В зависимост от спешността на пациентите, която ще се определя с телефонно интервю, линейките ще пристигат до мястото на инцидента за срок от 8 минути до 2 часа. Времето, в което спешните екипи могат да останат на адрес, преди да започнат да превозват пациенти до болница, не трябва да надхвърля 10 минути. 20 минути пък е срокът, в който линейките трябва да напуснат болницата, след като са транспортирали до нея пострадали лица. Не се предвижда единствено ограничение на времето, в което линейката трябва да пътува с пациент до дадена болница. Правилата са заложени в новия стандарт по спешна медицина, който бе публикуван днес на страницата на Здравното министерство за обществено обсъждане. При отклонения от въпросните часови рамки, местният център за спешна помощ ще трябва да предостави анализ за причините за закъсненията, както и да изготви план за разрешаването на проблема.
До изготвянето на нов стандарт по спешна медицина се стигна, след като предишният, създаден от бившия здравен министър Петър Москов, падна в съда, атакуван от пациентски организации и болнични директори. Мотивите им бяха, че във въпросния стандарт са заложени прекалено завишени критерии към лечебните заведения, които предоставят спешност. Така, ако по силата на предишния стандарт, болниците трябваше да разполагат със 700 кв. м. за спешен център, сега според новите правила те ще трябва да осигурят площ, която да „позволява оптимално функциниране" на спешната дейност.
И в новия стандарт за състоянието на пациента ще се разпитва по телефона и в зависимост от отговорите спешността ще се разпределя по кодове – червен, жълт и зелен. За критичните пациенти с код червен линейката ще трябва да пристигне на мястото до 8-ата минута. За пострадали, определени с код жълт – до 20-ата минута, а за пациенти с код зелено – до 120-ата минута.
В новия стандарт е заложен и раздел за използването на въздушен транспорт за спешна медицинска помощ. До аеротранспорт ще се прибягва тогава, когато общото време за оказване на бърза помощ с линейка надхвърля с повече от 30 минути времето, в което пациентът би получил помощ с въздушен транспорт.
В заключение в проекта за нов стандарт се посочва, че съгласно Националната здравна карта за покриване на потребностите на населението в страната е необходимо да функционират 38 спешни отделения.
До изготвянето на нов стандарт по спешна медицина се стигна, след като предишният, създаден от бившия здравен министър Петър Москов, падна в съда, атакуван от пациентски организации и болнични директори. Мотивите им бяха, че във въпросния стандарт са заложени прекалено завишени критерии към лечебните заведения, които предоставят спешност. Така, ако по силата на предишния стандарт, болниците трябваше да разполагат със 700 кв. м. за спешен център, сега според новите правила те ще трябва да осигурят площ, която да „позволява оптимално функциниране" на спешната дейност.
И в новия стандарт за състоянието на пациента ще се разпитва по телефона и в зависимост от отговорите спешността ще се разпределя по кодове – червен, жълт и зелен. За критичните пациенти с код червен линейката ще трябва да пристигне на мястото до 8-ата минута. За пострадали, определени с код жълт – до 20-ата минута, а за пациенти с код зелено – до 120-ата минута.
В новия стандарт е заложен и раздел за използването на въздушен транспорт за спешна медицинска помощ. До аеротранспорт ще се прибягва тогава, когато общото време за оказване на бърза помощ с линейка надхвърля с повече от 30 минути времето, в което пациентът би получил помощ с въздушен транспорт.
В заключение в проекта за нов стандарт се посочва, че съгласно Националната здравна карта за покриване на потребностите на населението в страната е необходимо да функционират 38 спешни отделения.
