- Обмислят създаването на Кодекс за чужденците в България
Правозащитните организации не са доволни от промените в текста на Законопроекта за изменение на Закона за чужденците в Република България. Отправените от тях предложения към Народното събрание, по думите им, са се сблъскали със „стена от бюрокративно и репресивно мислене”.
Направените предложения от страна на правозащитните организации за изменения в закона на чужденците, гласуван на второ четене от Народното събрание на 13 януари тази година, са в три основни групи. Първата група предложения не са приети. Те касаят уреждането на статута на живеещите от години у нас имигранти. По думите на адвокат Валерия Иларева от правната клиника за бежанци и имигранти, наболелият въпрос тук е, че ако след 18 месеца задържаните имигранти не бъдат върнати в страните си, оставайки в България те нямат право на труд и образование, а техният брой непрекъснато се увеличава, което според правозащитните организации може да доведе до застрашаване на националната сигурност.
По-съществен резултат е постигнат относно самия процес на имиграционното задържане, тъй като срокът за подаване на жалба след задържане е удължен от 3 на 7 дни. „Напредък в тази връзка също е възможността на самия чужденец, след като изтекат шест месеца от задържането, да инициира съдия да преразгледа дали все още има основание да бъде задържан”, обясни тя.
Третата група въпроси се отнася до експулсирането на легално пребиваващите чужденци в България, когато е прието, че застрашават националната сигурност. Предложението на организациите, чужденецът да научава мотивите за отстраняването си, не бе прието. По думите на Иларева това би могло да доведе само до нови глоби от Европейския съд в Страсбург.
„Нито едно от нашите предложения не беше прието, въпреки че посочихме продължаващите дела, по които България е била и ще продължава да бъде осъждана и всъщност българските данъкоплатци изплащат тези обезщетения”, коментира още тя.
