Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) предприе решителни стъпки за справяне с критичния недостиг на кадри и тежките условия на труд в сектора.
На 14 юли, Асоциацията официално внесе своите предложения за промени в Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и Наредба № 1 за специализациите в системата на здравеопазването в Народното събрание и Министерството на здравеопазването. Исканията на БАПЗГ целят подобряване на заплащането, регулиране на специализациите и осигуряване на достойно кариерно развитие за медицинските сестри, акушерките, лаборантите, рехабилитаторите и другите специалисти по здравни грижи.
Достойно заплащане и ясни правила
Едно от основните предложения на БАПЗГ е дефинирането на понятието „здравни специалисти“ в ЗЛЗ, което да обхване всички професионалисти, регистрирани в Националния електронен регистър на БАПЗГ. Това ще осигури по-ясна правна рамка за техния статут и права.
Ключово искане е определяне на минимално трудово възнаграждение. БАПЗГ настоява основната месечна заплата на специалистите по здравни грижи, независимо от собствеността на лечебното заведение, да не бъде по-ниска от 150% от средната брутна месечна работна заплата за страната. По данни на НСИ за март 2025 г. това означава минимално възнаграждение от 3 834 лв.
Асоциацията подчертава и необходимостта от гарантиране на изплащането на възнагражденията чрез ясен и устойчив механизъм. Този призив е продиктуван от негативния опит с предишни опити за увеличение на заплатите, които не доведоха до трайно решение.
Стимулиране на квалификацията и кариерното развитие
БАПЗГ предлага обвързване на продължаващото обучение и допълнителната квалификация със заплащането на труда. Според предложенията, всеки сертификат за повишена квалификация да носи допълнително заплащане в размер на 10% от средната работна заплата за страната, а всяка придобита специалност по Наредба № 1 на МЗ – допълнително 20% от същата база.
Промени в Наредба № 1 за специализациите
Предложенията за Наредба № 1 целят както финансово стимулиране, така и улесняване на достъпа до специализация:
Достойно заплащане на специализантите по „Здравни грижи“: Минимум 150% от средната брутна работна заплата за страната.
Обвързване на придобиването на специалност с последващото заплащане: Допълнително възнаграждение от не по-малко от 20% от средната работна заплата за страната за специалисти с придобита специалност.
Гъвкави форми на обучение
Въвеждане на дистанционна или комбинирана форма за теоретичното обучение.
Признаване на предходен професионален опит: Възможност за частично признаване на стаж по специалността при наличие на поне 3 години практически опит в съответна клинична област.
Стимулиране ролята на наставника: Допълнително възнаграждение в размер на една минимална работна заплата за наставниците на специализанти.
Критичен недостиг на кадри – спешна нужда от действие
Мотивите към предложенията на БАПЗГ са подкрепени от тревожни данни от Националния електронен регистър на Асоциацията, които показват остър кадрови дефицит на специалисти по здравни грижи в България.
Медицински сестри: Броят им е 21 984 през 2024 г., което е с 30% по-малко спрямо 2015 г. и над два пъти по-малко от средното за ЕС (341 срещу 786 на 100 000 души). Средната възраст е 49 години, като 20% са в пенсионна възраст.
Рехабилитатори
Само 1 033 през 2024 г., или 16 на 100 000 души, спрямо 234 средно за ЕС. Средната възраст е 45 години, като значителна част са в предпенсионна или пенсионна възраст.
Медицински лаборанти
2 843 през 2024 г. (44 на 100 000 население). Средна възраст 48 години, с голям процент в предпенсионна или пенсионна възраст.
Рентгенови лаборанти
1 369 (21 на 100 000 души). Средна възраст 45 години.
Акушерки
3 983 (62 на 100 000 души), което е дори повече от средното за ЕС. Въпреки това, много от тях често работят като заместнички на липсващи медицински сестри. Средната възраст е 48 години.
Тези данни красноречиво показват, че застаряването на кадрите и липсата на млади попълнения са сериозни проблеми, които застрашават функционирането на цялата здравна система.
БАПЗГ подчертава, че без човешки ресурс, функционирането на здравната система е невъзможно. Затова, Асоциацията изразява надежда, че предложенията ѝ ще бъдат приети от съответните институции, за да се осигурят достойно заплащане, добри условия на труд и възможности за повишаване на квалификацията – ключови фактори за запазване на съществуващите специалисти и привличане на нови кадри в системата на здравеопазването.
