Бакърджиев: Когато БСП дойде на власт, започват проблеми с Русия

Бившият вицепремиер Евгений Бакърджиев в предаването "Денят" на Дарик.

Помните ли колко иронизираха онези фанфари, с които ви посрещнаха, след като бяхте подписали договора с руснаците за природния газ. Ако днес някой се върне от Русия с такъв договор, трябва цели оркестри да го посрещнат.

При всяко положение всички музиканти в България ще се строят, бъдете сигурни. Връщате ме на приятна и на неприятна тема. Приятната е, че 1998 година успяхме да прекратим газовата война и да постигнем в Москва един успех, едни договори, които подписахме впоследствие в България през април. Договори, които правеха природния газ в България на най-добрата цена от целия европейски пазар с дългосрочност 12 години гаранции напред.

Тоест до 2010 година включително.

От 27 април 1998 до 2010 година. Договори, в които разделени по части се уточняваха количествата, които се доставят за България, цените, по които се доставят на България, транзитите през България за Турция, Гърция и Македония и, разбира се, разширяването на газопреносната мрежа за допълнителни транзити и мощности, с които българите... ние лично се ангажирахме да инвестираме, финансираме, изградим и пуснем нови мощности. Всичко това ние го свършихме.

Които оставаха българска собственост.

Да, разбира се. Аз винаги съм казвал, е в България тръбите трябва да бъдат български. В Русия са руски. В България трябва да бъдат български. Та 1998 година, когато постигнахме този договор, аз бях... летях. Бях щастлив, защото България показа, че може да преговаря като нова държава, като демократична държава с един такъв гигант, какъвто е "Газпром", зад който стои цяла Русия.

Кой беше българският аргумент какво ще кажете на тези, които пък скептично казват "хайде сега, излъгали сме ние тогава руснаците".

Не сме излъгали. В тези отношения няма излъгване. Когато седнеш да преговаряш и...

Защо те се съгласиха на толкова по-добри условия, отколкото успяха да притиснат сегашните български управляващи?

Тогава "Газпром" беше преобладаващ участък като капитали. Впоследствие се проведе една частична национализация и част от акциите бяха поети отново от държавата и сега държавата е мажоритарен собственик на "Газпром". Та Русия има с две държави много сложни отношения. Едната държава е Украйна, през която минава големият кран, така да го нарека. Защото за цяла Централна и Западна Европа оттам преминава природният газ. Огромни количества, които захранват, Европа ползва около 33-34 процента природен газ за своите енергийни и отоплителни нужди. Значи една трета се задоволява с природен газ. По-малкото кранче, но не по-малко като важност, и най-важно на Балканите, сме ние, българите и България. Защото през нас минават тръбите за Турция, гигантски консуматор, Гърция - стратегически консуматор, и Македония, впоследствие и развитие на пътя към Албания, също стратегически консуматор.

Аргументът обаче е, че руснаците винаги са можели да ни заобиколят. Аргумент, който сега беше използван от сегашните управляващи да докажат, че трябва да подпишат.

Несериозен аргумент. Когато имаш изградена инфраструктура, когато са прокарани тръбите и когато се държиш коректно и пазарно и предложиш умна сделка, както се казва, предлагаш, правиш предложение, на което не могат да ти откажат. Ние направихме необходимото да предложим, пак казвам, България да финансира... изградихме 300 километра само за първите 4 години допълнителни транзитни газопроводи. Отделно компресорни станции, реновирахме стари. Огромна инвестиционна програма от страна на България, като си спомняте, е 1998 и 1999 година икономиката не ни беше толкова вдигната на крака. Тогава ние тепърва се изправяхме от съборената позиция. Та стратегически, когато водиш едни такива преговори, всеки гони своя интерес. Аз не упреквам Русия. Русия гони своя интерес. Дали е Путин, дали е Медведев или ръководството на РАО "Газпром", те гонят своя интерес и това е съвсем естествено. Но старата българска поговорка - не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава. Българите в тези преговори - и Румен Овчаров, и неговият екип, не преговаряха за интересите на България, а просто да им падне проблемът от главата. Те не водиха дълги и сложни преговори с различни варианти, а просто се съгласиха на това, което Русия предложи. Клекнаха, наведоха се, с едно изречение.

А аргументът, че България през 2010 ще остане без газ, още през 2007-2008 не подпише с руснаците по-неизгодни 2-3 години.

Как ще остане? Първо, договорът с нас не беше неизгоден за Русия. Аз пак искам да го кажа. Ние в договора за транзит направихме нещо, което беше достатъчно интелигентно. Количествата, които трябваше да получим като цена за транзита през България за тези до 18 милиарда кубометра, които са предвидени до 2010 година да се транзитират през нас, ги трансформирахме в природен газ, който е с фиксирана цена на базата на последната една година от 1997 до март 1998, т.е. на 82.5 долара на 1000 кубометра.

Как щеше да се променя тази цена?

Тази цена стои същата, но с увеличаване на количествата на природния газ, които преминават през България, Русия печели многократно повече, защото изнася 10, 11, 12, 13 милиарда повече през територията на България.

Благодарение на това, че ние сме инвестирали в тези тръби.

Тръбите са наши, ние ги пускаме.

Тоест ние хем сме платили тръбите, излиза сега...

Точно така.

Хем почваме да си плащаме по пазарни... Хем сме свършили на руснаците работата.

Два елемента бяха много важни и те бяха възприети от руската страна като логични и естествени аргументи. Едното беше, че ние нямаме нужда от доводи, защото 1998 г. се очакваше, 1999 г., 2000 г. да влезе еврото като единна парична единица и, разбира се, България като кандидат за член на ЕС след 10-12 години да влезе също в европейския валутен съюз. Всички договори с Русия, от всички европейски държави, се сключват в долари. Затова във формулата, която заложихме, се отчиташе и курсът на долара, който ние знаехме, че след въвеждане на един нов икономически субект, като ЕС, с нова обща валутна единица, неминуемо доларът ще падне от 2.20 лв. на 2.10 лв., 2.00 лв., 1.80 лв., на нива 150 лв. - 130 лв., това вече е един друг пазар след толкова години. Това беше едното, което отчитахме. И второто беше, че неминуемо цените на петрола с изразходването на големите залежища непрекъснато добивът ще намалява или ще се качва цената, ако се запазва този добив. При тези условия цените на мазута, на газьола, на курса на долара, тази сложна формула, която се използва при ценообразуването, беше направена на чисто пазарни начала. И пак казвам, за сметка на парите, които можехме да получаваме във валута да влизат в България, ние договорихме вместо транзитни такси и в България да влиза природен газ. При увеличените количества, които ние непрекъснато реализираме в България, това прави около 1.4 милиарда, 1.5 милиарда близо кубометра. Тоест половината от консумацията на природен газ в България ние получавахме вместо транзитни такси на една чудесна цена. Това правеше останалата друга половина, която доставяме по договора с "Газпром", винаги да можем да вървим по-ниска цена на българския пазар. Разбира се, тук трябва да имате предвид, че се добавят и транзитни такси през Румъния, и митни сборове, и ДДС, и разходите и печалбата на "Булгаргаз". Нещата не са с един ред, но всичко това, пресметнато правилно, даваше на България една чудесна възможност и е факт, че България от 1998 г., само за 9 месеца ние повтенихиме на крайния потребител, на всички производствени, промишлени предприятия и топлофикации в Българияс 30 процента към 1 януари 1999 г.

Тоест те се са си 30 процента? При вас 30 надолу. Сега по новия договор 30 нагоре.

Ако бяха само 30 нагоре, г-н Вълчев, нямаше да има очаквания за такива сериозни трусове. Моите притеснения са, че става дума за огромно увеличение, една тежест, която не съм убеден, че ще може да се поеме от българската икономика.

Какво промениха сегашните управляващи? Какво знаете, че са променили, защото те крият договора?

В това, което всички се опитваме да гадаем или да разберем, може да се има доверие на част от думите на Румен Овчаров. Това, че те са променили договора ни за транзит и че вместо да получаваме природен газ, срещу това се разплащат по някакви цени, които са многократно по-високи от договорените от нас.

По-високи цени плащат руснаците за транзита?

По-високо ни излизаше на нас да взимаме природен газ, отколкото, ако ни плащат във валута. Сега България губи, губи този 1.5 милиарда. Ние, българите, този 1.5 милиарда го плащаме по високите цени. Това имам предвид.

Така. Друго?

Това е едното. Второто е, че Румен Овчаров гарантира, обеща ангажира се, не знам дали са верни тези думи, когато той говори, дали е правилно да се използват, но той каза: Ще има два пъти годишно по 10 процента завишение. В последната 1 година 4 пъти се повишават цените и те са към момента на 69 процента повече от заварените при стария договор. Представете си какво ще се случи предполагам, че утре ще излезе решението на държавната регулаторна комисия, какво ще се случи, ако вдигнат с 29... и тук вече не знам кое е по-страшно... Дали това, че се пазарят като на Женския пазар дали да бъде 29 или 38 процента или, че изобщо тази политика никой не я упреква? Веднага искам да отворя една скоба. За мен е чудесно това, че работодателите, индустриалците и синдикатите решиха да се опитат да стопират този процес. Че тръгнаха заедно да покажат, че така няма да можем да издържим.

На това се отговаря, че държавата не може да субсидира, включително под заплаха от европейски санкции тази пазарна цена на природния газ.

Това са приказки за наивници. Никой не иска нищо да се субсидира. Вижте колко е просто. Нещо ви струва 100 лв., за да го внасяте. Вие се договаряте с вашия партньор незнайно по какви причини и незнайно от какви подбуди, да внасяте същата стока срещу 200 вместо срещу 100. След което казвате на българите "няма да ви го продавам по 100, сега ще ви го продавам по 190 и ще сте ми длъжни и да знаете, ще ви го направя и 200, ама ще мълчите, защото иначе има санкции". Няма такъв филм. Не се прожектира. Пазарната икономика значи пазарът да определя цената, а не цената да се определя, защото един министър е подписал един договор.

От всички обяснения, които давате обаче, излиза, че тези, които управляват, не са разбирали какво правят или са добре разбирали какво правят.

Вариантите са два. Аз нямам нищо против тези, които са учили в Съветския съюз, в Москва или работят в съветски или руски фирми, но винаги когато БСП дойде на власт, винаги наопаки на всяка логика ние започваме да имаме проблеми с Русия. Така беше правителството на Жан Виденов, в което, не сме забравили, надявам се, че Румен Овчаров беше министър на енергетиката. Ами точно тогава стана газовата война. По времето на управление на БСП не можели да се разберат с "Газпром" и с Русия. Дойдохме десните на власт, решихме проблема. Сега отново левите и Румен Овчаров са на власт и отново направиха същото. Значи, едното е наивно да смятаме, че те се карат истински и че в тези кавги по-силният, по-големият брат надвива малкото братче. Аз не искам да бъдем в ролята на малко бито хлапе. Аз искам да бъдем достоен субект и затова, когато казвам дясното дойде на власт се справи с това, което искаше Русия - гледахме си търговските интереси, но защитавахме националния суверенитет на България. Според мен има нещо много по-прозрачно и то се крие в едни решения на Министерския съвет, които аз ви нося и днес. На 30 декември, на 29-30 декември 1996 г., когато България беше с правителство в оставка, когато хората бяха излезли вече на улиците, когато беше гладна зима и се премръзваше по спирките и умираха хора в снега, Румен Овчаров и кабинетът на Жан Виденов взимат едно решение да извадят собствеността на тръбите в България, транзитните газопроводи от активите на "Булгаргаз" и да ги дадат на частна фирма. Познайте коя щеше да е частната фирма?

"Топ енерджи".

"Топ енерджи", разбира се. Когато Румен Овчаров дойде на власт, той винаги работи за интересите на Русия, не за българските интереси. И според мен гледайки сутринта неговите изявления, че предприемачите, собствениците, работодателите трябвало да спрат да искат да печелят и за сметка на това да се увеличи цената на природния газ, са цинизъм. Така не може да се говори. Чорбаджиите-изедници и риториката на Жан Виденов трябваше да са си отишли преди 12 години, не да ги слушаме в 2008 г. отново. За съжаление те са подплатени с конкретни действия. Давате ли си сметка какво ще се случи при 30 процента увеличение на цената на природния газ?

Какво?

Металургията, цялата. За информация - аз се занимавам със строителство. По образование и по бизнес съм строителен инженер и даже ме питаха защо си министър на строителството, като се занимаваш с енергетика и с природен газ, преди десетина година? Знаете ли, че стоманата поскъпна само от февруари до сега два пъти в България. Какво ще се случи с цената... от един пирон през арматурата, през ламарините, всички метални профили в огромното строителство на България? Какво ще стане с циментовите заводи и със стойността на цимента? Какво ще стане с всички химически заводи, говоря за стъкларски, за керамичните заводи, които произвеждат в България? Значи, не може държавата да определя цените на входа на държавата и държавата да определя цените на изхода на държавата и да ни казват "това е пазарна икономика". Това е държавен монопол, произвол.

На това се отговаря, че всички ще плащат пазарните цени и че в България на всичко отгоре те били най-ниски.

Пазарните цени, наложени от един министър Овчаров с подписа му, който анулира моите договори и незнайно защо, аз пак се връщам, за виновен оттук нататък ще се сочи бизнесът. Чуждият бизнес, който ще спре да инвестира в България, ще бъде виновен, защото те ще изтеглят капиталите си. Българският бизнес няма да може да инвестира при това поскъпване. И нещо много по-страшно от първите две - цената на природния газ ще се стовари във всеки дом, в бита на всяко българско семейство. Освен изброеното дотук имаме всички добиви в оранжерии, идва зимният период. Всичко, което се произвежда като зеленчук, ще става с пъти по-скъпо от нас, отколкото внасяме зеленчуците от Турция, Гърция и Македония, и няма да се чудим защо на пазара няма българска продукция. Ами ще поскъпне парното при момента, в който топлофикациите са пред криза и пред фалит в България. Всичкото това в края на септември месец ни го рисуват... Знаете ли кое ме влудява? Излизат хора, които управляват нашата държава, и казват - цената ще бъде такава, а никой не ти казва как ще се отрази това на икономиката. Какво става с българското производство, с търговията, с разходите, със заплатите на българина? Какво става в цените на парното? Какво става с електроенергията, която се произвежда от тези ТЕЦ-ове? Изобщо какво ще стане до март, следващата година?

Какво става с дясното, което обикновено трябва да дойде след лявото, за да оправи нещата с руснаците?

Ако догодина не дойде десница на власт за България ще е ужасно тъжно. Аз виждам в момента два варианта - или министър-председател Бойко Борисов, или министър-председател Сергей Станишев. 2005 г. на парламентарните избори пуснахме по всички телевизии един клип ние от съюз "Радикали" "Гладни години". Този клип показваше управлението на Луканов - краха, управлението на Виденов - краха, и въпросите как ще оставят комунистите България след управлението на Сергей Станишев? Нали знаете, че отговора вече всички го знаем.

Добре. Силно участие на бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев почти като в стихотворението на Константин Павлов "Дълго време няма да ме виждате, дълго време няма да ме чувате". Готов ли сте на дебат с Румен Овчаров, ако опитаме да го направим още тази седмица?

На всякакъв дебат, когато става дума за такава важна тема като оцеляване на българите през идващата зима. Повярвайте ми, нещата ще бъдат по-страшни, отколкото ипотечната криза в Щатите. Там държавата се намесва, за да помогне на хората. Тук е безхаберие и качване на цените.