Оловен печат на княз Борис-Михаил е открит Северозападната част на Външния град на Плиска, съобщиха от Националния исторически музей /НИМ/.
Откритието е направено от екип с ръководител доц. д-р Константин Константинов - преподавател в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" и представители на музея, проучващи обект с номер 41 в старата българска столица. Печатът е намерен при проучването на сектор, западно от входа на църква, върху ходово ниво, настлано със строителна керамика и плочести камъни.
Откритието му е голям шанс за археолозите, тъй като сградата е била напусната организирано и всички материали са били изнесени още през Средновековието. "Твърде вероятно е това да е бил домът на аристократ, свързан с владетелското семейство и напускането да е станало при преместването на столицата от Плиска в Преслав", отбелязват от Националния исторически музей.
Обектът представлява голям архитектурен комплекс от 10-11 век, от типа на т.нар. "крайградски столични имения". С особеностите на своята архитектура и най-вече с откритите в него многобройни и разнообразни по предназначение археологически материали, той се явява един от най-големите производствени структури в тази част на Плиска. "Разположен е върху невисока тераса между две суходолия - Асардере и Дениздере. Неговата планировка в много отношения напомня за някои старобългарски паметници, изградени на принципа на вписани един в друг правоъгълници с ориентация изток-запад", уточняват от Националния исторически музей.
От 2018 г. проучването е включено в програмата на Националния исторически музей. Към екипа се е присъединил и Ивайло Кънев - уредник в отдела "История на България през средните векове" на музея. Археологическите разкопки на обекта се финансират от Министерството на културата и НИМ, допълват от
Откритието е направено от екип с ръководител доц. д-р Константин Константинов - преподавател в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" и представители на музея, проучващи обект с номер 41 в старата българска столица. Печатът е намерен при проучването на сектор, западно от входа на църква, върху ходово ниво, настлано със строителна керамика и плочести камъни.
Откритието му е голям шанс за археолозите, тъй като сградата е била напусната организирано и всички материали са били изнесени още през Средновековието. "Твърде вероятно е това да е бил домът на аристократ, свързан с владетелското семейство и напускането да е станало при преместването на столицата от Плиска в Преслав", отбелязват от Националния исторически музей.
Обектът представлява голям архитектурен комплекс от 10-11 век, от типа на т.нар. "крайградски столични имения". С особеностите на своята архитектура и най-вече с откритите в него многобройни и разнообразни по предназначение археологически материали, той се явява един от най-големите производствени структури в тази част на Плиска. "Разположен е върху невисока тераса между две суходолия - Асардере и Дениздере. Неговата планировка в много отношения напомня за някои старобългарски паметници, изградени на принципа на вписани един в друг правоъгълници с ориентация изток-запад", уточняват от Националния исторически музей.
От 2018 г. проучването е включено в програмата на Националния исторически музей. Към екипа се е присъединил и Ивайло Кънев - уредник в отдела "История на България през средните векове" на музея. Археологическите разкопки на обекта се финансират от Министерството на културата и НИМ, допълват от
