Служебният министър на енергетиката Трайчо Трайков откри Националното хранилище за радиоактивни отпадъци на официална церемония на площадка „Радиана“ - в непосредствена близост до АЕЦ „Козлодуй“, където е изградено съоръжението.
По време на официалната церемония служебният министър на енергетиката Трайчо Трайков заяви, че Националното хранилище за радиоактивни отпадъци е едно от най-модерните в Европа и е уникално.
С това съоръжение България попада в най-горния сегмент на страните, развиващи ядрена енергетика. По този начини ние затваряме почти цикъла в безопасната експлоатация и грижата за околната среда. Днешният ден е венец на усилията на много хора, акцентира Трайчо Трайков. Той отбеляза, че вече България разполага с хранилище, което в продължение на 60 години ще съхранява ниски и средни радиокантини отпадъци.
В Националното хранилище за радиоактивни отпадъци няма да се съхранява преработено ядрено гориво, нито отпадъци от други държави, заяви изпълнителният директор на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ Дилян Петров. На церемонията той посочи, че реалната работа по проекта е започнала преди около 15 години с подписването на договор за проектиране на съоръжението под егидата на тогавашния министър на енергетиката Трайчо Трайков.
По думите наа Петров проектът е типов и вече се прилага в редица развити държави. В хранилището ще се съхраняват ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци, които представляват около 90 на сто от всички отпадъци, генерирани при производството на електроенергия в ядрения сектор. Сред тях са технологични среди, замърсени облекла и инструменти.
Писмо до бъдещето
Създателите на Националното хранилище за радиоактивни отпадъци оставиха писмо до бъдещето, а текстът му беше прочетен на официалната церемония.
Преди много години – през 50-те години на XX век – хората откриха как да използват атома за мирни цели. През нашия XXI век той ни даваше светлина, топлина и енергия, но остави и отпадъци. Това са радиоактивни материали, които трябва да бъдат прибрани на сигурно място – далеч от хората, от водата, от живата природа. В България такива отпадъци имаше – от атомната централа, от болници, от фабрики, от научни лаборатории. Те бяха разпръснати. Ние ги събрахме. И построихме Национално хранилище за ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци, е написано в капсулата на времето.
В писмото е посочено, че години наред геолози и хидрогеолози са проучвали терена на хранилището преди началото на строежа. Той започна на 29 август 2017 г. и завърши през март 2026 г. Почти девет години работа. Близо 75 милиона евро – безвъзмездна помощ от Европейската банка за възстановяване и развитие, осигурена чрез Международен фонд „Козлодуй“, е отбелязано в него.
Сега, през 2026 г., съоръжението е готово. Следващите 60 години то ще приема отпадъци. След това – Вие, които четете тези редове, ще го затворите. Ще заровите хранилището обратно в земята и ще върнете терена в първоначалния му вид, какъвто го помним ние. Това е Вашата задача. Ние знаем, че ще я изпълните – както ние изпълнихме нашата, пише още в капсулата на времето.
Посланието в нея е следващите поколения да пазят земята.
Какво представлява хранилището
Националното хранилище е предназначено за преработени и обезопасени радиоактивни отпадъци, генерирани единствено на територията на България. В него ще бъдат съхранявани ниско- и средноактивни отпадъци от промишлеността, медицината и бита; отпадъци, генерирани при извеждането от експлоатация на I-IV блок на АЕЦ „Козлодуй”, както и от дейността на бъдещи нови ядрени мощности. Няма да се съхраняват високоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво, информираха по-рано от Министерството на енергетиката.
Националното хранилище се състои от 66 стоманобетонни конструкции с общ капацитет 19 000 контейнера с радиоактивни отпадъци. То ще се запълва в продължение на 60 години. През този период и през следващите 300 години то ще бъде обект на постоянен контрол от страна на оторизираните органи.
Изграждането на Националното хранилище за радиоактивни отпадъци е финансирано безвъзмездно от Международен фонд „Козлодуй“ чрез Европейската банка за възстановяване и развитие с приблизително 76 млн. евро. Националното финансиране на проекта е в размер на около 34 млн. лв. Хранилището получи разрешение за ползване от ДНСК (Акт 16) през март 2026 г.
На 25 март тази година с решение на Министерския съвет Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДП РАО) е определено за „експлоатиращ ядрена инсталация" в България по смисъла на Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда. Условие за издаване на разрешение за експлоатация на НХ РАО е наличието на финансова гаранция, покриваща отговорността за ядрена вреда.
Проектът за изграждане на Национално хранилище за ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци е възложен на ДП РАО с правителствено решение от 2005 г. (Решение на МС № 683/25.07.2005 г.). Във времето този процес условно се разделя на три основни етапа: избор на площадка, проектиране и строителство. След извършени регионални и детайлни геолого-геофизични, геохимични, инженерно-геоложки и хидрогеоложки изследвания, беше избрана предпочитана площадка, върху която да се изгради националното хранилище – площадка „Радиана”. На 29 август 2017 г. ДП РАО официално стартира строителството на НХ РАО. Международен фонд „Козлодуй” финансира безвъзмездно проекта чрез Европейската банка за възстановяване и развитие.
