COVID-19, изолацията, социалните последици – теми, които напоследък неизменно присъстват и в новините, и в предаванията, и в социалните мрежи, и в разговорите между хората навсякъде. Болестта пресича дните на хората и оставя трайни следи в тях – понякога със страха от нея, с мерките, които ги държат далеч един от друг, а понякога съвсем откровено и в прав текст – със самата мизерия и глада, разказва NOVA.
Наташа Цветанова, Ивалиан Кирилов и Валентин Вельов живеят в едно от най-богатите села в Северозападна България – Гложене, заедно с още 2 800 жители на населеното място само на десетина километра от най-мощното предприятие у нас – АЕЦ „Козлодуй”.
Още 7 случая на COVID-19, мъж с онкологично заболяване стана жертва на заразата
В географски измерения коронавирусът е далеч, но мизерията спи на прага им. Валентин Вельов е на 43 години. Загубил работата си още през октомври миналата година и сега в условията на пандемия живее наистина зле, защото надеждата му отново да намери средство за препитание става все по-малка с всеки изминал ден. Това го мъчи повече от мисълта за коронавируса, защото се съмнява, че ще може да намери нещо подходящо.
„Трудна работа е. Като гледам, навсякъде е затворено. Нямам ток, нямам вода. Трудно ми е. Търся си работа. 560 лева ми е тока. Помощ няма да ми помогне, защото и да го пусна на разсрочено, трябва да имам някакви доходи. Иначе сега ще го пусна, ще взема някакви пари, ще платя част от него, но другия месец, като нямам работа и като дойде нова бележка, те ще станат повече“, казва Валентин Вельов.
Във Видинско за последното денонощие има 14 нови случая на коронавирус
Твърди, че е добър монтьор, защото това е завършил. Налага му се обаче да разчита само на добри хора, които му помагат кой с каквото може. Такава според него е съдбата на всеки, който и преди коронавируса, и след него остават без работа. „Лошо е много! Ако не са съседите е лошо. От края на октомври съм без работа, от края на ноември съм без една стотинка. Съселяните какво ми дават и това е. И пак, че има дърва поне за зимата. Ще имам и още две зими да изкарам“, коментира той.
Ако не му се наложи да ги продаде, за да си купи хляб. Затова се страхува повече от това, че няма работа, отколкото от коронавируса.
Иначе се оказва, че ако животът не е нормален човешки живот, вирусът просто няма значение. Така смята и 62-годишният Ивалиан Кирилов, който преди 2 години прекарал инсулт и сега е с парализирана дясна половина. Сам се опитва да разчисти обгорелите греди от къщичката си и стопанските постройки около нея. Изгорели точно в деня, в който беше обявено извънредното положение. Той самият обаче е в такова, откакто се разболял и останал само на инвалидната пенсия.
Заради изгорялата дебитна карта той трудно получава и скромната си пенсия. „Ходя до пощата. Намеря някой тук, който да ме закара на дотам и ги взимам“, разказва той.
Животът му по-страшно бил поразен от инсулта, разказва Ивалиан, който преди него не спирал да работи.
А нищото е и в дома на Наташка Цветанова, която не знае как ще бъде утре, защото още не е ясно как е днес. Тъкмо ходила да работи в чужда къща. Хората обаче не можели да й платят с пари и й дали за труда, каквото имат. „Днес ходих при една жена и тя ми даде въглища. Помощи нямам, пенсия нямам, защото съм на 60 години, нямам и здравни осигуровки“, казва тя.
Наташа Цветанова, Ивалиан Кирилов и Валентин Вельов живеят в едно от най-богатите села в Северозападна България – Гложене, заедно с още 2 800 жители на населеното място само на десетина километра от най-мощното предприятие у нас – АЕЦ „Козлодуй”.
Още 7 случая на COVID-19, мъж с онкологично заболяване стана жертва на заразата
В географски измерения коронавирусът е далеч, но мизерията спи на прага им. Валентин Вельов е на 43 години. Загубил работата си още през октомври миналата година и сега в условията на пандемия живее наистина зле, защото надеждата му отново да намери средство за препитание става все по-малка с всеки изминал ден. Това го мъчи повече от мисълта за коронавируса, защото се съмнява, че ще може да намери нещо подходящо.
„Трудна работа е. Като гледам, навсякъде е затворено. Нямам ток, нямам вода. Трудно ми е. Търся си работа. 560 лева ми е тока. Помощ няма да ми помогне, защото и да го пусна на разсрочено, трябва да имам някакви доходи. Иначе сега ще го пусна, ще взема някакви пари, ще платя част от него, но другия месец, като нямам работа и като дойде нова бележка, те ще станат повече“, казва Валентин Вельов.
Във Видинско за последното денонощие има 14 нови случая на коронавирус
Твърди, че е добър монтьор, защото това е завършил. Налага му се обаче да разчита само на добри хора, които му помагат кой с каквото може. Такава според него е съдбата на всеки, който и преди коронавируса, и след него остават без работа. „Лошо е много! Ако не са съседите е лошо. От края на октомври съм без работа, от края на ноември съм без една стотинка. Съселяните какво ми дават и това е. И пак, че има дърва поне за зимата. Ще имам и още две зими да изкарам“, коментира той.
Ако не му се наложи да ги продаде, за да си купи хляб. Затова се страхува повече от това, че няма работа, отколкото от коронавируса.
Иначе се оказва, че ако животът не е нормален човешки живот, вирусът просто няма значение. Така смята и 62-годишният Ивалиан Кирилов, който преди 2 години прекарал инсулт и сега е с парализирана дясна половина. Сам се опитва да разчисти обгорелите греди от къщичката си и стопанските постройки около нея. Изгорели точно в деня, в който беше обявено извънредното положение. Той самият обаче е в такова, откакто се разболял и останал само на инвалидната пенсия.
Заради изгорялата дебитна карта той трудно получава и скромната си пенсия. „Ходя до пощата. Намеря някой тук, който да ме закара на дотам и ги взимам“, разказва той.
Животът му по-страшно бил поразен от инсулта, разказва Ивалиан, който преди него не спирал да работи.
А нищото е и в дома на Наташка Цветанова, която не знае как ще бъде утре, защото още не е ясно как е днес. Тъкмо ходила да работи в чужда къща. Хората обаче не можели да й платят с пари и й дали за труда, каквото имат. „Днес ходих при една жена и тя ми даде въглища. Помощи нямам, пенсия нямам, защото съм на 60 години, нямам и здравни осигуровки“, казва тя.
