Синдикатите, работодателите и вицепремиерът Гълъб Донев стартираха работна среща в Министерския съвет, обсъждайки мерките срещу високите цени.
Синдикатитее настояха линията на бедност, обвързана с различни видове социални помощи, да бъде увеличена до 460 лева.
Настояват и за увеличаване на минималната работна заплата.
По-малко от час след началото на срещата обаче работодателите напуснаха, след като са стигнали до скандал със синдикатите, несъгласни около предложението за увеличаване на минималната работна заплата.
От изявление на председателя на АИКБ Васил Велев пред журналисти стана известно, че работодателите са се оттеглили заради неприемливо, според тях, поведение на синдикатите. Различия е имало по темата за минималната работна заплата и за основата, върху която трябва да се водят разговорите по мерките и за бюджета.
За бизнеса фундаментът на този разговор е средносрочната бюджетна прогноза, която не им е била представена. Велев посочи, че поведението на синдикатите не може да бъде преценено като диалог и търсене на решение, и понеже никой от бизнеса не е дошъл на срещата "да бъде овикван", работодателите са си тръгнали.
"Спорът възниква затова, че без да имаме фундамент на този разговор - средносрочна бюджетна прогноза, планирани други макропараметри - ръст в икономиката, инфлация, дефицит, ние не можем да вземем правилните решения", посочи Велев. По думите му, исканията на синдикатите са максималистични, не отговарят на икономическата реалност и биха довели до отрицателни последици, включително и за синдикалните членове. "Тези диаметрално противоположни позиции трябва да се сближават в един спокоен, аргументиран разговор, а не в крясъци и писъци", коментира той.
Попитан дали основните различия са по минималното възнаграждение, Велев каза, че от бизнеса се борят за по-висока средна работна заплата, ръст в икономиката и бюджетни политики, които да способстват за това. Той припомни трайната позиция на бизнеса, че минималната заплата трябва да се договаря между работодатели и синдикати, и да е различна за различните икономически дейности.
По думите на председателя на АИКБ, предложението на синдикатите означава предприятия в цели сектори да фалират, защото те и в момента са на загуба заради кризата и цените на енергоносителите. Няма възможност да се намали печалбата, защото печалба няма, това ще доведе или до сив сектор, или до затваряне на цели отрасли, посочи Велев.
Междувременно от синдикалната организация КТ "Подкрепа" заявяват, че те много пъти са акцентирали върху традиционното неглижиране на нуждите на българските граждани и приоритизиране на исканията на частния бизнес от страна на управляващите в страната.
КТ "Подкрепа" предлага мерки, които да отстранят тази несправедливост, съобщават от синдикалната организация.
Синдикатът настоява за увеличение на минималната работна заплата до минимум 50 на сто от средната работна заплата за страната още от 2022 г. Включване на график за увеличение на минималната работна заплата в тригодишната средносрочна програма с цел постигане на средната минимална работна заплата за Европейския съюз, искат от Конфедерацията.
Административно увеличение на минималните осигурителни доходи за всички икономически дейности и професии минимум с ръста на минималната работна заплата през последните три години - 27 на сто, са сред мерките, които предлага КТ "Подкрепа". От синдиката искат увеличение на максималния осигурителен доход на 3750 лв. от 1 януари 2022 г. Увеличението на размера на максималната пенсия на 1500 лв. към момента противоречи на Кодекса за социално осигуряване, тъй като следва да е 40 на сто от максималния осигурителен доход, допълват от синдиката.
КТ "Подкрепа" предлага изготвяне на график за достигане на максималния осигурителен доход до 10 пъти минималната работна заплата в следващите 3 години, именно така по естествен ред ще отпадне и таванът на пенсиите, смятат от синдиката.
Синдикалната организация иска обвързване на предоставяните социални помощи за бизнеса (както във връзка със справянето с последиците от пандемията, така и във връзка с новите европейски помощи по линия на Плана за възстановяване и устойчивост) с изпълнение на няколко критерия от обществен интерес като: нивата на медианната заплата в предприятието да бъде равна минимум на медианната заплата в страната; наличие на КТД в предприятието, което получава социалната помощ.
Въвеждане на необлагаем минимум в размер на минималната работна заплата от 1 януари 2022 г., въвеждане на диференцирано ДДС за стоки от първа необходимост, увеличение на корпоративните данъци на 15 на сто от 1 януари 2022 г. и постепенно нарастване до средноевропейски нива в рамките на три години, са сред предложените мерки на синдиката. Ограничаване на износа на електроенергия до размера на излишъка, който националната система произвежда, но не потребява, искат от синдиката. КТ "Подкрепа" се присъединява към исканията, изпратени от КНСБ, по отношение на премахване на ограничението на допустимото ниво на разходи по КФП в размер на 40 на сто от БВП, съгласно Закона за публичните финанси.
Според КТ "Подкрепа" различният подход към бизнеси и граждани беше илюстриран много ярко през последните дни, когато беше прието да се изплащат компенсации на бизнеса (не само за ключовите публични предприятия - ВиК, болници, детски градини и пр.) в размер на 450 млн. лв. само за два месеца, докато отделеният за домакинствата бюджет е в размер на 15 млн. лв. 30 пъти по-малко средства за гражданите. "За разлика от бизнеса, гражданите никога не са настоявали за спешно въвеждане на либерализацията на енергетиката, която е причината за високите цени на електричеството в България през последните месеци. Но именно гражданите, а не бизнесът, ще понесат тежките последствия", допълват от синдиката.
Синдикатитее настояха линията на бедност, обвързана с различни видове социални помощи, да бъде увеличена до 460 лева.
Настояват и за увеличаване на минималната работна заплата.
По-малко от час след началото на срещата обаче работодателите напуснаха, след като са стигнали до скандал със синдикатите, несъгласни около предложението за увеличаване на минималната работна заплата.
От изявление на председателя на АИКБ Васил Велев пред журналисти стана известно, че работодателите са се оттеглили заради неприемливо, според тях, поведение на синдикатите. Различия е имало по темата за минималната работна заплата и за основата, върху която трябва да се водят разговорите по мерките и за бюджета.
За бизнеса фундаментът на този разговор е средносрочната бюджетна прогноза, която не им е била представена. Велев посочи, че поведението на синдикатите не може да бъде преценено като диалог и търсене на решение, и понеже никой от бизнеса не е дошъл на срещата "да бъде овикван", работодателите са си тръгнали.
"Спорът възниква затова, че без да имаме фундамент на този разговор - средносрочна бюджетна прогноза, планирани други макропараметри - ръст в икономиката, инфлация, дефицит, ние не можем да вземем правилните решения", посочи Велев. По думите му, исканията на синдикатите са максималистични, не отговарят на икономическата реалност и биха довели до отрицателни последици, включително и за синдикалните членове. "Тези диаметрално противоположни позиции трябва да се сближават в един спокоен, аргументиран разговор, а не в крясъци и писъци", коментира той.
Попитан дали основните различия са по минималното възнаграждение, Велев каза, че от бизнеса се борят за по-висока средна работна заплата, ръст в икономиката и бюджетни политики, които да способстват за това. Той припомни трайната позиция на бизнеса, че минималната заплата трябва да се договаря между работодатели и синдикати, и да е различна за различните икономически дейности.
По думите на председателя на АИКБ, предложението на синдикатите означава предприятия в цели сектори да фалират, защото те и в момента са на загуба заради кризата и цените на енергоносителите. Няма възможност да се намали печалбата, защото печалба няма, това ще доведе или до сив сектор, или до затваряне на цели отрасли, посочи Велев.
Междувременно от синдикалната организация КТ "Подкрепа" заявяват, че те много пъти са акцентирали върху традиционното неглижиране на нуждите на българските граждани и приоритизиране на исканията на частния бизнес от страна на управляващите в страната.
КТ "Подкрепа" предлага мерки, които да отстранят тази несправедливост, съобщават от синдикалната организация.
Синдикатът настоява за увеличение на минималната работна заплата до минимум 50 на сто от средната работна заплата за страната още от 2022 г. Включване на график за увеличение на минималната работна заплата в тригодишната средносрочна програма с цел постигане на средната минимална работна заплата за Европейския съюз, искат от Конфедерацията.
Административно увеличение на минималните осигурителни доходи за всички икономически дейности и професии минимум с ръста на минималната работна заплата през последните три години - 27 на сто, са сред мерките, които предлага КТ "Подкрепа". От синдиката искат увеличение на максималния осигурителен доход на 3750 лв. от 1 януари 2022 г. Увеличението на размера на максималната пенсия на 1500 лв. към момента противоречи на Кодекса за социално осигуряване, тъй като следва да е 40 на сто от максималния осигурителен доход, допълват от синдиката.
КТ "Подкрепа" предлага изготвяне на график за достигане на максималния осигурителен доход до 10 пъти минималната работна заплата в следващите 3 години, именно така по естествен ред ще отпадне и таванът на пенсиите, смятат от синдиката.
Синдикалната организация иска обвързване на предоставяните социални помощи за бизнеса (както във връзка със справянето с последиците от пандемията, така и във връзка с новите европейски помощи по линия на Плана за възстановяване и устойчивост) с изпълнение на няколко критерия от обществен интерес като: нивата на медианната заплата в предприятието да бъде равна минимум на медианната заплата в страната; наличие на КТД в предприятието, което получава социалната помощ.
Въвеждане на необлагаем минимум в размер на минималната работна заплата от 1 януари 2022 г., въвеждане на диференцирано ДДС за стоки от първа необходимост, увеличение на корпоративните данъци на 15 на сто от 1 януари 2022 г. и постепенно нарастване до средноевропейски нива в рамките на три години, са сред предложените мерки на синдиката. Ограничаване на износа на електроенергия до размера на излишъка, който националната система произвежда, но не потребява, искат от синдиката. КТ "Подкрепа" се присъединява към исканията, изпратени от КНСБ, по отношение на премахване на ограничението на допустимото ниво на разходи по КФП в размер на 40 на сто от БВП, съгласно Закона за публичните финанси.
Според КТ "Подкрепа" различният подход към бизнеси и граждани беше илюстриран много ярко през последните дни, когато беше прието да се изплащат компенсации на бизнеса (не само за ключовите публични предприятия - ВиК, болници, детски градини и пр.) в размер на 450 млн. лв. само за два месеца, докато отделеният за домакинствата бюджет е в размер на 15 млн. лв. 30 пъти по-малко средства за гражданите. "За разлика от бизнеса, гражданите никога не са настоявали за спешно въвеждане на либерализацията на енергетиката, която е причината за високите цени на електричеството в България през последните месеци. Но именно гражданите, а не бизнесът, ще понесат тежките последствия", допълват от синдиката.
