"Аз съм професор от 1985 г. по английска и американска история, не по история на БКП, както са повечето сини политолози днес", разказва пред Dariknews проф. Андрей Пантев в откровен разговор за любимата Америка, за грантовете, като изкарване на насъщния, за Червената армия, за насилието и клещите на COVID-19. 

Ерудитът, който беше депутат, но не стана политик, е повече мъдрец от всеки друг и не приема насилието нито в бяло, нито в черно. 

"Не може да се рушат паметници, дори тогава, когато са отблъскващи...", споделя професорът, живял 4 години в Калъмбъс, Охайо. 

"Колкото и да се пазя, не мога да живея сам и не мога без приятелите си, колкото и малко да са вече те", признава още за деня си по време на пандемия Андрей Пантев, готов да ни покани в дома си. 

Ние обаче решихме да го предпазим и да направим интервюто от разстояние. Вижте разговора с проф. Андрей Пантев в "Гласът на Dariknews".