„Темата за еврото не е тема за политически дебат. Тя може да е въпрос за по-добра информираност, за необходимостта от запознаване на обществото с ясни мерки, за противодействие на целенасочени тенденции, за спекулативни практики, които неминуемо някои недобросъвестни търговци ще се опитат да реализират, но политическият разговор започна още през 1997 г. и намери своя реален завършек през 20125 г. Оттам нататък всичко беше и е въпрос на технология“ - това заяви премиерът Росен Желязков по време на дискусия „Финансовата грамотност като фактор за инвестиции, доходи и еврозона“, организирана от Икономическия и социален съвет.
Събитието се състоя в Министерския съвет. „Целта на форума е разсейване на мнимите от реалните страхове, които хората, къде от незнание, къде от целенасочено въздействие таят в себе си“, уточни премиерът.
Йотова: Леят се обиди, квалификации и всякакви сюжети, но липсват важните отговори за еврото
„Благодаря, че днес правителството, синдикатите, работодателите и експерти са на този форум, който имам възможността да открия“, добави Желязков.
Технологията по думите на премиера касае това дали България е подготвена да отпадне дерогацията, която все още съществува и която ще е предмет на разглеждане от Съвета на ЕС и от парламента през следващите два месеца.
„Този дебат можеше да бъде провокиран от изкушени да използват темата за нашата европейска идентичност и нашата принадлежност към ЕС така, както се случваше през години и както можеше да се случи тогава, когато обществото върви след лидери, които предпочитат флага на популизма“, заяви Росен Желязков.
"Няма смисъл, когато нацията трябва да бъде уверена, че въвеждането на еврото е само от полза за по-добрата конкурентоспособност на нашата икономика, ние да вкарваме дебат, който манипулира хората, ражда в тях страхове и управлява тези страхове в хората. Нямаме нужда като правителство от този мизансцен и от това либрето", заяви Росен Желязков.
Радев: Призовавам хората да следят за необосновано покачване на цените, защото явно няма кой друг
Според премиера ако има нещо, което разколебава в момента и кара обществото да се дели на "проевро" и "еврофоби", или "проевропейци" и "евроскептици", това са междуинституционалните схватки, които не могат да доведат до нищо различно, освен да задълбочават разбирането, че политическият диалог не е на съответното ниво и да създават усещането, че отново може да се влезе в изборна спирала.
Когато говорим за въвеждане на еврото, всички отговорни политици и институции са много наясно с това къде стои България в момента, какъв е нейният потенциал и стъпките, които България е предприела и какво предстои да се направи, каза Желязков. По думите му ако беше различно, нямаше да имаме Закон за въвеждане на еврото.
Едни закон регулира обществени отношения, които подлежат на такава нормативна регулация. За нас би било необяснимо, когато беше приет Законът за въвеждане на еврото и той беше обнародван с указ на президента, как някой би казал, че не знае какво пише в член трети от този закон, каза премиерът и подчерта, че там пише коя е ефективната дата за въвеждане на еврото. Когато е приет законът от Народното събрание, което е еманация на представителната демокрация, и този закон е обнародван в "Държавен вестник" с указ на държавния глава, дебатът след това навява на усещането, че ние говорим за други теми, които са много далеч в настоящия момент от перспективата за президентската кампания за следващата година, коментира премиерът.
Сачева: Няма колебание в нито една от партиите за еврото, дори и във „Възраждане“
Той заяви, че опитите за спекулации ще бъдат ясно адресирани с цялата нетолерантност на държавата към подобни явления. България има огромно предимство заради фиксирания курс и ползите на валутния борд. Ясна е и координационната роля на Българската народна банка, каза Росен Желязков. Той отбеляза, че разчита на обратната връзка на гражданското общество и неправителствения сектор по въпроса. Когато се прави една макроикономическа прогноза, е много ясно какви са нивата на инфлацията и нарастването на доходите, посочи премиерът.
Министър-председателят подчерта, че в последните години темата за присъединяване на България към еврозоната е част от съществения политически разговор, но не е тема за политически дебат. Може да е въпрос за по-добра информираност или въпрос за необходимостта от запознаване на обществото с ясни мерки за противодействие на целенасочени тенденции за спекулативни практики, които неминуемо някои недобросъвестни търговци ще се опитат да реализират, каза Желязков.
Той припомни, че политическият разговор започна още през 1997 г. и намери своя реален завършек през 2005 година. След това всичко беше въпрос на технология дали България е подготвена да отпадне дерогацията, която все още съществува и която ще е предмет на разглеждане от Съвета на ЕС и от парламента през следващите два месеца. Този дебат можеше да бъде провокиран от изкушение да се използва темата за нашата европейска идентичност и принадлежността ни към ЕС – така, както се случваше през годините, така, както можеше да се случи тогава, когато обществото върви след лидери, които предпочитат флага на популизма, каза още Росен Желязков.
