Часове наред вече депутатите разискват текстовете от проектобюджета на държавата за 2025 г. Те бяха насрочени за днес, след като вчера Народното събрание прие предложението на Костадин Ангелов, заместник-председател на парламентарната група (ПГ) на ГЕРБ-СДС, докладът по проектобюджета да бъде изчетен в рамките на вчерашното пленарно заседание, а дискусията по текстовете да се състои днес, след гласуването на фиксираните точки от програмата – избор на управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и член на Конституционния съд от квотата на парламента.
По време на разискванията депутатът от ПП-ДБ и бивш финансов министър Асен Василев отбеляза, че този бюджет вдига разходите повече от два пъти, спрямо най-голямото вдигане на разходите, което сме виждали в историята на българската държава.
Петкова: Ние сме от 2 месеца в това управление, няма как да сме генерирали 18 млрд. лв. разходи
По думите му по-притеснително е, че за една година е заложено да се изтегли и да се увеличи нетно дългът на държавата, повече отколкото за последните 3 години.
„Едно от нашите предложения е таванът на дълга и максималният размер на новия дълг, който трябва да бъде изтеглен, да бъдат намалени със 7 млрд. лв. и дългът, всъщност, да бъде изтеглен на 11,9 млрд. лв. – колкото е необходимо, за да се финансира бюджетният дефицит от 7 млрд. лв. и да се рефинансират плащанията по стария дълг", заяви той и открои, че това е изключително необходимо, като подчерта:
„Тези 7 млрд. лв. допълнително, г-жо Петкова, които обяснихте, че ще влязат в ББР и други държавни дружества, ни връщат обратно към периода на „Борисов 3", когато се нагледахме на безогледно харчене и корупционни практики."
По време на дебата Искра Михайлова от „Възраждане" отправи апел за отпускане на средства за изграждане на Центъра за лечение на инсулти в Стара Загара, а по-късно министър Петкова съобщи, че ще бъдат отпуснати 1 млн. лв.
Павела Митова от ИТН предложи прекратяване на разискванията, които продължават вече над 5 часа, и преминаване към гласуване.
Цончо Ганев от „Възраждане" веднага се обяви категорично против прекратяването на дебата.
Заместник-председателят на парламента Драгомир Стойнев подложи на гласуване предложението на Митова. То бе прието със 145 гласа „за", 72 „против" и 5 „въздържали се".
Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС поиска прегласуване с аргумента: „Има записали се колеги от опозицията, които искат да се изкажат. Категорично искаме да им дадем тази възможност – да чуем гласа на опозицията, всички колеги да кажат какво мислят за държавния бюджет по начина, по който сме го правили винаги досега, когато сме прекратявали разискванията. Затова сега нека да прегласуваме предложението на г-жа Павела Митова и след това само тези, които са се записали да се изказват, без нови записващи се."
След прегласуването, предложението на Ангелов бе прието със 156 гласа „за", 58 „против" и 4 „въздържали се".
Веднага след това Николай Денков от ПП-ДБ излезе на трибуната и бе категоричен, че опозицията има много какво да каже, както и че България има нужда от бюджет, но не от бюджета във вида, в който им се предлага.
По-рано през деня парламентът удължи днешното си пленарно заседание до приемането на текстовете от държавния бюджет на второ четене.
В пленарна зала са министърът на финансите Теменужка Петкова, вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев, вицепремиерът и министър на транспорта Гроздан Караджов, министърът на вътрешните работи Даниел Митов, министърът на външните работи Георг Георгиев, министърът на туризма Мирослав Боршош, министърът на отбраната Атанас Запрянов.
Проектобюджетът на държавата за 2025 г. не предвижда вдигане на данъци и е с 3 % дефицит от брутния вътрешен продукт (БВП). Приходите, помощите и даренията по държавния бюджет са планирани в размер на 55 168 380 900 лева, разходите са 30 803 920 300 лева. Бюджетните взаимоотношения (трансфери)-нето са в размер на 29 476 565 700 лева.
За 2025 г. вноската в общия бюджет на Европейския съюз се предвижда да е в размер на 2 020 542 300 лева.
Бюджетното салдо по държавния бюджет се предлага да бъде на дефицит от 7 132 647 400 лева и съответно операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо са в същия размер.
