/ БГНЕС, архив
Председателят на комисията по култура и медии в Народното събрание Вежди Рашидов излезе позиция в подкрепа на свободните учени от БАН, които вчера обвиниха сови колеги, използвали името на институцията за политически цели. 

Заставам категорично зад Отвореното писмо на свободните учени от БАН проф. Симеон Съйнов и ст.н.с.д-р Георги Райчевски и се противопоставям на опитите името на Академията да бъде използвано за политически натиск и шантаж, заявява Рашидов, който е и член-кореспондент на БАН.

Вчера свободни учени от Българската академия на науките излязоха с отворено писмо срещу част от своите колеги, които според тях използвали името на Академията за "политически игри". Те остро се противопоставиха на опитите престижът на БАН да бъде използван за трамплин за лични амбиции и се разграничиха от подобно поведение. Според тях ядрото на „това активно мероприятие“ е дълбоко обвързано с Българската социалистическа партия. Впечатление през годините е правел и синхронът между позициите на „Позитано“ 20 и учените около проф. Лъчезар Аврамов, проф. Константин Хаджииванов, проф. Емануел Мутафов и проф. Росица Николова. В писмото си учените изказват подозрения за тристранна договорка между БСП, президента Румен Радев и лидера на протестната група проф. Лъчезар Аврамов за министерско място в подготвяното служебно правителство, срещу подклаждането на „научно въстание“.

Ето и цялото изявление на Вежди Рашидов:

На протестите днес аз не виждам да присъстват българските лекари, които месеци наред денонощно работят за предпазване и лекуване на българските граждани от коронавируса, не виждам нито един от големите и достойни български творци, които се борят за запазването на българския дух и на българската култура в трудни дни на пандемия, не виждам българските инженери и работници от предприятия, не виждам и земеделците, които са на полето и събират житото, за да имат и през тази зима българите своята прехрана, не виждам българските учители, които се подготвят за новата учебна година и на които разчитаме за образованието на нашите деца, както не виждам и големите българските учени, благодарение на които българската наука се развива така, че да е уважавана в Европа и света.

Не бих могъл да приема, че една група хора, някои от които с неясни биографии, си позволява да си присвои понятието народ. Тогава трябва да си зададем въпроса другите какви са – не са ли народ? Кое е народът – протестиращите по площадите или тези, които всеки ден са на работните си места. За да имаме народ са необходими работещите и градивни хора, а не хора, които от сутрин до вечер демонстрират агресия, цинизъм, вдигайки бесилки и носейки ковчези за бъдещето, които окупират незаконно градове, които нападат брутално майки с деца, чупейки имуществото им. Недопустимо е поругаването на сгради паметници на културата като ги обстрелват с яйца и домати. Тези продукти не са оръжия срещу сгради, а биха послужили за храна на нуждаещите се. Ами спирането на метрото не беше ли вандалски акт, който хвърли в ужас и стрес гражданите на София. Нима не е посегателство обсебването на кръстовища, които принадлежат на всички, търкалянето на парапети, пейки и кашпи, барикадирането на възлови места? Навсякъде по света собствеността е неприкосновена.

Не за това съм живял и работил близо 70 години. Благодаря за такава „демокрация“!

А работата на БАН е да излезе от старите наследени привички и да влезе в ролята си на свободна научна организация, подмладена, енергична и жива, каквато всъщност е създадена някога. Именно затова подкрепям демократично мислещите учени и заставам до тях без политическите си пристрастия.

Академик на Международната Академия по изкуствата в Москва, член на Европейската академия по изкуствата в Париж, член - кореспондент на Българската Академия на науките, почетен професор Вежди Рашидов