Телефонът на доверието в София е единствената денонощна линия в страната, на която приемат обаждания около 15 сътрудници, които работят като доброволци. Над 4000 са били обажданията миналата година, като в сравнение с 2009-та те са два пъти повече.
„Обемът на проблемите в самата личност и в обществото са несравними с тези отпреди 10 години - много вербална и физическа агресия. Самотата на хората им тежи, късат се връзки в семейството и никой за никого не се интересува", констатират хората, които работят на Телефона на доверието.
Да спасиш живот, като разубедиш човек да не си посяга
В реалния живот и тримата си имат имена и професии - за нас и за тези, които ги чуват, когато изберат телефона на доверието на БЧК те са просто номера. Номер 10, номер 17 и номер 20 признаха, че най-критичните обаждания са на хора, които заявяват намерение да сложат край на живота си. Каквито случаи през годините е имало немалко.
„Случва се по време на дежурството на една наша колежка. Обажда се бременна жена, която казва, че ще се хвърли под влака. Тя хуква, отива при началника на гарата и наистина я намират на релсите как се подготвя да легне вече във видима бременност", разказва сътрудник номер 17. И допълва, че има доста случаи на хора, които звънят и плашат със самоубийство, но повечето са с нестабилна психика или с психични отклонения.
Друга история, вече в смяната на номер 17 - безработен висшист, който живее в малък град, плаши също да сложи край на живота си. Жена му докторант миела чинии в пицария, а той, отчаян, иска да се самоубие, защото не може да гледа семейството си и децата си - син абитуриент и друг ученик.
„Казах му знаете ли колко струва едно погребение и какво ще им причините", разказа доброволката. Три месеца по-късно мъжът се обадил, че си е намерил работа. Допълнил е само: „Добре, че се обадих!".
И от телефон 112 са им насочвали хора на крачка от смъртта
Номер 20 разказва, че се е случвало в подобни моменти точно от телефон 112 да пренасочват към тях обаждания. Преди две години разубеждават млада жена от Свиленград да не скача от балкона. Тя е била психично-болна, но живееща в много травмираща среда. „Говорихме два пъти по повече от 40 минути, много се успокои като разбра, че има и други като нея и те намират сили да продължават. Накрая ни пожела лека нощ", разказа доброволецът. Но допълни, че добрата развръзка ги мотивира да продължават да бъдат част от Телефона на доверието.
„Когато нещата се натрупват и хората ги понасят, тогава никой не им обръща внимание. Когато започват да рухват съдби и то по най-зрелищен начин, тогава започваме да се сещаме, че имаме хора, които са сами, които са болни или са били изолирани от собствените си семейства", казва той по повод зачестилите случаи на хора, които решават да се самозапалят.
Мъж с кредит заплашил преди ден да се запали
Само преди ден мъж, който плаши, че ще се запали звъни на Телефона на доверието. „Той е говорил за кредит и е казал, че на падежа на вноската, когато ще му поискат пари и той няма да ги има, е обявил, че ще се запали", разказаха от екипа. Посочил е датата 26 май и е поискал от Телефона на доверието да му осигури пожарна. Сътрудникът обаче не е успял да запише точно координатите, защото обаждащият е прекъснал телефона, а и връзката е била лоша.
„Тези хора имат нужда. Специално при опитите за самоубийства - хората, когато усетят, че нещата отиват на зле, това е повик да потърсиш помощ. По това ние разбираме, че той нещо мисли и може да го направи във времето. И ако можем да го разубедим, това е най-доброто, защото той повече няма да посегне, няма да го направи", разказва номер 10.
Според правилата на работа обаче, освен че са анонимни, никой от сътрудниците на Телефона на доверието няма възможност да види номера, който го търси. Работи се с обикновен телефонен апарат, въпреки съмненията на някой от абонатите, че разговорът може да се записва. „Когато искат, те ни оставят телефона си, когато сме ги търсили за помощ", казва още номер 10.
Възрастни без близки молят да ги проверяват дали са живи
В други случаи възрастни хора ги молят да ги проверяват дали са живи, защото нямат роднини. „Казват, че не знаят дали ще се събудят утре - понякога един възрастен човек по-малко се страхува от самата смърт, отколкото от това какво ще стане след това, кой и кога ще ги намери", обяснява сътрудник с номер 20.
Много са историите, които те могат да разкажат, как са събирали пари, за да подкрепят дори и анонимно хората, които им звънят - с храна, с дрехи и лекарства. Но не лично, защото нямат право да ги виждат, а чрез доброволци. Как са помогнали за погребението на жена, на която те са били единствените близки хора. Как се притесняват, когато някой не им звъни дълго време, а го е страх, че ще си отиде самотен. „Когато някой не се обади една седмица, ние се притесняваме, питаме се един друг дали е звънял", разказват доброволците.
Има и обаждания от благодарност и куриози като този, че са намерили бяло коте за техен абонат, защото това била голямата му мечта. Доброволците са намерили ветеринар, който да осигури котката. Кръщават постоянните си абонати с прякори - Окултиста, Масажиста, Легионера, като си предават на дежурствата кой за какво е звънял и в какво състояние.
Прегряваме, но никога не трябва да се предаваме
За някои са като изповедници, за други - приятели, за трети хората, на които могат да се разкрещят. За тях самите телефонът на доверието просто е патерица, на която човек, може да се подпре и да продължи. Защото вярват, че никога не трябва да се предаваме.
„Прегряваме - има такива моменти, в които човек трябва сам да осъзнае и да спре, за да е полезен и за себе си и за другите. Трудно време е, криза е - повече кураж трябва да има" - гласи рецептата на глас номер 10.
Колегата й допълва, че ако се погледне през очите на хората, които дежурят на Телефона на доверието, сигурно е много тежко да се живее в България. „Но пак през нашите очи погледнато - винаги има начин. Хората имат сили и това се вижда от самия факт, че са се обадили, защото понякога това им отнема месеци", казва той.
„Да се обърнат към нещо, което им е приятно вътре в тях самите и около тях. Прави нещо! Никога не се самосъжалявай! От тази игра живот никой не е излязъл жив. Защо трябва непрекъснато да се оплакваш, да си мислиш, че светът се върти около теб - просто се огледай!", казва простичко номер 17 с над двайсетгодишен стаж на телефона.
Само столичният Телефон на доверието е денонощен
В момента телефоните на доверието към Българския червен кръст са три, но само два от тях работят - в София и Пловдив, като само столичният екип работи денонощно. Този в Пловдив е само с дневен график.
8164 892 с код 02 е номерът, на който звънят хора с проблеми, самотни хора и даже такива, които стигат до мисълта за самоубийство. Около една трета са обажданията от провинцията, но звънят и много наши сънародници от чужбина, дори и от далечни точки като Австралия.
Благодарение на 15-16 доброволци телефонът на доверието никога не мълчи и винаги има кой да вдигне слушалката. По специалности и професии доброволците на линията са психолози, психиатър, лекари, журналист, социален работник. В екипа има и дългогодишен сътрудник, който е на възраст над 80 години. Тъй като работят като доброволци по-възрастните сътрудници поемат по-често дневни смени, за да помогнат на по-младите доброволци на телефона да работят на още едно-две места.
Жените са повече от мъжете, които искат да доверяват
4180 са били обажданията на столичния Телефон на доверието за 2012 г., докато през 2009 г. те са били 2601. През миналата година Телефонът на доверието в София има към 1300 часа изговорено време. Обаждат се по традиция повече жени, като най-често те са средно три пъти повече от мъжете.
Сред основните теми на разговор са проблеми в партньорските и семейните отношения, лични трудности в общуването с другите, тежки житейски кризи - най-често свързани със загуба на близък човек, самота и безпомощност на болни хора, психични заболявания и гранични психични състояния, проблеми с отглеждането и възпитанието на деца, разводи и раздели с партньор, безработица и бедност.
„Много често вече ни задават и медицински въпроси като например кое лекарство какви отклонения може да даде, защото докторите вече не разговарят с пациентите си", обяснява един от сътрудниците. И въпреки, че често ги търсят за здравословни проблеми - най-често свързани с психични заболявания, от телефона на доверието напомнят, че не работят с диагнози, не изписват лечения, а основната им функция е да оказват психологическа и емоционална подкрепа на обаждащите се.
---------------------------------
Преди 107 години е създаден първият Телефон на доверието - след един нещастен случай, който е могъл да бъде предотвратен, ако от един нюйоркски хотел са повикали навреме пастор. Създателят му е пастор Хари Уорън. През 1985 г. Телефони на доверието, обединени в международна организация, има в 105 държави в света, като 28 от тях са в Европа.
В България първият телефон на доверието е открит през 1982 г. от Областния съвет на БЧК-Русе.
