„Може пенсионер с 240 лева пенсия да я дари за битка в тази криза, за да подкрепи крайно нуждаещите си, а не може търговски оператор с обекти, генериращ такива доходи, да направи минимално усилие бедният производител да може да продава в обекта му в провинцията. Това е нон сенс, не подлежи на коментар. За всеки български държавник е унижение да коментира подобна злоупотреба с мрежата, която се създаде с годините“. Това каза земеделският министър Десислава Танева на брифинг в Министерския съвет по повод позицията на големите търговски вериги срещу това да отделят половината от площта си за българска продукция.
Танева: Не срещнахме никакво разбиране от веригите да продават българска продукция
„Всичко в това изложение са манипулации. Ние водим от доста време опит за диалог, който е абсолютно безплоден. Искам само едно да кажа - да, ние ще въведем задължение на всички оператори, които имат представителство в цяла България с търговски обекти, да предлагат местна регионална продукция на потребителя. В това няма абсолютно никакво вмешателство в досегашните им канали на логистика, доставки, разпространение. Това е минималното, което сме длъжни да направим, като държавнииц, за да съхраним нашия народ“, отсече тя.
Министърът посочи, че са подготвили проект на постановление, както и законодателно предложение за повече българска продукция в магазините.
За предстоящите Великденския празници тя пожела всичко на трапезата ни да е българско, тъй като имаме всичко от това, което се слага на трапезата - българско производство.
"Искам да уверя всички потребители и земеделски производители, че имаме производство на агнешко месо, което е достатъчно да задоволи националното ни потребление. Взели сме всички мерки до пазара да стигне българско прясно месо", каза тя.
Прокуратурата разпореди на БАБХ да извърши проверка на агнешкото месо и търговията с яйца
Министър Танева коментира и възможността за временно наемане на работници за прибиране на реколтата за хора, които са останали безработни, като призова земеделските производители да бъдат активни в комуникацията си с бюрата по труда по места.
„Да заявяват своевременно нужния им персонал за прибиране на реколтата. Започваме с розобера, това ще е първо изпитание през следващия месец. Водим комуникации за допълнителни мерки, но и това, което се направи в момента за възможността за временно наемане на работници за прибиране на реколтата е добро решение“, допълни тя.
По-рано от Сдружението за модерна търговия (СМТ) излязоха с позициясрещу готвеното постановление на правителството. Според търговските вериги проектът на постановление за повече българска продукция в магазините погазва основните принципи на пазарната икономика. По същество предложението на земеделското министерство е до края на годината големите хранителни магазини да осигурят поне половината от площта си за български стоки. Тези храни трябва да се купуват директно от производителите в съответната област на всеки магазин, или до 200 км. от областния център.
Големите хранителни вериги твърдят, че предложените промени биха довели до изключително вредни последици за всички участници на пазара на хранителни стоки – българските потребители, търговците на дребно и самите български производители.
Предвидените мерки забраняват утвърдените бизнес модели на търговските вериги, които предлагат на милиони българи качествени храни на ниски цени, благодарение на оптимизация на процесите и безкомпромисен контрол на качеството. В резултат може да се очакват повишаване на цените, ограничаване на избора и дефицит на много стоки и достигане до пазара на храни с ниско качество, предупреждават чуждите вериги.
Ето и цялата позиция на сдружението:
Проектът на земеделското министерство облагодетелства сивия сектор за сметка на българските потребители и производители. Според представен ни днес от Министерството на земеделието, храните и горите проект на постановление на Министерския съвет за осигуряване на основни групи храни, произведени на територията на Република България в търговските вериги, продаващи храни трябва да се обособят места (щандове, регали, хладилни витрини и др.) за български храни, които да заемат минимум половината площ за всяка групи храни. Тези храни трябва да се купуват директно от производителите в съответната област на всеки магазин, или до 200 км. от областния център, а продукцията им не може да бъде продавана на промоционални цени, освен с изричното им писмено съгласие.
Според Сдружението за модерна търговия (СМТ) проектът погазва основните принципи на пазарната икономика. Предложените промени биха довели до изключително вредни последици за всички участници на пазара на хранителни стоки – българските потребители, търговците на дребно и самите български производители.
Предвидените мерки забраняват утвърдените бизнес модели на търговските вериги, които предлагат на милиони българи качествени храни на ниски цени, благодарение на оптимизация на процесите и безкомпромисен контрол на качеството. В резултат може да се очакват повишаване на цените, ограничаване на избора и дефицит на много стоки и достигане до пазара на храни с ниско качество.
Въпреки, че целта на проекта е да подкрепи българските производители, всъщност за много от тях ще има негативни резултати. Най-тежко ще пострадат производителите на разстояние над 200 км. от София, където е концентрирана значителна част от потреблението на храни в България. Освен това добрите български продукти и техните конкурентоспособни производители отдавна са широко представени и успешно се продават на рафтовете на търговските вериги. “Притискането” на тези производители чрез административна мярка в полза на други не е справедливо спрямо техните досегашни вложения в иновации и производствени мощности на основата на прогнозни количества за продажба в хранителните вериги.
Важно е да се има предвид, че предложените промени противоречат и на законодателството на ЕС в редица области като нарушаване на свободата на движение на стоки, ограничаване на конкуренцията и нерегламентирана държавна помощ и ще доведат до наказателни процедури срещу България.
Целта на планираните мерки да се помогне на българските производители се споделя от търговските вериги, но тя не се постига с настоящия проект. Той прави българските производители по-неконкурентоспособни. Освен това проектът защитава основно интересите на сивия сектор в страната, който в условията на извънредно положение не успява да намери пазар за несертифицираната си продукция и се опитва да влезе в търговските вериги през „задната врата“. Според Сдружението за модерна търговия основната цел на държавата следва да е обезпечаване на населението със свежи и качествени храни на ниски цени, а предлаганите мерки водят до точно обратното. В тази връзка апелираме към Министерския съвет да не приема постановлението.
Танева: Не срещнахме никакво разбиране от веригите да продават българска продукция
„Всичко в това изложение са манипулации. Ние водим от доста време опит за диалог, който е абсолютно безплоден. Искам само едно да кажа - да, ние ще въведем задължение на всички оператори, които имат представителство в цяла България с търговски обекти, да предлагат местна регионална продукция на потребителя. В това няма абсолютно никакво вмешателство в досегашните им канали на логистика, доставки, разпространение. Това е минималното, което сме длъжни да направим, като държавнииц, за да съхраним нашия народ“, отсече тя.
Министърът посочи, че са подготвили проект на постановление, както и законодателно предложение за повече българска продукция в магазините.
За предстоящите Великденския празници тя пожела всичко на трапезата ни да е българско, тъй като имаме всичко от това, което се слага на трапезата - българско производство.
"Искам да уверя всички потребители и земеделски производители, че имаме производство на агнешко месо, което е достатъчно да задоволи националното ни потребление. Взели сме всички мерки до пазара да стигне българско прясно месо", каза тя.
Прокуратурата разпореди на БАБХ да извърши проверка на агнешкото месо и търговията с яйца
Министър Танева коментира и възможността за временно наемане на работници за прибиране на реколтата за хора, които са останали безработни, като призова земеделските производители да бъдат активни в комуникацията си с бюрата по труда по места.
„Да заявяват своевременно нужния им персонал за прибиране на реколтата. Започваме с розобера, това ще е първо изпитание през следващия месец. Водим комуникации за допълнителни мерки, но и това, което се направи в момента за възможността за временно наемане на работници за прибиране на реколтата е добро решение“, допълни тя.
По-рано от Сдружението за модерна търговия (СМТ) излязоха с позициясрещу готвеното постановление на правителството. Според търговските вериги проектът на постановление за повече българска продукция в магазините погазва основните принципи на пазарната икономика. По същество предложението на земеделското министерство е до края на годината големите хранителни магазини да осигурят поне половината от площта си за български стоки. Тези храни трябва да се купуват директно от производителите в съответната област на всеки магазин, или до 200 км. от областния център.
Големите хранителни вериги твърдят, че предложените промени биха довели до изключително вредни последици за всички участници на пазара на хранителни стоки – българските потребители, търговците на дребно и самите български производители.
Предвидените мерки забраняват утвърдените бизнес модели на търговските вериги, които предлагат на милиони българи качествени храни на ниски цени, благодарение на оптимизация на процесите и безкомпромисен контрол на качеството. В резултат може да се очакват повишаване на цените, ограничаване на избора и дефицит на много стоки и достигане до пазара на храни с ниско качество, предупреждават чуждите вериги.
Ето и цялата позиция на сдружението:
Проектът на земеделското министерство облагодетелства сивия сектор за сметка на българските потребители и производители. Според представен ни днес от Министерството на земеделието, храните и горите проект на постановление на Министерския съвет за осигуряване на основни групи храни, произведени на територията на Република България в търговските вериги, продаващи храни трябва да се обособят места (щандове, регали, хладилни витрини и др.) за български храни, които да заемат минимум половината площ за всяка групи храни. Тези храни трябва да се купуват директно от производителите в съответната област на всеки магазин, или до 200 км. от областния център, а продукцията им не може да бъде продавана на промоционални цени, освен с изричното им писмено съгласие.
Според Сдружението за модерна търговия (СМТ) проектът погазва основните принципи на пазарната икономика. Предложените промени биха довели до изключително вредни последици за всички участници на пазара на хранителни стоки – българските потребители, търговците на дребно и самите български производители.
Предвидените мерки забраняват утвърдените бизнес модели на търговските вериги, които предлагат на милиони българи качествени храни на ниски цени, благодарение на оптимизация на процесите и безкомпромисен контрол на качеството. В резултат може да се очакват повишаване на цените, ограничаване на избора и дефицит на много стоки и достигане до пазара на храни с ниско качество.
Въпреки, че целта на проекта е да подкрепи българските производители, всъщност за много от тях ще има негативни резултати. Най-тежко ще пострадат производителите на разстояние над 200 км. от София, където е концентрирана значителна част от потреблението на храни в България. Освен това добрите български продукти и техните конкурентоспособни производители отдавна са широко представени и успешно се продават на рафтовете на търговските вериги. “Притискането” на тези производители чрез административна мярка в полза на други не е справедливо спрямо техните досегашни вложения в иновации и производствени мощности на основата на прогнозни количества за продажба в хранителните вериги.
Важно е да се има предвид, че предложените промени противоречат и на законодателството на ЕС в редица области като нарушаване на свободата на движение на стоки, ограничаване на конкуренцията и нерегламентирана държавна помощ и ще доведат до наказателни процедури срещу България.
Целта на планираните мерки да се помогне на българските производители се споделя от търговските вериги, но тя не се постига с настоящия проект. Той прави българските производители по-неконкурентоспособни. Освен това проектът защитава основно интересите на сивия сектор в страната, който в условията на извънредно положение не успява да намери пазар за несертифицираната си продукция и се опитва да влезе в търговските вериги през „задната врата“. Според Сдружението за модерна търговия основната цел на държавата следва да е обезпечаване на населението със свежи и качествени храни на ниски цени, а предлаганите мерки водят до точно обратното. В тази връзка апелираме към Министерския съвет да не приема постановлението.
