Oткрити са най-компрометираните тръбопроводи в Плевен - това обясни пред БНТ проф. Ганчо Димитров, председател на надзорния съвет на ВиК холдинга и член на кризисния щаб в града. Заради водната криза през седмицата извънредно се събра парламентнарната Комисия по околната среда и водите, ВиК-Плевен започна проучвателни сондажни дейности за откриване на вода, а областният управител свика Кризисния щаб.
Предприети са три незабавни действия за преодоляване на кризата. Те предвиждат спешна подмяна на най-компрометираните водопроводи в града, зониране на мрежата и регулиране на налягането.
ВиК-Плевен започва проучвателни сондажни дейности за откриване на вода
Кварталите с най-големи загуби в Плевен са "Дружба" 1 и "Дружба" 2. "Това са два района, в които има значителни загуби на вода и трябва да се започне оттам - подмяна на водопроводната мрежа. Може да се приложи селективна подмяна на най-износените тръбни участъци, които са амортизирани с чести аварии. Второто нещо, което трябва да се направи, е зониране на водопроводната мрежа. Т.е. поддържане на оптимални налягания чрез зониране. И третото - това е регулиране на налягането и да се намалят физическите загуби. Не само загубите, но и честотата на авариите", каза проф. Ганчо Димитров.
Създават кризисна комисия по проблемите на водоснабдяването в Плевен
Преди това обаче ВиК дружеството в града трябва да направи селекция на мрежата според нейното натоварване. "Трябва да има райониране на водопроводна мрежа, измерване на нощни разходи, измерване на дневни разходи и измерване на налягането, за да може точно да определят физическите загуби", коментира проф. Ганчо Димитров.
Според преподавателя от УАСГ доц. д-р инж.Венци Божков довеждане на вода от Дунав към Плевен няма да сработи: "Един от вариантите е да се използват кладенци от терасата на р. Дунав, но за съжаление нямаме такъв водопровод, който да свързва тези кладенци, водата от тези кладенци и да я кара в гр. Плевен. Трябва да се изгради такъв водопровод, включително и пречиствателна станция, което изисква време. Няма как да стане".
Предлагат борд по водите за превенция на кризи
Намерението за захранване от яз. "Сопот" също е под въпрос според него. "Водата, която е в яз. "Сопот" може да достигне до Плевен по трасе, дълго около стотина километра по повърхностен път, течейки по долини на реки, магистрален напоителен канал, да стигне до яз. "Горни Дъбник", след това Долни Дъбник, и пак оттам. Тъй като няма работещ тръбопровод, тази вода абсолютно трябва да се пречисти, защото колкото и да е чиста, тя вече се е замърсила по пътя си", обясни доц. д-р. инж. Божков.
Сондажите, на които се възлагат големи надежди, не решават проблема. "Пак тази вода не знаем колко ще излезне, каква ще излезне, пак може би няма да може директно да бъде подадена на гражданите на гр. Плевен. Тази вода абсолютно трябва да се пречисти", коментира доц. д-р. инж. Венци Божков.
Вариантът за изграждане на язовир "Черни осъм" остава на дневен ред, като възможност за трайно решаване на проблема с водата на Плевен, Троян и Ловеч, но заради Натура 2000, строежът му може да се забави поради екологични ограничения.
