Здравото министерство започна подготовка по осигуряване на медицинска помощ на хората в отдалечени населени места. Това трябва да стане по два начина - чрез мобилни пунктове и лечение от разстояние. Тези промени са заложени в две наредби, публикувани за обществено обсъждане. Всеки един мобилен кабинет ще бъде снабден с необходимото специализирано медицинско оборудване. Регламентират се и прегледите от разстояние, като например консултациите с лекар по телефона. В наредбата се описва кои видове медицинска помощ няма да са допустими за дистанционна практика, като например дентална помощ, раждане, установяване на смърт.
Целта е да се улесни достъпът до здравни грижи в отдалечени райони чрез мобилни пунктове и телемедицина. Въпреки това, представители на медицинското съсловие и експерти по медицинско право изразиха сериозни опасения за прилагането на тези мерки.
Медицинската помощ от разстояние: Пациенти ще могат да си говорят с лекарите само през НЗИС
Общопрактикуващият лекар д-р Гергана Николова заяви в ефира на NOVA NEWS, че вече има действаща мрежа от лични лекари в отдалечените райони и не вижда смисъл от въвеждането на мобилни екипи, които ще дублират функции.
„Имаме колеги, които обслужват пациенти в труднодостъпни места. Съществуващи кабинети вече действат. Мобилните екипи ще вършат ограничена дейност, а останалото отново ще бъде прехвърлено на личния лекар“, подчерта тя.
Относно телемедицината, д-р Николова признава, че практиката се е утвърдила по време на COVID-19 пандемията и се използва ефективно и днес – за проследяване, консултации и мониторинг. Според нея обаче новата наредба налага прекалено строги и неприложими изисквания:
„Ще наруша наредбата, ако отговоря на родител, който ми праща снимка на памперс. Наредбата изисква да се използва единствено платформа на Националната здравноинформационна система (НЗИС). Това е неефективно и нереалистично“, смята тя.
Новата система за контрол е регистрирала близо 73 000 грешни предписания от лекари
Тя допълни, че техническите условия и изискванията към системата, интернет връзката и хардуера ще затруднят както лекарите, така и пациентите, което на практика ще блокира полезна и вече утвърдена медицинска дейност.
Кога телемедицината ще стане масова практика у нас
Експертът по медицинско право адв. Мария Шаркова изрази категорична подкрепа за нуждата от регламент, но подчерта, че предложеният подход е неефективен и противоречи на целта – улесняване на достъпа до медицинска помощ.
„Наредбите изписват вещи, но избождат очи. Целта трябваше да е здравната помощ да отиде до пациента, но резултатът ще е блокиран достъп“, каза тя.
Шаркова даде пример с мобилните пунктове, за които ще се изисква да бъдат създавани само от болници за активно лечение и след тежка административна процедура. Така, според нея, ще бъде невъзможно организирането на гъвкави скринингови кампании и дейности, които и в момента се провеждат успешно, включително в големите градове.
Относно телемедицината, Шаркова определи новите правила като абсурдни:
„Държавата въвежда монопол върху комуникационния канал. Това е не само технически неизпълнимо, но и юридически проблематично – НЗИС по закон няма тази функция“.
Тя предупреди, че в сегашния си вид наредбата ще блокира развитието на дистанционната медицинска помощ и ще ограничи правата на пациентите. Вместо това настоя за използване на съществуващите европейски регулации за защита на личните данни, без да се въвеждат допълнителни, неприложими изисквания.
Има ли шанс за промени?
И двете наредби са публикувани за обществено обсъждане, като в рамките на този процес могат да се подават становища, предложения и възражения. Адв. Шаркова подчерта, че Министерството на здравеопазването е длъжно да разгледа всяко предложение и да мотивира своето решение дали го приема или не.
„Надявам се колкото се може повече специалисти – лекари, юристи, IT експерти – да се включат в обсъждането, за да се постигне баланс между достъпна помощ и реалистични изисквания“, заяви тя.
Д-р Николова също потвърди, че Националното сдружение на общопрактикуващите лекари вече е изготвило становище с конкретни забележки и предложения за подобрения в наредбите.
„Да, регламент е необходим, но нека той да улесни, а не да затруднява работата ни. Важно е да се запази гъвкавостта и ефективността на вече утвърдени практики,“ посочи тя.
Адв. Шаркова напомни, че всеки гражданин, не само организации, може да участва в обсъждането чрез портала за обществени консултации на Министерския съвет.
