна представа за реалната картина.
Не, аз ще ви цитирам съобщението от Букурещ от вчера. Там Румъния започва с Америка...
Попитайте румънците. Аз ви казвам нашата позиция на Република България.
Да, опитвам се да изясним, г-н Миланов...
И то аз не съм човекът, който е казал, защото в крайна сметка съм един секретар в цялата тази работна група. Всичко това ще бъде оценено през Министерски съвет, през съполитическите консултации, през Народното събрание, но Румъния може да се публикува всичко и това е нейно право и следващият момент - едно е в медийното пространство, съвсем друго е вече в официалните документи.
Така, значи приключваме с тази тема, че за разлика то Румъния, чиито Върховен съвет прие поканата на САЩ за участие на двустранна основа в програмата за антиракетна защита на Европа, от вашето най-първо изречение по темата - България не вижда външни военни заплахи, включително ракетни и поради това ние ще водим всякакви разговори в рамките на НАТО, е вашето мнение.
Да, то е така.
А не двустранно?
Така е.
Друга голяма тема. Има ли заплаха на етническа основа. Тук ще ви цитирам шефа на ДАНС Цветлин Йовчев, който казва преди десетина дни, че има предпоставки за процеси в България, които в среден и дългосрочен план могат да породят такива заплахи за тероризъм на българска територия и затова трябва да се разработят планове за интеграция на обособените общности в България.
Сега, едно е планове за интеграция, а друго е да има опасности от етнически групи. Такива опасности засега няма и те не са очертани. Дали може да се използват евентуално, за да се развият процеси, които представляват риск, но това е една оценка в бъдещето. Но въпросът за интеграцията на различните тези етнически групи е вече въпрос и на социално и икономическо управление.
Т.е. например заплаха от бедността на ромите като заплаха за националната сигурност в стратегията не е разглеждана?
Бедността на ромите поражда проблеми от криминалогенен характер. Но не можем да кажем, че... По принцип бедността е един фактор, който косвено влияе върху националната сигурност не само на Република България, а на всяка една общност и държава. И мисля, че тук спорни моменти няма. Специално говорим за бедността на ромите, да, те оказват влияние в криминалогенната обстановка. Тук спор няма, имат едно косвено влияние. Но да считаме, че това е фактор, който застрашава националната сигурност, е несериозно. Друг е въпросът, че действително трябва да се повиши капацитетът, старанието, умението и най-вече резултатите по интеграцията им в нашето общество като цяло, защото и те са част от него.
Как според вас и засегнато ли е това във вашата стратегия, как трябва да се организират институциите, които пазят националната сигурност?
Трудно мога да ви отговоря на този вече конкретен план, защото това е въпрос на един по-задълбочен анализ. Вие вече ме питате в едни детайли, в които първо не съм много запознат пряко, пък и не е предмет на стратегията точно в такава конкретика да се влиза. Но за интеграцията на тези етнически групи, безспорно това е един важен и може да се окаже стратегически въпрос. Може да се окаже и жизненоважен. Това нека да го преценят експертите и в процеса на политическите консултации. Така че сега не бързам да бъда категоричен, както например на вас ви се иска.
Не, вие сте един от очевидно големите експерти в България, не случайно поканен от премиера в тази област. Затова ви питам.
Не, не, нямам такива претенции. Аз съм засега само един обикновен секретар.
Как трябва да се подредят институциите, защото започва дебат например „разузнаванията" към кого да бъдат. Военният министър обявява, че готви проект за закон за военното разузнаване, в какви отношения трябва да бъде с другото разузнаване, кой да ги ръководи.
Е, ние влизаме в отношения. Да не мерим круши и ябълки, за да ги слагаме в отношенията. След този процес, ако има процес за обединяване на двете разузнавателни служби за създаване на единна разузнавателна служба, тук трябва да има една концепция. Там вече да се разработват останалите аспекти. Двете разузнавателни служби, ако се реши да бъдат обединявани, това трябва да бъде един процес за може би 3, 4 или 5 години, трудно мога да го кажа, защото сега си говорим общо взето неща, които само ги предполагаме. Но това при едно конкретно анализиране на този процес, тогава може да се уточни. Но мисля, че това не е най-важната компонента. Тя е много важна, но не е единствената. Ако внимателно прочетем целия този аспект, утре ще дойде въпросът за сигурността на водите и т.н. Така че аз лично искам да се пазя от малко атрактивния подход, който често пъти се прилага, господин Вълчев, към тази тематика.
Не, но аз как разбрах това, което казвате, че не на преден план за България е военна заплаха. Дори не виждате такава за националната сигурност. По тази логика тогава защо да се инвестира в отделно военно разузнаване?
Ако аз вчера примерно съм ял нещо, това не означава, че днес няма да го ям, или обратното. Всичко се променя. И както виждате средата за сигурност е динамична. И ако внимателно сте отворили този проектодокумент, ще видите, че бъдещото развитие на средата за сигурност е много динамично, непредсказуемо. Така че ние често пъти използваме този битов израз, да лежим на тази кълка, че днес е така, утре няма да е така, е много несериозно. И аз мисля, че да вървим по тази плоскост, пак влизаме по някакви такива, даже бих казал и спекули.
Имате ли идея как да се излезе от тази ситуация с ръководството на военното разузнаване? Където президентът и министърът на отбраната не могат да се разберат за ръководството.
Безспорно има идеи и те ще си намерят своето решение.
Вие каква идея виждате за изход?
Нали ви казах, че няма да коментирам, господин Вълчев. Поставяте ми въпроси, на които знаете, че няма да ви отговоря.
