Новите лекарства срещу COVID-19 ще бъдат нашият шанс за контролиране на пандемията. Това каза в ефира на „Твоят ден” по NOVA NEWS вирусологът проф. Радостина Александрова. По думите й мутациите на вируса не са чак толкова широко разпространени, като натрупаният опит на медиците дава шансове за ограничаване на заболяването.
„Новите клинични изследвания дават основание за позитивизъм. България, разбира се, ще има достъп до новите медикаменти. Но те няма изведнъж да залеят родния пазар, тъй като са скъп продукт и процесът изисква време. Това, което трябва да се знае за антивирусните агенти, е, че дори да убиват вируса лесно, това не означава, че лесно може да бъде създадено лекарство. COVID се разтваря в клетката, взима я като заложник и трябва да се намери мишена, „ахилесовата пета” на вируса. Това вече е възможно с помощта на изкуствен интелект. Разиграват се различни сценарии и мишените на вируса биват атакувани виртуално”, обясни тя.
Проф. Александрова уточни, че мутациите на вируса няма как да бъдат спрени, но могат да бъдат силно ограничени, чрез по-малко разпространение на заразата.
„Омикрон доказа, че се справя добре с конкуренцията на Делта варианта. Антирекордите от тази сутрин не са изненадващи, възможно е това да не са и най-високите стойности, до които ще достигне. Омикрон съвсем не е толкова безобиден, колкото си мислехме. За това предупреди и СЗО. Свободните интензивни легла на този етап в болниците не бива да успокояват. Има натиск към личните лекари и към другите свободни легла в болниците, това допълнително натоварва здравната система”, коментира още вирусологът.
„Новите клинични изследвания дават основание за позитивизъм. България, разбира се, ще има достъп до новите медикаменти. Но те няма изведнъж да залеят родния пазар, тъй като са скъп продукт и процесът изисква време. Това, което трябва да се знае за антивирусните агенти, е, че дори да убиват вируса лесно, това не означава, че лесно може да бъде създадено лекарство. COVID се разтваря в клетката, взима я като заложник и трябва да се намери мишена, „ахилесовата пета” на вируса. Това вече е възможно с помощта на изкуствен интелект. Разиграват се различни сценарии и мишените на вируса биват атакувани виртуално”, обясни тя.
Проф. Александрова уточни, че мутациите на вируса няма как да бъдат спрени, но могат да бъдат силно ограничени, чрез по-малко разпространение на заразата.
„Омикрон доказа, че се справя добре с конкуренцията на Делта варианта. Антирекордите от тази сутрин не са изненадващи, възможно е това да не са и най-високите стойности, до които ще достигне. Омикрон съвсем не е толкова безобиден, колкото си мислехме. За това предупреди и СЗО. Свободните интензивни легла на този етап в болниците не бива да успокояват. Има натиск към личните лекари и към другите свободни легла в болниците, това допълнително натоварва здравната система”, коментира още вирусологът.
