Осигуряваната подкрепа на децата и учениците със специални потребности в системата на образованието не е ефективна. Хиляди деца със СОП не успяват да завършат задължителното по Конституция обучение до 16-годишна възраст. Малко от тях имат възможността да бъдат подкрепяни от помощници на учителя заради липсата на финансови средства. При много ученици основната тежест по приобщаването им в образованието пада върху семействата вместо върху образователните институции. Тези проблеми са системни и за решаването им са необходими сериозни ресурси и нов модел за работа с децата със СОП.
Това сочи анализът на омбудсмана проф. Диана Ковачева, въз основа на детайлни данни по региони за ключови показатели за реализирането на политиката по приобщаващо образование на децата и учениците със СОП, предоставени от Министерство на образованието и науката.
Анализът ще бъде представен на дискусия „Приобщаващото образование – проблеми и решения“, която се организира от обществения защитник и министъра на образованието и науката проф. д-р Галин Цоков, на 30 ноември (четвъртък).
По данни на МОН към края на 2022 г. децата в детските градини със специални образователни потребности са 7 126.
Пореден случай на агресия: Малтретиран ли е ученик със специални потребности в Силистра (ВИДЕО)
Проблем в детските градини е работата с родители, навременното идентифициране и подкрепа на децата със СОП. Така се пропуска ценно време за работа с тези деца и за преодоляване на дефицити в развитието им. Учениците от I до XII клас, които попадат в тази група са 20 040. Подробните данни по образователни етапи показва, че малка част от учениците със СОП стигат до гимназиално обучение, като с всеки следващ етап на образование броят на учениците със специални потребности в образователната система намалява.
За решаването на тези проблеми е задължителна по-добрата координация между ресорните институции като МЗ, МТСП, МОН и общините и адекватно финансовото и ресурсно подсигуряване на приобщаващото образование. Нужни са и целенасочени усилия в посока промяна на нагласите и на учители, и на родители спрямо децата и учениците със специални образователни потребности, е категоричното становище на омбудсмана Диана Ковачева.
Това сочи анализът на омбудсмана проф. Диана Ковачева, въз основа на детайлни данни по региони за ключови показатели за реализирането на политиката по приобщаващо образование на децата и учениците със СОП, предоставени от Министерство на образованието и науката.
Анализът ще бъде представен на дискусия „Приобщаващото образование – проблеми и решения“, която се организира от обществения защитник и министъра на образованието и науката проф. д-р Галин Цоков, на 30 ноември (четвъртък).
По данни на МОН към края на 2022 г. децата в детските градини със специални образователни потребности са 7 126.
Пореден случай на агресия: Малтретиран ли е ученик със специални потребности в Силистра (ВИДЕО)
Проблем в детските градини е работата с родители, навременното идентифициране и подкрепа на децата със СОП. Така се пропуска ценно време за работа с тези деца и за преодоляване на дефицити в развитието им. Учениците от I до XII клас, които попадат в тази група са 20 040. Подробните данни по образователни етапи показва, че малка част от учениците със СОП стигат до гимназиално обучение, като с всеки следващ етап на образование броят на учениците със специални потребности в образователната система намалява.
За решаването на тези проблеми е задължителна по-добрата координация между ресорните институции като МЗ, МТСП, МОН и общините и адекватно финансовото и ресурсно подсигуряване на приобщаващото образование. Нужни са и целенасочени усилия в посока промяна на нагласите и на учители, и на родители спрямо децата и учениците със специални образователни потребности, е категоричното становище на омбудсмана Диана Ковачева.
