„Самодоволството, че имаме балансиран бюджет, е без основание, защото в България стоят много нерешени проблеми, които се задълбочават. Надявам се, че не са верни слуховете, според които бюджетът ще бъде издънен, но страната зацикля". Това посочи в интервю за Дарик политологът и директор на Института за регионални и международни изследвания Огнян Минчев. По думите му България няма нужда от безотговорни харчове, но властта у нас трябва да направи нужното, за да не допуска задълбочаването на демографските, икономическите и социалните диспропорции в обществото.
Ако всичко се оставя да бъде решавано от пазара в сфери като младежката заетост и образованието, след 10 години можем да се окажем в доста по-тежко положение, коментира Огнян Минчев. Той обрисува положението в страната като „едно семейство, в което няколко човека са емигрирали, няколко са болни, има нарастващ брой безработни, бедността става по-голяма, а главата на семейството се хвали, че нямаме да взимаме и да даваме".
Господин Минчев, според Вас вътрешните ни теми ли като бедствията, бонусите, лекарствата успяха да изместят интереса, който предизвикваше темата за кризата в Европа сред българите според Вас?
Поначало европейската тема - такава, каквато тя особено се поднася в условията на тази сложна институционална и финансова криза, не е особено лека за разбиране и не бива да считаме, че българското общество е някакво изключение в обстоятелството, че биват предпочитани по-скоро вътрешни, локални, национални новини, неща, които засягат по-непосредствено ежедневието на хората. Пак казвам, европейската тема е доста сложна преди всичко в този разрез на кризата, който преживява Европа през последните години.
Така или иначе през последните месеци на миналата година трайно може би и заради присъствието в новинарските и медийни публикации у нас българинът даваше едно по-сериозно ухо на събитията и в Гърция, и в Европа, отражението им върху икономиките в Евросъюза. Уморихме ли се ние, българите да слушаме за гръцката драма?
Аз оставам с впечатлението, че имаме доста схематична, да не кажа посредствена представа за това, което се случва в Гърция. Струва ми се, че оценяваме доста повърхностно тази криза, която преживява нашата съседка, като считаме, че от една страна, „гърците бяха толкова богати по европейска милост, изхарчиха всичко и сега се оплакват за това, че не им дават още пари". Нещата са доста по-сложни. Вярно е, че щедрите европейски бонуси на кохезионните фондове, структурните фондове, които Гърция получаваше в продължение на 30 години, на практика изградиха една доста могъща и паразитна политическа олигархия, разпростираща бонусите от тези фондове на Европа върху цялата административна и политическа йерархия на Гърция, вместо да ги концентрира преди всичко в проекти за развитие на страната, за каквото те са предназначени по същество. Това е част от истината, това е важна истина.
Другата част от истината обаче остана полускрита, а именно обстоятелството, че една страна като Гърция, едно правителство като гръцкото е трудно да се защити на пазара на тези кредити, които са вземани, защото именно фактът, че Гърция е член на Европейския съюз и че се предполага членството на Гърция в ЕС да осигури на Гърция липсващите пари за връщане на дълговете, наду лихвите по тези дългове до невероятни размери, за да се получи така, че Гърция е взела около 100 млрд. евро на пазара на частните кредитори, а сега има да връща повече от 300 млрд.
Вижда ли се изход обаче от тази ситуация? Мнозина казаха да, този транш вече е договорен, гласувани бяха намаленията на заплатите, орязване на пенсиите, все мерки, които пак изкарват хората на улицата, но така или иначе в дългосрочен план прогнозата е, че фалитът е отложен, не е избегнат.
За съжаление е така и най-големият проблем не е свързан с относителното обедняване на на гръцките граждани, което, разбира се, е за съжаление, но освен обстоятелството, че хората ще получават по-малки заплати, по-малки пенсии и по-малки осигуровки, основният дългосрочен негативен ефект от тези орязвания ще се изрази в обстоятелството, че когато се орязват по този начин разходите на държавата, на бюджета, се орязват и механизмите, чрез които може да се стимулира гръцката икономика. Гърция не може да привлича ефективно чужди инвестиции, Гърция няма вътрешни ресурси за инвестиране, гръцката икономика се свива с по шест-седем процента годишно и това е един порочен цикъл, който на практика в тази ситуация, в която в момента е изпаднала Гърция, защото всички тези многомилиардни заеми, за които се говори, че тя получава, са заеми, които ще отидат за обслужване на дълга, а не са заеми, които де факто ще постъпят в гръцката икономика. Те дори няма да отидат до Гърция тези пари. Те ще направят завой и ще влязат джобовете на кредиторите. Така че големият дългосрочен проблем на Гърция е именно, че тези ограничения в бюджета почти автоматично водят до ограничение на шансовете за икономически растеж и икономическо възстановяване на страната.
В този смисъл споделяте ли някои от тезите на така наречената алтернативна тройка за Гърция - част от групата на социалистите в Европарламента, които се заеха с предложения по темата, та тезата им е, че всъщност не се прави най-важното - не се стимулира икономиката, която единствена би могла да стабилизира ситуацията в страната.
Вижте, тази теза е вярна, но тя е вярна в един от аспектите на проблема. Проблемът като цяло е много по-сложен, защото тогава, когато имате икономика на суверенна държава или на интегрално общество като например американската икономика, колкото и да е задлъжняло федералното правителство на Съединените щати, то осъществява тези многомилиардни пакети от помощи за развитието на американската икономика, за помощ на банковия сектор, но другите сектори с цел измъкване от кризата. Това е стар бих казал кейнсиански инструментариум за излизане от криза, когато се инжектират тези средства в кризисната икономика. Проблемът на Европа не е само в това, че богатите в Европа не искат да го правят, проблемът на Европа, е, че ако богатите в Европа започнат да го правят, това ще изпрати послание до тези пазари, до тези кредитори - ето германците пак гарантираха гръцките заеми, давайте да надуваме допълнително техните лихви. Чисто институционално Европа е блокирана между невъзможността, от една страна е много неприятно, че не са правят така наречените bail-out, които се правят на други места, от друга страна, пък не могат да се правят поради факта, че ще предизвикат допълнително изтичане на европейски средства към пазарите на мошениците и спекулантите.
Неотдавна бяхте констатирал в коментар на събитията в Европа, проектирани от Гърция, че кризата в Европа е институционална и е време за болезнени решения в рамките на общността. Дадоха ли знак събитията от последните месеци, че Европа прескача този трап, тази криза? Март е ключов. Има очаквания да се подпише споразумението за така наречения нов фискален пакт.
И чрез новия фискален пакт, и чрез други мерки се правят опити да се централизира бюджетната политика в Европейския съюз, защото това е начинът на контрол както върху общата валута, така и върху дисциплината на националните правителства относно тяхната бюджетна политика. Така че аз лично смятам, че тези, които биха желали да останат в Европейския съюз, ще им се наложи да се съгласят с някакво допълнително орязване на техния суверенитет в областта на финансите, на бюджетната политика, защото алтернативата би била намаляване на степента на интеграция и редукция на Европейския съюз до някакъв вариант на митнически съюз - нещо, което страни като Великобритания отдавна пропагандират, а политици като чешкия президент Вацлав Клаус отдавна адмирират, но повечето от страните, влизащи в ЕС, изпитват според мен справедливи съмнения от целесъобразността на подобно връщане на европейската интеграция назад.
От онова, което казвате, разбирам, че в близките месеци не трябва да чакаме значителни действия от страна на лидерите, или поне на онази част от тях, които са моторът?
Действията вече са доста решителни. Въпросът е в това, че не трябва да се пренебрегва обстоятелството, че ЕС е един доста сложен механизъм. Той работи чрез механизмите на консенсуса, в някои случаи беше прието консенсус минус един и така нататък, но е много трудно да се постигне споразумение по всички тези изключително тежки въпроси предвид на разделенията, които съществуват в ЕС и предвид обстоятелството, че тази институционална структура, която виждаме на ЕС, тази, с която сме свикнали, вече само частично покрива реалните процеси на еволюция на Европа и като съюз, и като съвкупност от нации. Променени са много интереси, променени са много структури, променени са и до голяма степен възможностите, потенциалът за вземане на едно или друго решение, което може да бъде наложено като общо решение.
От самото начало на тази криза ние винаги опитваме да прочетем събитията и през погледа на България, онова, което се случва в икономиката. Без да сте финансист и икономист, но като човек, наблюдаващ и отчитащ обществените мнения в страната, процесите, които текат вътре...
Вижте, непрекъснато се разпространяват слухове за това, че бюджетът може да бъде издънен, че може да се посегне на Сребърният фонд, че ще се посегне на резерва и така нататък. Надявам се тези слухове да не са верни. Но според мен България се самозацикля в една доктрина, която в настоящата криза доказва своята безперспективност, своята негодност, а именно тази неолиберална доктрина, според която е достатъчно да намалиш максимално държавните разходи и да ограничиш държавната намеса в икономиката и оттам нататък всемогъщият пазар ще свърши всичко това, което ти не можеш да свършиш. Това просто не е вярно. България има нужда може би не от безотговорни харчове от страна на фиска, на публичните финанси, но България има нужда от разумен бюджет, който да предвижда възможности за водене на определени публични политики, на определени държавни политики, които да поддържат българското общество поне минимално в състояние да решава проблемите, с които се сблъсква. Не искам да отнемам време да изброявам тези проблеми - и демографски, и икономически, и социални, и регионални, и всякакви други. Ако тези проблеми бъдат оставени на пазара с или без кавички, просто националните ни интереси от гледна точка на базисни структури в страната, базисни структури на вътрешната ни политика, ще бъдат съвършено зарязани, съвършено негарантирани. Аз лично смятам, че каквато и да е кризата, определени обществени, икономически, социални диспропорции трябва да бъдат взети предвид и трябва да бъдат приети мерки от страна на държавата тези диспропорции да не се увеличават като минимум повече, а по-възможност да бъдат намалявани. Защото в противен случай в следващите години, в следващите не десетилетия, в следващите няколко години можем да се сблъскаме с още по-големи проблеми от този тип - демографски, социални, здравеопазване, образование и други. Самодоволството за това, че виждате ли ние имаме балансиран бюджет е без основания, защото ние сме като едно семейство, в което няколко човека са емигрирали, няколко човека са болни, има нарастващ брой неграмотни, бедността става все по-голяма, а главата на семейството се хвали, че видите ли нямаме нито да вземаме, нито да даваме.
Тъкмо щях да ви питам за сектори, но вие ги очертахте - образование, пазар на труда и здравеопазване като ключови сектори, в които очевидно липсва действие и сериозна намеса от властта.
За да стане съвсем ясно, бих дал един конкретен пример. България има почти 2 млн. души, които емигрираха през последните двадесет и няколко години и това са общо взето хората, които са по-перспективни и по-млади, по-инициативни. Във всеки случай това са хора, които са активни на трудовия пазар. И българският трудов пазар беше „облекчен" от липсата на тези хора в страната. И въпреки това ние имаме около 25 на сто младежка безработица. Какво означава това? Че българската икономика практически не произвежда работни места за тази група от населението, за която ще разчитаме да възпроизвежда българската икономика през десетилетията оттук нататък. Ако младите хора от настоящото поколение и следващите едно-две бъдат принудени и те да напуснат страната, все по-малко работещи хора в България ще трябва да издържат все повече пенсионери, все повече инвалиди, все повече хора, които не са на пазара на труда, ще трябва да плащат все по-големи данъци и на практика ще трябва да има все по-големи стимули и те да напуснат България, тъй като все пак има граница на това, което човек може да работи и да предоставя на обществото като част от своя труд. За тези неща дори не се говори сериозно в българското публично пространство и ако подобни проблеми не бъдат адресирани с ефективни държавни политики - за младежка заетост, създаване на работни места на малцината в активна младежка възраст, които могат да останат тук и да дръпнат България напред, във всеки случай след десет години ще бъдем много по-зле отколкото сме сега.
Тежка тема подхванахте, а тя е във фокуса на внимание и в Европа, защото специални решения бяха взети тъкмо за младежката безработица и като казвам това, смятате ли че пет години след реалното ни членство в ЕС, българинът следи малко по-задълбочено всичко, което се проектира там като политика логично рефлектира и в неговия живот?
За българина не може да се говори. Той не е и длъжен да следи в детайли това, което се случва в ЕС. Той има свои ежедневни, трудови и семейни задължения. Задължително е тези представители на българския икономически и политически и интелектуален елит, които се занимават с управление на страната, да познават много добре тенденциите в Европа и да вземат адекватни решения за България, защото простата „истина", че намалявайки държавата и отдавайки по-голямо внимание на пазара, той ще си свърши работата, е една заблуда, която ни тласка към национално небитие.
Тоест дори и тези на терена на европолитиката, които са наши представители там, би трябвало да бъдат по-активни в тези сфери?
Би трябвало да бъдат по-активни в разбирането на това, което се случва в Европа. Би трябвало да бъдат по-активни в отстояването на българския национален интерес и би трябвало да водят ефективни политики в българските общество и държава за компенсиране на факта, за това, че ние през последните две десетилетия на практика инкасирахме изключително негативни, деструктивни тенденции в развитието и на държавата, и на обществото.
Доколко и как медийно успяваме да предадем важните за Европа теми у нас и да ги направим част от дневния ред на обществото?
Мисля, че трябва да бъде разширен кръгът на хората, които получават възможност да говорят в медиите. Само няколко европейски експерти, за какъвто аз не считам себе си, не съм европейски експерт, а човек, който се занимава с политически анализи и в частност следя това, което се случва в Европа, но хора, които се занимават с развитието на нещата в ЕС - и мои колеги, и хора от държавната администрация, трябва да бъдат обект на по-широко внимание и ухажвани от медиите, за да бъдат българите по конкретно информирани за случващото се в ЕС.
