Националната следствена служба няма да има независим статут, реши окончателно парламентът след повторното гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Пленарната зала отхвърли всички предложения за промени в Закона за съдебната власт, направени от Петър Петров от „Възраждане“, с които Националната следствена служба и следствените отдели се отделят от прокуратурата.
С това окончателно се взе решението до 6 месеца да се избере изцяло нов състав на Висшия съдебен съвет (ВСС), предаде БГНЕС.
Отхвърлиха промени в Закона за съдебната власт, ограничаващи правомощията на главния прокурор
Във връзка с измененията президентът наложи вето и върна промените за ново обсъждане със свой указ от 14 юни т.г. В мотивите на президентското вето се посочва, че даването на независим статут на Националната следствена служба (НСС) и на окръжните следствени служби и извеждането им от структурите на прокуратурата „възстановява едно положение, което вече е съществувало в органите на нашата съдебна власт и е било изоставено“.
Посочва се още, че приетият от Народното събрание законопроект по същество ревизира ангажимент, който България е поела в преговорите за членство в Европейския съюз. „Това би уронило доверието на органите на Европейския съюз и на останалите държави членки в способността на страната да изпълнява пълноценно своите ангажименти“, се посочва в мотивите на президента за връщането на законопроекта.
Депутатите ще обсъждат промени, свързани с референдумите, данъците върху доходите и със съдебната власт
Единствено депутатът Маргарита Махаева защити предлаганите текстове от „Възраждане“. Тя посочи, че независимостта на съдебната система е принцип, гарантиран в Конституцията и добави, че идеята им за независимо следствие е добра. Махаева попита за каква независимост може да се говори, когато следователите изпълняват указанията на прокурорите, без да може да възразява.
Промените в закона предвиждат и създаването на специална система за случаен избор на съдията, който ще разследва главния прокурор и неговите заместници.
Пленарната зала отхвърли всички предложения за промени в Закона за съдебната власт, направени от Петър Петров от „Възраждане“, с които Националната следствена служба и следствените отдели се отделят от прокуратурата.
С това окончателно се взе решението до 6 месеца да се избере изцяло нов състав на Висшия съдебен съвет (ВСС), предаде БГНЕС.
Отхвърлиха промени в Закона за съдебната власт, ограничаващи правомощията на главния прокурор
Във връзка с измененията президентът наложи вето и върна промените за ново обсъждане със свой указ от 14 юни т.г. В мотивите на президентското вето се посочва, че даването на независим статут на Националната следствена служба (НСС) и на окръжните следствени служби и извеждането им от структурите на прокуратурата „възстановява едно положение, което вече е съществувало в органите на нашата съдебна власт и е било изоставено“.
Посочва се още, че приетият от Народното събрание законопроект по същество ревизира ангажимент, който България е поела в преговорите за членство в Европейския съюз. „Това би уронило доверието на органите на Европейския съюз и на останалите държави членки в способността на страната да изпълнява пълноценно своите ангажименти“, се посочва в мотивите на президента за връщането на законопроекта.
Депутатите ще обсъждат промени, свързани с референдумите, данъците върху доходите и със съдебната власт
Единствено депутатът Маргарита Махаева защити предлаганите текстове от „Възраждане“. Тя посочи, че независимостта на съдебната система е принцип, гарантиран в Конституцията и добави, че идеята им за независимо следствие е добра. Махаева попита за каква независимост може да се говори, когато следователите изпълняват указанията на прокурорите, без да може да възразява.
Промените в закона предвиждат и създаването на специална система за случаен избор на съдията, който ще разследва главния прокурор и неговите заместници.
