Президентът Румен Радев връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет на 27 септември т.г., съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Според президента с параграф 1, с който се изменя чл.79 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се въвеждат нови, завишени и кумулативно приложими изисквания за заемане на длъжността "постоянен секретар на отбраната" като най-висш държавен служител в Министерството на отбраната.
Висшите офицери ще се запознават с политиците преди всяко повишение в чин
Държавният глава счита, че новата редакция няма да преодолее съществуващите неясноти и непълноти в действащата законова уредба и създава условия за дискриминация спрямо редица категории лица. Новите изисквания не са гаранция за по-висок професионализъм.
С параграф 3 от приетия закон се предвижда удостоените с висше военно звание офицери да се представят в Комисията по отбрана на Народното събрание от министъра на отбраната или определен от него заместник-министър. По този начин законодателят създава нова фаза в процедурата за удостояване с висши военни звания, която се развива пред помощен орган на Народното събрание с участието на министъра на отбраната или определен от него заместник-министър.
Това не намира опора в Конституцията и нарушава баланса между органите за ръководство на отбраната. Съгласно чл.100, ал.2 от основния закон удостояването с висши военни звания е правомощие на президента, упражнявано по предложение на Министерския съвет. Това е споделената компетентност между правомощията на президента като върховен главнокомандващ и функциите на правителството по общо ръководство на Въоръжените сили (чл.100, ал.1 и чл.105, ал.2 от Конституцията). Тя е израз на взаимодействието между два конституционно определени органа на държавата с оглед изключително значимите публични функции, осъществявани от висшия команден състав на Въоръжените сили, се посочва в мотивите.
Представянето пред Комисията по отбрана, след като е изпълнен фактическият състав на удостояването с висше военно звание, създава усещането, че е самоцелно и единствено провокирано от факта на издадения указ.
Отчетът на МС: От внесени в парламента 17 законопроекта, 12 са окончателно приети
Освен това законът не дава отговор на въпроса дали при всяко удостояване с висше офицерско звание на един и същи офицер следва да се прави такова представяне. Това може да доведе до практическото обезсмисляне на разпоредбата, ако е необходимо отново да се представят вече представени лица. Тази неясна разпоредба, в която трудно се разпознава вложеният смисъл, не допринася за утвърждаването на правовата държава. Същевременно тя крие риск от политизиране на висшия команден състав на Въоръжените сили, пише още в мотивите на държавния глава.
Затова президентът Румен Радев връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на параграфи 1 и 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет на 27 септември 2017 г.
Според президента с параграф 1, с който се изменя чл.79 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се въвеждат нови, завишени и кумулативно приложими изисквания за заемане на длъжността "постоянен секретар на отбраната" като най-висш държавен служител в Министерството на отбраната.
Висшите офицери ще се запознават с политиците преди всяко повишение в чин
Държавният глава счита, че новата редакция няма да преодолее съществуващите неясноти и непълноти в действащата законова уредба и създава условия за дискриминация спрямо редица категории лица. Новите изисквания не са гаранция за по-висок професионализъм.
С параграф 3 от приетия закон се предвижда удостоените с висше военно звание офицери да се представят в Комисията по отбрана на Народното събрание от министъра на отбраната или определен от него заместник-министър. По този начин законодателят създава нова фаза в процедурата за удостояване с висши военни звания, която се развива пред помощен орган на Народното събрание с участието на министъра на отбраната или определен от него заместник-министър.
Това не намира опора в Конституцията и нарушава баланса между органите за ръководство на отбраната. Съгласно чл.100, ал.2 от основния закон удостояването с висши военни звания е правомощие на президента, упражнявано по предложение на Министерския съвет. Това е споделената компетентност между правомощията на президента като върховен главнокомандващ и функциите на правителството по общо ръководство на Въоръжените сили (чл.100, ал.1 и чл.105, ал.2 от Конституцията). Тя е израз на взаимодействието между два конституционно определени органа на държавата с оглед изключително значимите публични функции, осъществявани от висшия команден състав на Въоръжените сили, се посочва в мотивите.
Представянето пред Комисията по отбрана, след като е изпълнен фактическият състав на удостояването с висше военно звание, създава усещането, че е самоцелно и единствено провокирано от факта на издадения указ.
Отчетът на МС: От внесени в парламента 17 законопроекта, 12 са окончателно приети
Освен това законът не дава отговор на въпроса дали при всяко удостояване с висше офицерско звание на един и същи офицер следва да се прави такова представяне. Това може да доведе до практическото обезсмисляне на разпоредбата, ако е необходимо отново да се представят вече представени лица. Тази неясна разпоредба, в която трудно се разпознава вложеният смисъл, не допринася за утвърждаването на правовата държава. Същевременно тя крие риск от политизиране на висшия команден състав на Въоръжените сили, пише още в мотивите на държавния глава.
Затова президентът Румен Радев връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на параграфи 1 и 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет на 27 септември 2017 г.
