Служебното правителство реши да бъде внесен в 49-ото Народно събрание законът за държавния бюджет, разработен на база на действащото законодателство. Предложният бюджет е с дефицит с от 6,4 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), което е почти 12 млрд. лева. Това заяви на брифинг от Министерския съвет служебният премиер Гълъб Донев.
Кабинетът и Министерството на финансите са готови да съдействат на народните представители за отразяване на всички разумни предложения за ограничаване на бюджетния дефицит, посочи още министър-председателят.
"Докато всички говорят за бюджет, в Министерството на финансите се говори усилено за изготвянето му,. През последните месеци представихме пред обществото аргументите на служебното правителство да предложи пред 48-то Народно събрание проект на Закон за държавния бюджет за 2023 г. със съответните приходни и разходни мерки за постигане на бюджетно салдо с дефицит от 3 процента от БВП на страната, който да отговаря на критериите на Пакта за стабилност и растеж", отбеляза премиерът. Той обаче припомни, че, за да се постигне дефицит от 3 процента, без да се орязват социални разходи, служебното правителство подготви пакет от промени в данъчното законодателство, като възстановяване на намалените ставки на ДДС, т.нар. данък свръхпечалба и други.
Заради липса на подкрепа, обаче, се е наложила промяна в действията:
"Тази седмица двете най-големи политически коалиции ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ обсъдиха своите виждания за Бюджет 2023 и от заявеното стана ясно, че не подкрепят промените в данъчното законодателство. Подобни коментари изразиха и други политически партии, както при изборната кампания, така и след изборите. При ясно заявената липса на парламетарна подкрепа за обявените от служебното правителство промени в данъчното законодателство, внасянето в НС на бюджет с дефицит 3% би било с предизвестен финал", посочи той и допълни: "Когато става дума за парите на държавата, не можем да си позволим действия на инат. В амбицията си да разработи бюджет на държавата при дефицит от 3% бяхме водени от убеждението, че българските граждани и българският бизнес не трябва да понасят тежестта на нов дълг. Затова след проведени разговори и анализ служебното правителство реши - в НС да бъде внесен закон за държавния бюджет за 2023 г., разработен на база действащо законодателство. Предложеният законопроект за бюджет за 2023 г. е с дефицит от 6.4% от БВТ, който в номинално изражение представлява почти 12 млрд. лева".
Със законопроекта за държавен бюджет, предложен от служебното правителство, не предлагаме промяна в данъчната политика, заяви служебният министър на финансите Росица Велкова на брифинг в Министерския съвет. Затова ще е необходимо да бъде изтеглен нов дълг в размер на 13,7 млрд. лв., като в края на 2023 г. размерът на дълга ще достигне 46,8 млрд. лв. или 25,3 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), каза Велкова.
Тя съобщи, че предложеният от служебното правителство законопроект за държавния бюджет е с дефицит на касова основа от 6,4 процента от БВП. Приходите по консолидираната фискална програма спрямо актуализираната програма за 2022 г. бележат номинален ръст от 6,1 млрд. лв. Разходите бележат ръст от 11,8 млрд. лв., което води до допълнително влошаване на дефицита с 5,6 млрд. лв., посочи Росица Велкова. Тя каза също, че събираемостта на данъчните приходи е висока и за първото тримесечие на 2023 г. тя нараства номинално с 20,1 процента спрямо същия период на предходната година. Високата събираемост обаче, каза Велкова, не е достатъчна да осигури компенсирането на ръста на разходите. В проекта на бюджета е отразено увеличаването на Минималната работна заплата от 1 януари от 710 лв. на 770 лв. Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10 процента за всички бюджетни структури, които не са получили увеличение през 2022 г., съобщи Велкова. Тя информира, че за предучилищното и училищното образование са осигурени 545 млн. лв., от които 465 млн. лв. са за възнаграждения на педагогическия персонал и достигане до 125 процента от средната работна заплата.
По думите на Росица Велкова пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване на всички размери на пенсиите, съгласно действащото законодателство с 12 процента за 2023 г. от 1 юли, като в резултат на това и всички взети решения, разходите за пенсии по бюджета на Държавното обществено осигуряване нарастват с 3,7 млрд. лв. спрямо 2022 г.
По усвояването на европейските средства за 2023 г. са предвидени 2,4 млрд. лв. за окончателните разплащания по стария програмен период 2014 - 2020 г. с оглед да няма загуба на европейски средства, каза Велкова. Тя поясни, че натиск оказва слабото усвояване на средства през 2022 г. по Плана за възстановяване и устойчивост поради неговото забавяне и служебното правителство е предвидило 1,4 млрд. лв. за инвестициите по Плана.
Разходите в Националния фонд за 2023 г. нарастват с 2,2 млрд. лв., информира служебният министър на финансите. Тя обяви, че служебното правителство напълно подкрепя приемането на бюджет в рамките на 3 процента бюджетен дефицит, което е в съответствие с Маастрихтските критерии, както и да не се натоварват българските граждани и бизнес с изплащането на висок размер на дълга. Тя каза, че в мотивите към законопроекта за държавния бюджет Министерството на финансите е предложило разнообразни приходни и разходни мерки за привеждане на дефицита в рамките на 3 процента. Велкова заяви, че нейният екип в министерството е на разположение на народните представители за отразяване на приемливите за тях възможни корекции в тази посока.
Кабинетът и Министерството на финансите са готови да съдействат на народните представители за отразяване на всички разумни предложения за ограничаване на бюджетния дефицит, посочи още министър-председателят.
"Докато всички говорят за бюджет, в Министерството на финансите се говори усилено за изготвянето му,. През последните месеци представихме пред обществото аргументите на служебното правителство да предложи пред 48-то Народно събрание проект на Закон за държавния бюджет за 2023 г. със съответните приходни и разходни мерки за постигане на бюджетно салдо с дефицит от 3 процента от БВП на страната, който да отговаря на критериите на Пакта за стабилност и растеж", отбеляза премиерът. Той обаче припомни, че, за да се постигне дефицит от 3 процента, без да се орязват социални разходи, служебното правителство подготви пакет от промени в данъчното законодателство, като възстановяване на намалените ставки на ДДС, т.нар. данък свръхпечалба и други.
Заради липса на подкрепа, обаче, се е наложила промяна в действията:
"Тази седмица двете най-големи политически коалиции ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ обсъдиха своите виждания за Бюджет 2023 и от заявеното стана ясно, че не подкрепят промените в данъчното законодателство. Подобни коментари изразиха и други политически партии, както при изборната кампания, така и след изборите. При ясно заявената липса на парламетарна подкрепа за обявените от служебното правителство промени в данъчното законодателство, внасянето в НС на бюджет с дефицит 3% би било с предизвестен финал", посочи той и допълни: "Когато става дума за парите на държавата, не можем да си позволим действия на инат. В амбицията си да разработи бюджет на държавата при дефицит от 3% бяхме водени от убеждението, че българските граждани и българският бизнес не трябва да понасят тежестта на нов дълг. Затова след проведени разговори и анализ служебното правителство реши - в НС да бъде внесен закон за държавния бюджет за 2023 г., разработен на база действащо законодателство. Предложеният законопроект за бюджет за 2023 г. е с дефицит от 6.4% от БВТ, който в номинално изражение представлява почти 12 млрд. лева".
Със законопроекта за държавен бюджет, предложен от служебното правителство, не предлагаме промяна в данъчната политика, заяви служебният министър на финансите Росица Велкова на брифинг в Министерския съвет. Затова ще е необходимо да бъде изтеглен нов дълг в размер на 13,7 млрд. лв., като в края на 2023 г. размерът на дълга ще достигне 46,8 млрд. лв. или 25,3 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), каза Велкова.
Тя съобщи, че предложеният от служебното правителство законопроект за държавния бюджет е с дефицит на касова основа от 6,4 процента от БВП. Приходите по консолидираната фискална програма спрямо актуализираната програма за 2022 г. бележат номинален ръст от 6,1 млрд. лв. Разходите бележат ръст от 11,8 млрд. лв., което води до допълнително влошаване на дефицита с 5,6 млрд. лв., посочи Росица Велкова. Тя каза също, че събираемостта на данъчните приходи е висока и за първото тримесечие на 2023 г. тя нараства номинално с 20,1 процента спрямо същия период на предходната година. Високата събираемост обаче, каза Велкова, не е достатъчна да осигури компенсирането на ръста на разходите. В проекта на бюджета е отразено увеличаването на Минималната работна заплата от 1 януари от 710 лв. на 770 лв. Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10 процента за всички бюджетни структури, които не са получили увеличение през 2022 г., съобщи Велкова. Тя информира, че за предучилищното и училищното образование са осигурени 545 млн. лв., от които 465 млн. лв. са за възнаграждения на педагогическия персонал и достигане до 125 процента от средната работна заплата.
По думите на Росица Велкова пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване на всички размери на пенсиите, съгласно действащото законодателство с 12 процента за 2023 г. от 1 юли, като в резултат на това и всички взети решения, разходите за пенсии по бюджета на Държавното обществено осигуряване нарастват с 3,7 млрд. лв. спрямо 2022 г.
По усвояването на европейските средства за 2023 г. са предвидени 2,4 млрд. лв. за окончателните разплащания по стария програмен период 2014 - 2020 г. с оглед да няма загуба на европейски средства, каза Велкова. Тя поясни, че натиск оказва слабото усвояване на средства през 2022 г. по Плана за възстановяване и устойчивост поради неговото забавяне и служебното правителство е предвидило 1,4 млрд. лв. за инвестициите по Плана.
Разходите в Националния фонд за 2023 г. нарастват с 2,2 млрд. лв., информира служебният министър на финансите. Тя обяви, че служебното правителство напълно подкрепя приемането на бюджет в рамките на 3 процента бюджетен дефицит, което е в съответствие с Маастрихтските критерии, както и да не се натоварват българските граждани и бизнес с изплащането на висок размер на дълга. Тя каза, че в мотивите към законопроекта за държавния бюджет Министерството на финансите е предложило разнообразни приходни и разходни мерки за привеждане на дефицита в рамките на 3 процента. Велкова заяви, че нейният екип в министерството е на разположение на народните представители за отразяване на приемливите за тях възможни корекции в тази посока.
